Топучени ще качват оценките на проектите

Еврокомисар Моедас с препоръки за промени в науката

В четвъртък по покана на министъра на образованието проф. Тодор Танев у нас пристигна европейският комисар за наука, изследвания и иновации Карлос Моедас. Основната цел на посещението му бе да връчи на премиера Бойко Борисов доклада и заключенията от партньорската проверка на националната система "Наука-иновации" по инструмента Policy Support Facility (PSF) към Европейската рамкова програма за научни изследвания и иновации "Хоризонт 2020". Първите държави, които се възползват от този инструмент, са България и Унгария. Като последица от тези препоръки ще бъде направена реформа в областта на науката и иновациите, в резултат на която най-вероятно фонд "Научни изследвания" ще стане част от нова Агенция за наука и иновации.

"Препоръките от доклада ще изискват много сериозна работа, която трябва да започне незабавно", каза Моедас. "Ако погледнете миналото си, ако видите какви силни страни сте имали - това всъщност е качеството на вашите хора. Когато имате такова качество във вашата система, вече става дума по-скоро за това как да приложите реформите и да имате търпението да изчакате крайния резултат от тях", допълни еврокомисарят.

Топучени в екипите, които кандидатстват с проекти по фонд "Научни изследвания", ще качват оценките им. В момента се подготвя последна сесия на фонда, след което от идната година се очаква той да стане част от Агенция за научни изследвания и иновации. Парите за наука, които раздава фондът и които за тази година са 18 милиона лева,

ще бъдат увеличени с около 50%

през следващата.
При оценяването на проектите, кандидатстващи там, обаче ще има нови правила, разказва заместник-министърът на образованието проф. Костадин Костадинов. "Ще има три особено важни параметъра, по които ще оценяваме кандидатстващите проекти. Първият от тях е така нареченото "научно съвършенство" или високи научни постижения, посочва той. Проектите ще трябва да бъдат ориентирани към решаване на конкретни проблеми на обществото. Много е важно обаче формулираният научен проблем да не е решен до момента в световен мащаб, което означава, че ще се гледат и световните бази данни. "Ако този или подобен проблем е решен, няма смисъл да даваме 500 000 лева за проект отново за откриване на топлата вода, след като можем да похарчим 5-10 000 за лиценза", казва проф. Костадинов.

Вторият параметър е качеството на екипа, който разработва дадения проект. "Ако ръководителят на екипа не е в топ 10 или топ 20 на своята научна област, защо да му даваме пари. Същото важи и за хората, които са в неговия тим - ако той е добър, но те са "въздух", едва ли ще разработят нещо добро", казва Костадинов. За да се провери качеството на въпросния екип, на помощ ще дойде регистърът на учените. Той всъщност не е нещо кой знае колко ново, защото съществува от седем-осем години, но до момента е зле поддържан. Хората на науката не са мотивирани да поддържат портфолиото си в него, защото то не им служи за нищо. Идеята е вече те да бъдат стимулирани да качват в регистъра всички свои публикации, проекти и резултати от изследванията си, за да дава той реална представа за достиженията им до момента. "Така, вместо да очакваме даден учен да ни подготви доклад, за минути можем да бръкнем в регистъра и да извадим информацията за него", казва заместник-министърът.

Третият параметър, по който ще се оценяват научните проекти, е въздействието им върху обществото, или доколко е значим за обществото проблемът, който решават. Всички те трябва да имат като резултат създаване на модели, методи, алгоритми, прототипи или някакви полезни модели или патенти, а не да завършват с организиране на конференция или няколко публикации, които са форма на представяне на резултатите на проекта, а не резултати например. "Регистърът ще ни бъде полезен и при оценяването на висшите училища, когато решаваме на кого да отпуснем пари за наука", казва Костадинов. По неговите думи не по-малко от 1/3 от университетите ни въобще не правят такава. Много от учените смятат, че парите, които им се дават за тази цел, са предназначени да финансират пътуванията им на конференции. Според Костадинов в момента вече са спрели парите за наука на слабите университети, но те дори още не са разбрали за това. Срещу подготвянето на правилника за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност, осъществявана от висшите училища и научните организации, както и на дейността на Фонд "Научни изследвания" по неговите думи е имало силна съпротива, но той вече е готов и публикуван на 18 септември в брой 72 на Държавен вестник. Именно на базата на този правилник вече ще бъде обновен регистърът.
В момента се

подготвят насоките за "лебедовата песен" на фонда

- неговата последна сесия. След като те бъдат одобрени от Министерството на финансите, в рамките на една седмица ще бъде обявен конкурсът. "Фондът няма капацитет да извършва тази дейност, показаха го няколко проверки, затова не може да остане да съществува в този вид", казва Костадинов. В момента в него работят цифром и словом 12 души, като една част са юристи или счетоводители. А всъщност примерите на Запад показват, че всеки одобрен проект се "води" от свой "офицер" - съответния служител на институцията, която е дала парите. Той във всеки един момент знае на какъв етап е проектът и извършва мониторинг върху него, включително до постигането на резултатите. "С 12 души няма как да извършим това. Затова и чакаме последните насоки на Европейския механизъм, за да създадем новата агенция", обяснява Костадинов.