До 4 клас си мислех, че съм момче, казва Милена Славова
Милена Славова порасна чисто хронологически преди седмица, но душата й на бунтар не е мръднала ни на йота през годините и си стои все така във върховна кондиция. Преди броени дни направиха невероятен лайв в столичен клуб и отново зарадва почитателите си с глас, чар и готини лафове. Как се превърна в бунтар, кои са тежките й моменти и какво я радва, разпита я "Стандарт".
-Наскоро празнува рожден ден, каква ти е равносметката дотук, какво не успя да свършиш, от какво си доволна?
-Аз съм доволна, че въпреки житейските криволичения, които съдбата ми е поднасяла, не съм се променила. Имала съм много трудни моменти, но съм отстоявала това, което съм отвътре и не съм се пречупила. С това се гордея сама пред себе си. Хората, които ме познават, го оценяват, за което им благодаря. Какво не съм могла да свърша...Аз съм човек, който иска да разбира и да може да прави всичко. Но тъй като с компютрите продължавам да не съм на "ти", страдам много от липса на реклама. За всичките тези години, за някои изпълнители, които не могат да ми стъпят и на малкия пръст, се шуми много повече именно по тази причина. Аз дори във Фейсбук нямам време да пиша, и мразя компютрите понякога. Имам приятел, който вчера ме качи в Туитър и за една вечер събрах към хиляда последователи. В първите часове, нямаше нито един от България, а всички са все големи музиканти. Не знам дали са те лично, но е факт, че ми следват профила и имам и предложения за обща работа. Хубавото е, че колеги ме търсят. Иначе във Фейсбук все ме питат как съм. Така преди дни, бях с приятели, и някакъв човек ме спипа в месинджъра, че съм на линия и ме заговори. Те ми викат:"Недей да отговаряш на всички, това е ангажимент". Но аз на повечето отвръщам, когато мога. И този въпросния човек ме пита:"Миленче, високо ми е кръвното, какво да направя?!".
-Каза, че не си се променила въпреки трудностите, какво ти дава сила?
-Колкото повече проблеми имам, по-силна ставам, не знам как. Вместо да се огъвам, стискам зъби, докато не си свърша докрай каквото трябва.
-Някаква интересна история около появата ти на бял свят има ли?
-Не, но майка ми казва, че съм била много усмихнато и хубаво бебе. Всички се спирали да ми се любуват. Имам брат, който е 7 години по-голям. Отначало нашите не са ме искали. Защото не са били готови за второто дете. Живеели на тясно, работели са много, едва са намирали кой да гледа брат ми и затова често е гостувал при баба ни в Лясковец. И когато майка ми забременяла се допитала до леля ми, която я посъветвала да ме роди. Много обичам леля ми, и заради това, Бог да я прости.
-На кого си кръстена?
-На никой. Буквата "М" е на баба ми Милана. Но докато баща ми веднъж се спускал със ските, го осенило името "Милена". И така. А първоначалната идея била да съм Диана.
-Разкажи за детството ти.
-Много весело, все с момчетата играех. Тук нямаше и момичета в махалата. Аз съм родена в другия край на "Лозенец", при басейна "Спартак" и това беше края на София тогава. Нашият блок беше последен и нататък имаше само криви къщи. Сега където е НДК, беше краят на цивилизацията. Имаше гори и храсталаци. Диво беше. Минаваше влак, който зареждаше зеленчуковата борса и идваше отвреме-навреме. Играехме по релсите. С прашки също, аз си я направих сама. Биехме мухи с прашката, играехме футбол. Бях вратар "напред". Така веднъж на Мартин Захариев му счупихме ключицата. Той беше от нашия блок, винаги играеше от другия отбор. Бяхме по трима-четирима в екип. Винаги ме избираха от първите, защото бях много добра. Всички от махалата ме знаеха. Един отбор пазеше вратата, друг нападаше, ако сме равни, си биехме дузпи. Децата от единия тим се надупваха и им биехме дузпите в задниците и обратно. Но на Мартин му забиха силен шут и милия падна и си счупи ключицата. Аз нямах кукли, не ми бяха интересни, само с момчетата движех. Правехме бомбички в едни тръби, от кибритени клечки. Изтъргвахме барута, зачуквахме от двете страни, наклажда се огън и като се нагрее, гърми много.
С брат ми се биехме често, виках му, че е зубрач, защото имаше само шестици. Аз имах отлични оценки само по рисуване, физическо и трудово. Веднъж, докато си пишеше домашното по геометрия ми се ядоса, че го наричам "зубрач" и хвърли пергела по мен. Заби в крака. Болеше ,но сама си го извадих. Двамата бяхме като Том и Джери. Той не ми беше фен и не приемеше нищо мое на сериозно. Като научеше нещо от вън, примерно как се бият чембери и идваше да се упражнява върху моята глава. И аз започнах да се съпротивлявам в един момент, не може да ме използва като опитна мишка.
-Кога откри своята женственост?
-Мислех си, че съм момче дълго време. До момента, когато веднъж играехме на народна топка. Бях с един оранжев пуловер. И при едно от хващанията на топката, забелязах че ми растат гърди. Ужас, си казах тогава. Това беше някъде в 4 клас. Аз се имах за момче-в мазето открих, че мога да пълзя по стените. Бях станала толкова добра, че можех да лягам под тавана хоризонтално.
По-късно баща ми, когато вече бях по-голяма и си шиех странни дрехи, ме гонеше по чорапи от къщи. Щеше да ходи при кварталния да се отказва от мен.
-Как се срещна с музиката?
-Когато бях в 5 клас у мен се появи това желание да свиря на китара. Събираха се големите пред блока и дрънкаха и може би това ме увлече. Пееха мръсни песни, тогава нямаше други. И сега го пея това:"В южните Карпати, едно дърво се клати", тогава страшен хит. Гледах ги къде какво натискат и накрая изнудих майка ми да ми купи една китара от ЦУМ за 55 лева. Беше "Ромбус". Това бяха много пари едно време. Един приятел ми я настрои, аз не знаех че трябва. И се учех сама. Никога не съм ходела по учители.
-Вкъщи пускахте ли музика?Имахте ли грамофон?
-Това беше за богатите, имахме само радио, после майка ми купи ВЕФ и това беше супер модерно. С брат ми правехме състезание, защото отначало беше на батерии, и той измисли едно приспособление да го включваме в контакта. И заставахме в кухнята на стартова линия, брояхме "едно, две, три" и на три вадиш ВЕФ-а от контакта от само себе си продължава още малко да свири, и който стигне пръв трябва да го включи в следващия контакт, в хола. Беше трудна работа това.
-Усетиха ли вашите, че имаш талант на певица?
-Баща ми беше планински водач и сме ходели лятото на екскурзии в Рила, Пирин. Вечер се събирахме около огъня и той свиреше на хармоника, всички пеехме. Леля им казваше, че пея вярно. С времето постепенно осъзнавах, че мога, защото по екскурзии където са ни водили от училище, все съм свирила и пеела. Бях в 9 клас, когато купихме магнетофон-"Унитра".
-Кога усети бунтаря в себе си?
-Още в 7-8 клас. Харесвах все неща, които тогава бяха забранени. Накарах братовчедка ми да ми ушие гащеризон, избрах си плата, той беше като на пилот, с един цип отпред. И ходих с него на училище, нямахме до 8 клас униформи, и учителката по руски, каза, че съм фашистка. Твърдеше, че съм фашизирала децата и само ме тормозеше и ме гонеше от час. Аз продължих да държа на своето. Веднъж ме тръшна да ме тормози на бюрото, гледаше ме втренчено с очилата си дали си скубя веждите, беше луда някаква. Почнах да се бунтувам отвътре и реших, че няма да й се дам. Обявих мълчалива стачка. Дума не й обелих и ми пишеше двойки. Викна ме на поправителен, пак мълчах и накрая ми писа тройка. Това в 139 училище.
-Тогава всички пътища са водели към "Кравай", нали?
-Първо на "Синьото" по обяд и на "Кравай" вечерта. Дотогава не можех да си намеря себеподобни. А там сякаш си попаднах в семейството си. На "Кристал" се събираха тези, които работеха по чужбина. Аз бях в 10 клас, вече манекенка на младежко-спортна линия.
-Как стана?
-Веднъж имах контролно по литература, бях втора смяна и преди да тръгна баща ми прочете във вестника, че в "Лиляна Димитрова" правят прослушване, тогава не се казваше кастинг, за момичета модели. Преди това пък ме бяха срещнали на улицата и ме снимаха в някакъв филм. И като ме прати татко ми на прослушване, се зарадвах, защото отървах контролното. Харесаха ме, макар да бях най-ниската. Снимах каталози за "Руен" и "Младост". Ходехме на турнета, ревюта. Докато пееше някоя звезда, ние се преобличахме. Припявах в гримьорната техни песни и Богдан Томов ме чу и ме свърза с продуцента на братя Аргирови.
-А тогава кои звезди са пеели на ревютата?
-Кичка Бодурова, Богдан Томов, Орлин Горанов и Кристина Димитрова. Когато завърших училище, група "Кукери" правеха прослушване за бек вокал, защото отиваха на турне в СССР. И ме харесаха и взеха за 47 концерта там. От улицата изведнъж се озовах в зали с по 3500 човека. Не ми се прибираше.
-Разкажи история оттогава?
-Когато бяхме в една от републиките, един човек ни спря, започна да говори нещо на руски, да се удря по главата и гледаше удивено. Оказа се, че две войни бил изкарал, но такова чудо като мен не бил виждал. Бях с шарена коса, нямаше други подобни.
Тогава фризьорите нямаха фантазия. Например исках кичури, но не такива, дето ги вадят от шапка по два косъма, а дебели по 2 пръста. Настоявах и те ми ги правеха. После с пълнителя на фулмастера ги оцветявах върху русото в различни цветове. Като се върнах тук, продуцентът на братя Аргирови-Киро Мъглата, ме викна в националното радио да записваме авторски парчета. Беше ме срам, притеснявах се, но ги записахме. Но някаква комисия ги спря. Защото беше комунизъм. Киро избяга в Норвегия и останах сам-самичка, без да има кой да се грижи за музикалното ми бъдеще. Много исках да съм на сцената. Тогава ходех на "Кравай" нон-стоп и си сформирах първата група-рок трио "Милена". С Васо Гюров и Вълко, който група "Тангра" ни го открадна по-късно. После взехме друг китарист и барабанист и станахме "Ревю". Помня, че по онова време на "Кравай", Денис Ризов свиреше в една група "Оазис". И имаха картички, а това си беше голяма работа за тогава. Те свиреха метъл, а аз пеех ню уейв и пънк. Денис искаше да пея с тях, но се запознахме с Васо и тръгнахме по наш път- "Ревю". Ние всички живеехме заедно, като едно семейство от сутрин до вечер, на купони, на репетиции. Тогава нямаше мобилни телефони, и се разбирахме от вечерта къде ще се видим на другия ден.
-По-хубави времена ли бяха?
-Да. Имаше искрена любов между хората. Сега са по-меркантилни.
-Кога се е живеело по-трудно тогава или сега?
-Всяко време си има кусурите. Ние бяхме по-млади, по друг начин щастливи. Сега уж има всички, но няма емоция. Разхождам си кучетата по улицата и навсякъде боклуци, а се води престижен квартал. И в същото време ми звъни един приятел,който ми направи сайта и регистрацията да ми каже, че в Туитър са ме намерили много известни музиканти. И си казвам:"Колко години живях в Лондон, търсех път към тези хора и не се свързах. А сега за една нощ са ме добавили сред приятелите си, докато аз газя в тази кал". Става въпрос за имена като "Найтуиш", "Мегадет".
-Кой ти беше първия хонорар?
-35 лева като манекен. Когато бяхме на турне, си събирах повечко и първите ботуши, които си купих със собствени пари, бяха 120 лева и това беше супер скъпо. Взех ги от магазин "Валентина". Бяха като чизми над коляното. Всички припадаха като ги видят. Тези, които се събирахме на "Кравай" бяхме против забраните, против системата.
-Притесняваха ли ви?
-Ченгета идваха и ни притесняваха всяка вечер. Разкъшкваха ни, проверяваха ни паспортите. Това преди 89-а година. Мен са ме прибирали много пъти в подземията на НДК. Разпитваха ме. Като видеха, че за тях не съм интересна, ме пускаха.
Аз не видях национална медия като музикант тогава. В този период ме караха да стана слушалка, да портя приятели и колеги. Един тип, който и преди три години видях случайно, но се разминахме. Но навремето този човек работеше в ЦК на партията и ме примами да си купя кола, защото разпродаваха гаража им. И обеща, че ще ми уреди един от автомобилите. Отидохме да говорим в една къща към Павлово, огромна, с кожи, рога. Бяха няколко души и ми казаха, че ако искам да ми спрат проблемите, да ме пускат по радиото и телевизията, трябва да казвам за какво си говорят приятелите ми на "Кравай". И ме упоиха с някакъв чай, но аз се усетих, че нещо става и избягах. Почувствах метален вкус в устата и почна да ми се вие свят. Баща ми ми беше говорил много да внимавам къде ходя и какво пия. Имах едно наум. Спомням си само че хванах такси. И се намерих пред ЦУМ, пред една детска книжарница на тротоара. Видях, че не съм обрана. Как съм платила на таксито, нямам идея.
-След това какво стана?
-Ходих в Италия, Франция, Щатите, Германия. Свирех по фестивали. Тогава не знаех английски и това ми пречеше. През 1991 до 93-а работех във Франция с един мениджър. Той ме намери в Щатите, докато бях, видял ме иначе в Благоевград. И с него сключихме договор за турне във Франция. Бях с "Ера",после с "Пиромания". Визията, която имах тогава беше уникална. Нямаше друга такава рок певица в Европа като мен.Това го знам от френския мениджър. И вместо да инвестират българските продуценти в мен и да ме бутнат напред, те ме крадяха. Не ни помагаха мениджърите в България, така постъпваха сигурно защото бяхме много доверчиви. Тогава "Унисон" се хвалеха, че са най-голямата компания, бяха бъкани с пари, ако бяха ме побутнали, щях да съм Мадона на Европа.
-Тогава отиде в Лондон?
-Да тръгнах самичка, писна ми да ме крадат. Имах адрес на някакъв човек, при когото да отседна отначало. Но извадих късмет. На летището едни хора караха картини за българското посолство и ме питаха имам ли против да ги запишат на мое име. Отвърнах, че нямам и там като кацнахме един човек с табелка от посолството се обади и прибра картините. Пита за къде съм, показах листчето, закара ме. Покани ме на другия ден в посолството. Намерих къде е с триста зора. Там се запознах с българи. Актьорът Жоро Стайков ми каза какво да направя и следвах неговите съвети. Емигрирах, настаниха ме да си живея в мое място. Сега вече имам апартамент там, но живее една позната,защото съм тук.
-Може би някой ще се зачуди защо не живееш там, и какво те задържа у нас?
-Там не мога да се занимавам професионално с музика. Ще се наложи да работя и нещо друго. Не може след работа да ходиш на репетиции и да си мислиш, че ще постигнеш кой знае какво.
-Новия албум къде ще пуснеш?
-На моя сайт ще го има и на дискове. 12 песни са, има и бавни и бързи парчета. Всеки момент ще излезе. У нас искат само да дойдат и да откъснат изпълнителите като едно цвете,а не са свикнали да ги отглеждат ,за да пораснат до това ниво. Ти се самосъздаваш, а някой иска да те ползва. А това, че нещо се е засяло, пробило си е път през всички бури на живота, кой ти гледа.
-Би ли влязла в политиката?
-Ако вляза, ще е да променя нещо. Но в политиката идеалисти не им трябват. Не съм подкупна, с пари не могат да ме спечелят и не съм им изгодна. Иначе ме канят разни партии.
-Какво трябва да се случи, за се качи български изпълнител на световната сцена?
-Първо не трябва да е отгледан изкуствено. Трябва да е самороден талант, на който да се помогне да се развие. С маркетинг и пари. Едно от нещата, заради които не можах да пробия в Англия, беше когато нещата опряха до хилядите паунда, за да си платя рекламата, а ги нямах. Иначе като свирех по клубовете, пишеха за нас във вестниците, без да си плащам статии. Чуваха, че сме готини и идваха да си слушат, после пускаха рецензия. Нито го знам кой е, примерно журналистът. Дошъл, гледал, писал. Имаше много за мен в "Керанг", "Мелъди мейкър", "Билборд".
-Къде обичаш в Лондон да се разхождаш?
-Апартаментът ми е близо до Риджънс парк, но сантиментът ми остава в Хайд парк, където живеех в началото.
-Кое беше най-трудно?
-Да живееш на техните обороти, при положение, че си изпуснал 29 години, не е лесно. Трябваше да наваксам бързо много неща. Голяма част от българите в чужбина навремето бяха пълни с проблеми. Срещнах различни хора от различни среди. Много от тях за съжаление под средното интелектуално ниво,но всички те бяха дошли да си търсят щастието кой както намери за добре, за което имат мойто уважение,защото не стоят и да чакат на готово. У нас нямам срещи с толко разнородни хора, просто живота ми е много динамичен, но в Лондон разбрах,че хората могат да живеят и с 20 лева и с 2 милиона. Там живота ме събра с всякакви. От липсата на приятели и контакти, се запознах и с много празни хора. Там не бях в средата си, а тук съм.
-Разкажи за дъщеря ти Куини?
-Виждам, че е много любознателна, енергична. Малка е и не знам дали ще се заинтересува от музиката. Пее вярно, но сама ще избере. Когато ходим някъде и попитат:"Това детенце кое е?", тя гордо отвръща:"Аз съм дъщерята на Милена Славова". Или ако аз се запозная с някого и си кажа имената, тя добавя:"А аз съм нейната дъщеря", защото съм пропуснала да я представя. Тя сега вече започна да разбира името си. Понякога се шегува:"Аз съм кралицата на Англия".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
