- 18-годишният Минко се озовава в Париж с 11 долара в джоба, без да знае френски, но успява
- Когато първият българин е приет в "Екол Политекник", над сградата се развява трибагреникът
На 93 години той има излъчването на момче - сякаш не е преминал през водовъртежа на живота, а очаква с любопитство да види какво има в кутията с шоколадови бонбони, която ще му поднесе той. Може би заради усмивката - добродушна, закачлива по детски и заразителна, която не слиза от лицето му. Изглежда, че интересът към света на онова любознателно хлапе, което вземало две учебни години за една, не е секнал и до днес.
Срещаме се в родното му село Оряховица - професорът, който живее срещу Айфеловата кула в Париж, се връща често там. Въпреки пандемията, и тази година не е пропуснал двата конкурса - по математика и физика и за млади изобретатели, организирани от Фондация "Миню Балкански". Разговаряйки с талантливите деца, наблюдавайки тяхната енергия и въображение, амбиции и желание за успех, се връща към спомените от своето детство, които е описал в биографичната си книга "Устрем и воля":
"Игрите на другите деца не ме привличаха. Разходките ми бяха изпълнени с феи и герои, които ме караха да мечтая. Въображението ми беше развинтено, непрестанно чертаех какви ли не фантастични проекти.
Искаше ми се всичко да опозная, всичко да опитам
Бях щастлив, лъчезарен, никога не съм бил заставян да понасям лишения или ограничения. Никакъв деспотизъм не е тежал върху мен, още по-малко заплахата от някакъв догматизъм. Всяка моя постъпка е била проява на собствената ми воля". Със сигурност спомените за баща му, който шета из магазина, а вечер чете Платон и Паскал, за майка му, постоянно заета с домакинска работа, за гюзлемите на баба и разходките с дядо, за лелите, чичовците и братовчедите, с които е прекарал детството си, са го спохождали нощем, когато вече е бил много далеч от дома, без надежда, че ще види отново близките си.
През есента на 1945 г. 18-годишният Минко, който още на 15 г. е станал студент в Софийския университет, след куп перипетии заминава за Париж с твърдото намерение да учи в най-престижния френски университет. Мечтата му е, по примера на своя кумир Луи Пастьор, да следва в елитния "Екол нормал сюпериор". "Аз съм толкова наивен, толкова не преценявам трудностите, че не ги виждам въобще. Сега, като си мисля какво означава да се представиш във Франция на един конкурс на национално училище, се чудя на себе си. Защото образованието във Франция е съвсем различно от целия свят. Има университети, в които всички могат да отидат. Но има национални училища, които са основани след Френската революция, за да създадат елита на нацията. В тези училища се избират само най-способните да приемат това образование и да напредват в него", с усмивка си спомня професорът за онова наивно, но амбициозно хлапе, тръгнало да покорява голямата наука.
"В най-трудния момент аз се намерих на една гара във Франция с 11 долара в джоба и се чудех къде ще отида и какво ще правя. Оцелях и ето, сега съм тук, за да си говорим", казва той и добавя:
"Винаги мисля положително и винаги съм доволен"
Единственият адрес във Франция, с който Минко разполага, е в Бордо, където живее приятелката на зъболекаря д-р Дончев. След завършването на образованието си той се прибрал в България да уреди някои неща, преди да се върне във Франция, за да се събере с нея. Но Желязната завеса пада и д-р Дончев не може да замине отново. Дал на Минко писмо, което да предаде на госпожица Пелисие-Ермит. "Тя ме пита какво ще правиш, а аз не можех дори да обясня защо съм там."Ами идвам да уча", едва успях да кажа. "Как ще учиш, ти не знаеш език. Я отивай в мойта градина да копаеш", наредила госпожицата, на която не дало сърце да отпрати момчето, останало без подслон.
"Градината беше в едно шато и добре, че имаше библиотека. Вечер "копач" ми бяха книгите по физика и химия, които използвах, за да изучавам терминологията на френски".
Мечтата му да следва в "Екол нормал сюпериор" се изпарила след като разбрал, че там са допускани само френски граждани по онова време. Минко обаче започнал да търси други варианти. Пробва в Националното висше училище в Бордо.
"Явих се на конкурс, макар че дори нямах познание на езика, за да разбера какъв е проблемът. Но защото съм оптимист и наивен - успях. По математика няма нужда от език, разбираш задачата. По физика попаднах на един проблем, който познавах много добре. Отивам на дъската и правя един урок. Справих се, очаквах поздравления, а учителят Серван ме гледа и казва: "Млади момко, ние не сме във времето на нямото кино. Обясни сега". "Ами не мога". "А, ти не знаеш френски?" "Не".
Оказа се обаче, че съм приет в училището".
Късметът ли му е помогнал, питам. "Не, късмет е лоша дума, не обичам да я използвам", отговаря ми професорът. "За мен, щом има препятствие, трябва да го премина. И това, че имаше трудност, ме стимулира да я преодолея. Е, успях".
По-нататък животът започва да се търкаля, успехите следват един след друг. На 27 г. Минко Балкански е доктор на науките, а година по-късно -
най-младият професор по физика в света
Представял е свои изследвания в 34 университета в Европа и Америка. Работи в "Екол нормал" като изследовател в лабораторията по физика, в Масачузетския технически университет, в университета "Мария и Пиер Кюри" в Париж, чел е лекции в Япония и Китай. В Индия създава Висш институт за научни изследвания, член е на Индийската академия на науките... Постигнал е куп успехи и признания за дейността си.
За първи път се връща отново в България през 1992 г., когато му е присъдена титлата Доктор хонорис кауза на СУ "Св. Климент Охридски".
От 1993 г. се заема с активна дейност в помощ на науката и образованието в България. Създава Фондация "Миню Балкански" с кампус в родното си село Оряховица. Бившите магазини и къщи на семейството са преустроени в приемен дом, библиотека, учебни зали, места за настаняване. Създава Национален институт за образование в Оряховица. Той се помещава в реставрираните сгради на училището в селото, дарено на Фондацията от Община Стара Загора. Там се провеждат различни школи за ученици - по математика, роботика, физика, астрономия, английски и френски език, архитектура и дизайн, музикална култура и изкуства.
Професорът приема за своя мисия надарени ученици по математика, физика и информатика да имат достъп до подготвителните курсове за престижни висши училища във Франция.
Защото не забравя своята детска мечта - за образование в университетите на френския елит. Въпреки че не е успял да я осъществи за себе си, сега дава шанс за това на талантливи български младежи. Първенците от ежегодните конкурси по математика и физика "Минко Балкански" могат да бъдат приети в подготвителните класове на Лицея "Луи дьо Гранд" и след това - в "Екол нормал сюпериор" или "Екол политекник". До създаването на Фондацията не е имало българин, който да е издържал конкурса. Първият наш сънародник, приет в "Екол Политекник", е Йордан Табаков. Когато влиза в университета, над сградата се развява родният трибагреник. Младен Димитров, завършил "Екол Нормал Сюпериор", сега е професор по математика в Лилския университет. Пламен Боков пристига във Франция през 2000 г., след като спечелва конкурса "Минко Балкански". В "Екол Нормал" става доктор по физика, после записва медицина и сега е един от големите специалисти по дишането, разказва проф. Балкански. "Моята гордост са тези деца, които заведох в Париж и те станаха големи учени. Имаме една виртуална България във Франция, една интелигенция, която е забележителна".
Историите на успелите българи са описани в специално издание, посветено на 25-годишнината от дейността на Фондацията за развитието на образованието, науката и културата в България.
Е, Минко Балкански е успял да сбъдне своята детска мечта.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
