Фризьорка от Загреб получава глоба от 3000 евро, защото след въвеждането на еврото в Хърватия през 2023 г. необосновано вдига цените си, без да може да даде разумно обяснение за увеличението. Това е само един от множеството случаи на спекулации, които хърватските власти пресичат още в първите дни на валутната реформа.
Примерът разказа в интервю за NOVA телевизия Нейно превъзходителство Ясна Огняновац, посланик на Хърватия у нас. В разговора с журналиста Нели Тодорова, дипломатът сподели ценен опит от хърватския преход към еврото – и какво може да очаква България в следващите месеци.
Глоби за над 400 000 евро в бюджета
„Имаше хора и търговци, които се опитаха да се възползват от ситуацията. Вместо да обърнат коректно цените от куни в евро, както изискваше законът, те просто ги увеличиха. Това беше санкционирано веднага – с глоби, проверки и граждански контрол“, разказа посланичката.
По думите ѝ, в първите два месеца след валутната смяна, в хърватския държавен бюджет влизат над 400 000 евро от глоби за ценови злоупотреби. Създадена е и специална гореща линия, на която гражданите могат да подават сигнали срещу некоректни търговци.
„Бял списък“ на коректните търговци
Правителството въвежда и „бял списък“ – платформа, в която попадат онези магазини и фирми, които прозрачно обявяват цените си и не участват в манипулации.
„Това мотивира хората да избират къде да пазаруват. Никой не иска да купува от некоректни търговци. След няколко седмици тези практики просто изчезнаха“, отбеляза Огняновац.
Висока инфлация – нисък ефект от еврото
Посланичката подчерта, че Хърватия въвежда еврото в една от най-трудните икономически ситуации – с инфлация от 11%, вследствие от пандемията, войната в Украйна и проблемите с глобалните доставки.
„И въпреки това – анализите на Евростат и нашия национален статистически институт показаха, че само 0,2% от инфлацията се дължи на еврото. Истинските причини бяха извън Хърватия и извън валутния преход“, уточни Огняновац.
Доходите растат, БВП се удвоява
Фактите обаче показват, че икономическите показатели на страната се подобряват значително след въвеждането на еврото:
- Средната заплата на хърватите скача от 1000 евро през 2022 г. на 1500 евро през 2024 г.
- Брутният вътрешен продукт на човек от населението се увеличава от 12 000 на 22 000 евро за едно десетилетие – от влизането в ЕС до сега.
- Хърватия получава за първи път в историята си инвестиционен кредитен рейтинг „А“, което подобрява условията за заеми, както за бизнеса, така и за държавата.
Еврозоната дава глас – и защита
„Когато си част от еврозоната, вече не си просто пасивен наблюдател. Имаш глас. Участваш в определянето на бъдещето на валутата, на лихвените проценти, на икономическите решения“, обясни посланик Огняновац.
Тя даде пример с България:
„Вашият лев е вързан за еврото, но не участвате в процеса на вземане на решения. След 1 януари и гуверньорът на БНБ ще има място на масата, както ние имаме сега. Това е важна стъпка.“
България е в по-добра позиция от Хърватия тогава
Според дипломата, България днес е в по-добра икономическа ситуация, отколкото Хърватия при въвеждането на еврото.
„Инфлацията у вас е по-ниска. Няма пандемия, няма същите глобални сътресения. Всичко е много по-организирано. Вашето правителство действа стъпка по стъпка и подготвя гражданите“, коментира тя.
Евро без изненади
Посланичката споделя и личен спомен от момента на валутната смяна:
„На 31 декември 2022 г. изтеглих куни от банкомат. В 1 часа след полунощ на 1 януари – вече изтеглях евро. Никакви проблеми, никакви опашки. Всичко мина гладко.“
Тя е убедена, че същото ще се случи и у нас – ако се следват стъпките и се реагира на опитите за спекулации.
И последно – личен мотив
„Получавам заплатата си в евро, но трябва да я обменям за левове. Плащам по няколкостотин евро годишно на банките – пари, които бих могла да похарча в някой от прекрасните ви магазини. Еврото ще улесни и мен“, казва с усмивка Ясна Огняновац.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
