25% от академичния ни състав работи едновременно и в най-големите ИТ и телекомуникационни компании, казва проф. д-р Миглена Темелкова, председател на Севета на ректорите на висшите училища в България и ректор на ВУТП в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Проф. Темелкова, вече над година Вие сте председател на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България. Кои са
проблемите на университетите и как успявате да ги решавате?
- Всеки университет е уникален и има свои специфични проблеми. Основен проблем обаче на висшето образование си остава недофинансираността. И днес законът не се спазва – нещо, заради което университетите затвориха вратите си през месец май 2024 година. Една година по-късно бюджетът на висшето образование не е достигнал 0,9% от БВП, университетите нямат 10% от бюджетите си за наука, както е разписано в закона. Налице са сигнали от някои висши училища, че скоро няма да могат да изплащат заплати. Това са сериозни тенденции, които следва внимателно да обсъдим заедно с МОН.
Отговорност на университетите е производството на адекватни кадри за икономиката, но това изисква обвързване на приема им с акцент върху математиката. Математическата неграмотност на младите хора е плашеща и това се вижда ясно, когато те седнат на университетската скамейка. Налага се да запълваме празнини от средното образование, а това се отразява на качеството на кадрите, които произвеждаме. Затова отговорност и на университетите, и на системата на средното образование е насърчаването на изучаването на математика и въвеждането на задължителна матура и по математика. Ако искаме да имаме инженери, физици, химици, математици, архитекти, геодезисти, хидростроители – това е пътят!
Проблем във висшето образование е и липсата на ясна регулация по отношение на видовете висши училища. Не мога да се съглася, че на България са потребни само научноизследователски университети. Ще ви дам пример от Европа – Eurashe, чиито единствен член от българските държавни висши училища е Висшето училище по телекомуникации и пощи, е европейската асоциация на професионалните висши училища и тя има огромна тежест при формирането на европейската политика в областта на висшето образование. С това казвам, че така както научноизследователските университети имат своята принадена стойност в националното ни образователно пространство, така и професионалните висши училища дават своя принос с кадри, които директно се вливат и удовлетворяват потребностите на бизнеса и икономиката, с практико-приложна наука, която реално влиза в производствените и бизнес процеси на компаниите. Затова считам, че е време не да надграждаме разделителните линии между видовете университети у нас, а да стимулираме развитието на всеки един от тях. Защото всеки е уникален по образователен и научен профил. Ако имаме коректна регулация на видовете висши училища, заложени в Стратегията за развитие на висшето образование, всеки ще види мястото си и пътя си за развитие. И в това намирам огромната роля и на Съвета на ректорите, и на МОН, и на парламентарно представените политически сили.
- Казвате стоп на разделението между видовете университети, но преди дни Ваш колега лансира тезата, че докторантите следва да се готвят основно в изследователските университети, заради по-високото качество в тях. Как тази теза кореспондира с Вашата за единство във висшето образование?
- Не бих си позволила да давам оценка на подготовката, която дават нашите висши училища и не бих ги диференцирала на качествени и по-малко качествени, защото в момента всички се акредитират по едни и същи критерии – и научноизследователските университети, и останалите висши училища. А и съм чела дисертации с реален принос и икономически ефект за икономиката, защитени в малки, професионално ориентирани висши училища.
Считам, че еднаквите критерии за акредитиране на всички висши училища у нас, без да се отчита спецификата им – дали са научноизследователски, професионални или образователни, влияят стимулиращо на професионалните и образователните университети да догонват и дори да надминават някои от направленията, съществуващи в научноизследователските университети. И точно поради тази причина отново казвам, че разделителните линии не бива да бъдат наш приоритет. Приоритет следва да ни е регулацията на системата на висшето образование и повишаването на конкурентоспособността му в глобален аспект.
- Доколко имате подкрепата на държавата и успявате ли да мотивирате достатъчно добре младите учени, за да останат да живеят и работят в България?
- След протеста на университетите от месец май м. г. се забелязва целенасочена политика от страна на МОН за повишаване на доходите на академичния състав на университетите. Както вече казах, и тази година бюджетната рамка не отреди онези 0,9% от БВП за висшето образование, които отрежда законът, но е факт, че средната заплата в университетите расте. Това не решава проблема с младите учени в областта на информационните технологии, комуникациите, програмирането, мехатрониката, хидроинженерството, биохимията, медицината. Безспорен факт е обаче, че все повече млади хора правят докторантури, имат интерес към преподаването. Положителна тенденция е и влизането на бизнеса в университетите. Ето пример с Висшето училище по телекомуникации и пощи – 25% от академичния ни състав работи едновременно и в най-големите ИТ и телекомуникационни компании – лидери на глобалния пазар. Тези експерти от практиката не са само асистенти, някои от тях са доктори, други вече са хабилитирани. Това означава, че бизнесът има траен интерес във висшето образование и по-специално в професионалните висши училища. Това е взаимоизгодно сътрудничество, защото университетите ползват експертизата на ментори от практиката, а компаниите изграждат кадри, които реално са потребни на икономиката. Така професионалните висши училища се превръщат в своеобразни практико-приложни тинк-танкове, със съществена кадрова и научно-приложна добавена стойност за икономиката.
От казаното става ясно, че нашите студенти нямат интерес да мигрират в чужбина. Те се реализират в България, дори още докато учат, и получават възнаграждения много по-високи от тези, които получаваме ние –техните преподаватели.
Тенденцията е инженерните кадри да се реализират основно в България и статистиката показва, че от завършилите Висшето училище по телекомуникации и пощи единици са в чужбина, тъй като тук те получават мотивиращи възнаграждения и условия на труд.
- Вече повече от 5 години сте ректор на ВУТП. Кои са най-търсените специалности при вас и колко студенти в съответните направления ще приемете за учебната 2025 – 2026 година?
- Най-търсени са специалностите, свързани с комуникационната и компютърната техника, с киберсигурността, с дигиталното предприемачество и изкуствения интелект, с управлението и изкуствения интелект, с телемедицината. С две думи – интердисциплинарните специалности. Интердисциплинарната подготовка е най-търсена в момента, а и там е бъдещето.
Хубавото е, че при нас отсяваме кандидатите чрез класиране и не можем да приемем всички, което ни гарантира и качество на крайния ни образователен продукт. Може би и затова реализацията на завършилите ни студенти е почти 100-процентова.
- А млади хора от чужбина учат ли във ВУТП?
- Трайна тенденция през последните 4 години е Висшето училище по телекомуникации и пощи да привлича в професионално направление „Комуникационна и компютърна техника“ рекорден брой студенти от чужбина. Тук надминаваме всички големи инженерни университети у нас. Това е така заради успешната реализация, която получават завършилите при нас в държавите си. А тази успешна реализация идва заради конкретните практически умения, които даваме на студентите си чрез привлечените преподаватели от бизнеса и практиката.
- Четох, че Вие самата имате собствена методика за обучение на дигитални лидери? Бихте ли разкрила подробности, доколкото това е допустимо?
- Лидерството днес от face to face се пренася в дигитална среда. Големи интернационални екипи, мултинационални компании, междукултурни, религиозни, социални различия – все препятствия за ефективна комуникация и работа на съвременния бизнес. Затова голямото предизвикателство пред образователните системи вече не е изграждането на аналогови и конвенционални лидери, а на лидери, които умеят да ръководят, да мотивират и да изграждат визии в дигиталното пространство. Едни от най-богатите компании в света са Google, Facebook, Amazon, но те са изцяло с дигитални структури. Днес предизвикателството е да си лидер в дигитална корпорация и точно такива лидери изграждаме ние в нашите магистърски програми.
- Имате ли статистика относно това кой пол придобива по-лесно дигитални умения – мъжкият или женският?
- Имам статистика, че в България около 36% от мъжете и жените са без базови дигитални умения. Още по-плашеща е тази статистика в малките населени места. Затова вече втора година имаме специална програма и даваме безплатна фундаментална дигитална подготовка на дами, които са решили да променят живота и кариерата си. До момента сме обучили над 600 жени и с това сме намалили тази дигитална празнота у българите едва с 0,05%. Именно тук са потребни усилия не само от единици като нашия университет, а от цялата образователна система и институциите в държавата.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
