Влада Томова е определяна като българската магьосница в международната музикална сцена на Ню Йорк. Певицата и композитор завършва джаз пеене в колежа "Бъркли" и вече 20 години интерпретира и разпространява български фолклор в Щатите и по света, а отскоро пише и песни. Томова създава и ансамбъла "Балкански приказки", в който са някои от най-добрите инструменталисти на Ню Йорк. "Balkan Tales", дебютният албум на Влада, издаден през 2009-а, е представен в САЩ, България и по света. В него участват Милчо Левиев, Любо Александров, Никос Папазоглу и Маури Виера. Томова е основател и на българския женски фолклорен хор "Ясни гласове" в Ню Йорк. Пее и с "Balkan Beat Box", "Бalkansky", Майк Маси и още много международни изпълнители. Канят я непрекъснато за проекти, включително театрални и телевизионни постановки. Гласът й се чува в обикалящата света изложба на Нешънъл джиографик "King Tut" както и по време на Зимните олимпийски игри в Италия. Скоро излиза сингълът й с Теодосий Спасов "Take me back", който е част от проекта й с авторски песни на английски и български. А с нейната "Песничката за азбуката" от няколко месеца българските първолаци по света учат родното "А, Б..". На 24 октомври Влада Томова ще покаже как се миксира роден фолклор с нюйоркски джаз. Тя ще има соловия концерт в клуб "Микстейп 5" по време на "София фюжън Фест".
- Госпожо Томова, има ли случка, за която смятате, че е била решаваща в живота ви?
- Преди много години, когато се преместих от Бостън в Ню Йорк, се колебаех дали искам да се изявявам предимно като изпълнител. Струваше ми се, че ще работя в музикалния бизнес, но че ще пея от време на време. Върнах се в Бостън да изнеса един мини дуо концерт в клуба на Масачузетския технологически институт. Там дойде мой близък приятел, силно брадясал покрай писането на дисертацията си, погледна ме сериозно в очите и без никаква подготовка ми каза: "Гласът ти ме извади от депресията. Никога не преставай да пееш." С такава заръка и признание нямах право да се откажа, и все още пея.
- В какво семейство сте отраснали?
- Родена съм в живописното курортно градче Судак в Крим, където над скалистия черноморски бряг - наниз от живописни диви плажове с черен пясък, кристално чиста вода и причудливи скали, се издига крепост от времената на древна Генуа. Като малка с баща ми крояхме планове как да откраднем старото генуаско съкровище, което очевидно всички търсят. Родителите ми са музиканти и инженери, запознали се благодарение на студентската група, която баща ми ръководел в Харковския политехнически институт, а после и в Московкия университет. По-късно майка ми се омъжи за именития руски пианист и композитор Евгени Комаров и вечерите често се превръщаха в музикални салони. Обичах да ходя на куклен театър и цирк, но обожавах модерния балет.
Пеех пред огледалото с флакон дезодорант за микрофон. А баба митвърди, че съм
пеела силно в градския транспорт
и на многобройните гости вкъщи. Семейството ми е силно свързано с природата и земята. Всяка събота и неделя се качвахме с майка и приятели на Витоша. Летата прекарвах на вилата на баба и дядо на Черно море, което прекосявахме с кораб от Варна до Крим - беше вълшебно. Омъжена съм за американския музикант Крис Раел и имаме 5-годишен син. От 15 години и майка ми живее при мен.
- Какво ви отведе в Щатите?
- Джазът влезе в кръвта ми още като тийнейджър и в София ходех непрекъснато по такива клубове. Експресивността, енергията, екзотичното звучене на музиката и груповите импровизации, създавани на сцената, ми бяха много нови и интересни. След като с групата ми "Free Point" записахме дебютен албум, реших, че ще уча джаз. Бях на върха на щастието, когато ме приеха точно това в световния колеж "Бъркли". Преди 20 години това се оказа повратна точка в живота ми. Попаднах в много благодатна среда, където не само живееш и "дишаш" музика от сутрин до късна нощ, дори и докато спиш, но и насърчават по всякакъв начин индивидуалните ти способности. Колежът, където има студенти от къде ли не, е като "музикално ООН". Прегърнах целия свят чрез музиката, а светът прегърна мен! Сега, след много години, разбирам, че несъзнателно съм търсила свободата, която не съм намирала у дома - да бъда оценена, приета такава, каквато съм. Свободата да намеря себе си, своята лична връзка с родината, с музиката, с творческото начало в мен. Ние всички сме творци. А българският ни корен е много силен.
- С какви музиканти работите в Ню Йорк?
- Те са от различни народности и са от най-високо ниво. Швейцарският перкусионист Матиас Кунзли е в групата ми "Балкански приказки". Винаги мога да разчитам на силния му енергиен заряд и музикален усет. Друг дългогодишен колега ми е китаристът и аранжор Кайли Сана, с когото сме на една стилистична вълна и се разбираме без думи. Израелският акордионист Юри Шарлин, с неговия фин, но и енергичен стил, също свири с мен от години. Напоследък работя и със съпруга ми. Крис е многопланов музикант, певец, композитор и аранжор. В Америка, Австралия и Европа е известен като твърде авангарден творец. Освен на китара, той свири на индийска цитра, португалска китара, българска тамбура, турски саз. Приемам гости за концерти от България, като Теодосий Спасов и "Бalkansky".
- Защо чужденците харесват българския фолклор?
- Многократно съм била свидетел как сълзите на слушатели рукват още с първите ноти на българска народна песен, макар и да не разбират нито дума. Дълбочината и предизвикателството на неравноделните ритми и звукът на суровото фолклорно пеене захласват чужденците. То действа на слуха и тялото на първично ниво, което ни свързва със земните вибрации по отдавна забравен древен начин. Тези вибрации не могат да бъдат чути и усетени никъде в съвременната "изчистена" с компютри електронна музика.
- Какво ще пеете на "Фюжън феста"?
- Ще изпълня някои от "Балканските приказки", сефарадски песни от албума "Лазарската роза" със съпруга ми и новата "Take Me Back" с Теодосий Спасов.
- Какво беше преживяването ви в "Карнеги хол"?
- Участвала съм в няколко различни концерта там с българска или балканска музика. Един от най-необичайните бе да изнеса серия концерти за най-младите слушатели. В продължение на седмица с колеги от Южна Африка, от състава на бродуейското шоу "Lion King" и една млада оперна певица представяхме на нюйоркски първолаци и второкласници как може да звучи гласът по различни начини и в различните краища на света. Децата бяха фантастични - бяха научили "Дилмано, дилберо" от край до край само от слушане на диска, и цялата зала радостно пееше с мен! Почувствах се като истински посланик на духа на България.
- Имате слабост и към фолклора на други страни. Как се възприема тази музика в Щатите?
- С голям интерес и то не само към изкуството, но и към личната история на хората, които идват от нейде другаде. "Разкажи ми как правите това в твоята страна" е въпрос, който се чува ежедневно по всякакви поводи. Един от новите ми проекти, "Песни по пътя на подправките", проследява влиянието на древните миграции от Средна и Мала Азия през Балканите към Западна Европа върху днешната западна музика. Престижният
"Линкълн център" ме покани
да изработя образователна фолклорна програма. Поканих колеги от Иран, Ливан и Испания да ми сътрудничат. Под формата на разговор, мултимедия и увлекателен концерт публиката научава, че китарата и цигулката са преки наследници на иранския струнен инструмент тар, който има формата на хоризонтална осмица, а името му означава "струна" на ирански. Тъпанът, който тачим в българския фолклор, има 6000-летна история в Иран. Това са само два примера от десетките, които разкриваме в концерта. Завършваме с изпълнения на фолклорни песни акапела, което е много красиво и интригуващо.
- Кои са вашите учители и идоли?
- Пат Матини, Йълдъз Ибрахимова, Трейси Чапман, Стинг, Питър Гейбриел, Боби Макферин, "Манхатън трансфер", Камелия Тодорова, "ФСБ", "Мистерията на българските гласове", Теодосий Спасов, Милчо Левиев, Майлс Дейвис, Бьорк. Все изключителни творци, открити и толерантни към света, но запазили скромността и човечността си. Особен пример ми е преподавателката ми в колежа, Лиза Томпсън. Невероятен човек и певица. Тя продължава да пее дори след фатална катастрофа, която я парализира за цял живот от кръста надолу още като студентка.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
