Трябва ли да се осъществи идеята за реформа в образованието на икономическия министър Драгомир Стойнев, която предвижда учениците да ходят на работа във фирмите още преди да завършат? Подготвени ли са на тази възраст децата за такава отговорност и няма ли практиката да попречи на уроците? "Стандарт" потърси за коментар психолога Иван Игов.
- Г-н Игов, какво мислите за идеята учениците да ходят на работа още преди да са завършили школото?
- Тази идея е доста стара. Тя бе залегнала още в най-първия вариант на закона, много преди направата на последните проекти, докато бях съветник на Фандъкова в МОН. Мисля, че именно това е идеята, която може да възстанови смисъла на професионалното образование при липсата на връзка между него и бизнеса. Разбира се, тук има една много важна особеност, че реформата трябва да се случи поетапно, при много строг и регламентиран контрол и задължително да касае само младежите, навършили вече 16 години.
Защото до тази възраст по конституция е задължителното образование. Необходимо е също времето на децата да бъде така разпределено, че те да могат да продължат образованието си. Защото всеки ученик в началото може да реши, че идеята да започне работа е добра, а после да промени мнението си. А другият важен проблем е, че е необходима ясна договореност с фирмите и компаниите, в които учениците ще работят. Да има стриктна регламентация какво ще работят, какво ще бъде трудовото им възнаграждение и какви договори ще подпишат. Между другото всички големи компании в Европа подготвят по този начин бъдещите си кадри, като ги наемат още в ученическа възраст.
- Тези практики обаче няма ли да влошат подготовката на учениците и успехът им в училище да се понижи?
- Така или иначе има група деца, които прекъсват обучението си около 16-годишна възраст и започват някаква неквалифицирана работа. Не е ли по-добре те да имат опция хем да работят, хем да учат? Според мен това е идеалният вариант. А и така ще могат да усвоят професията, в която биха искали да се реализират. Добрата подготовка на един техник или механик например отнема години. Освен това тя ще се осъществи най-добре на работното място, а не в училище. Всички работодатели се оплакват, че техническата подготовка на завършващите професионалните гимназии е много ниска. Колкото си по-млад, толкова по-бързо усвояваш професионални навици.
- Мислите ли, че осъществяването на реформата ще помогне на учениците да си намерят по-лесно работа след завършване?
- Разбира се. Практиката в другите страни показва, че 80% от техническия състав представляват бивши ученици и стажанти, подготвени от самите фирми. В момента у нас стажантските програми са основният начин всички големи компании да набират бъдещите си кадри, но за съжаление те могат да го правят, след като младежите са завършили средното си образование или когато отидат в университета. А защо това да не се случва една или две години по-рано?
Съгласен съм с икономическия министър Драгомир Стойнев, че трябва да отпаднат делегираните бюджети в образованието. Моята практика показва, че има много "мъртви души" и ученици, които изобщо не стъпват в училище, но не се предприемат мерки срещу тях и родителите им, защото школото трябва да си получи парите и делегирания бюджет.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
