Българските деца не могат да завързват своите обувки. Не могат да отидат сами до тоалетна. Не могат да ползват нормално приборите в столовата. Българските деца от първи до четвърти клас нямат елементарни навици, които са загубени по пътя от първи до седми клас.
На тях не им се говори в домашна среда и тук не упреквам никого. Просто виждам това, което се случва в едно много добро училище, и мога да си представя как стоят нещата в среда, в която семействата нямат такава мотивация за училищно обучение. И чак тогава идва авторът или авторите, които се изучават.
Това заяви в интервю за радио „Фокус“ Диян Стаматов, председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета и директор на столичното 119 СУ „Акад. Михаил Арнаудов“.
„За мен няма как българското образование да се капсулира и затвори само във своите автори, защото светът е толкова динамичен, отворен и бърз, че би било безкрайно консервативно, ако кажем, че нашите автори са единствено значимите и те определят нашата идентичност“, посочи той във връзка с появата на петиция, която настоява в начален етап на обучение в часовете по литература да се изучават само български произведения.
„Изучаването на чужди автори в начален етап го е имало винаги в българското образование през последните, може би, повече от 50 години. За мен не толкова кои са авторите, които се изучават, а как се изучава даденото произведение или дадените теми, е по-важно и съществено. Не бих отрекъл напълно това, което предлагат хората, подписали петицията.
Знаем, че живеем в изключително интересно време, в което всеки има право да изразява своите позиции, но не бива да забравяме нещо елементарно – когато подрастващите деца тръгнат със своите семейства в свободна и отворена Европа, и не само Европа, а и целия свят, те виждат култури и навици, които не е нужно да бъдат изучавани изобщо. И съпоставят нашата национална идентичност с това, което забелязват“, обясни Стаматов.
„Ние драстично изоставаме по отношение на елементарните житейски навици в подготовката на децата в ранна училищна възраст. Нищо че летим в небесата на социалните мрежи или, поне това, което забелязвам, с високи дигитални постижения“, отбеляза той.
„Не бива да забравяме, че някои от нашите автори стоят изключително археично в погледа на днешните деца и трябва да се съобразим с тази реалност. Те са автори от 1800, началото на 1900 година. Нашите деца живеят в 2026 година сега с много дигитален трансфер, който е различен от погледа на социалната медия или на улицата“, коментира още Стаматов.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
