Ало, пиарите! Я повече въображение!

Ало, пиарите! Я повече въображение! | StandartNews.com

Ами че така де. То бива, бива, ама такава скучна кампания май досега е нямало. Напънете се! И стига с тези дотегнали на всички уверения, че кампанията ще е позитивна, без каквито и да било манипулации, с което сякаш направо си признавате, че нещо в подготовката ви куца. И прословутите "три вагона с книги" на Тома Томов и Димитри Иванов са профучали покрай вас. А вие, залисани в преписването /пардон, творческата преработка/ на чужди програми и платформи даже и не сте разбрали кога и как е станало това.А между другото, към програмите и платформите посягат не повече от 7 на сто, като гаранция, че те ще бъдат прочетени - никаква /тихо, да не чуе работодателят, че хонорарът току виж се изпарил/.

За левите е ясно.Те си искат своето. А то е "идеология, повече идеология". И я намират в левите стандарти за местното самоуправление. Като същевременно с това идеологията се явява и структуроопределящ фактор. Или както се пееше в песента "в единний строй"да вървят социалисти, комунисти, зелени, социалдемократи и подобни в изграждането на модерното ляво, на новото ляво "ние". Левите не се нуждаят от програми и платформи. Знаят си ги. Нужно им е да са заедно. А особено сега. И на пук на "международното положение" и проклетия неолиберален модел да получат своето. А то е политика, социална политика. И обслужващи тази политика личности. Дай Боже! Тъй че да им пожелаем "да си развяват байрака, да орат на партийната нива, да сринат синорите..."И така нататък. Да решат "задачата над задачите".

как е при десните? Пак същото. В България "беднотия до шия". Само дето идеологията като сплотяващ фактор я няма. Не че я няма по света, но тук християндемократическите ценности по времето на Костов, или пък цивилизационния избор по-късно, както и други от този сорт икономически и политологични творения си остават единствено в главите на декламиращите ги и частично в паметта на машинописките, образно казано. А и според "новата дясна вълна " от началото на 80-те години на миналия век продуктите на тази "висока материя"се явяват ни повече - ни по-малко излишни в "ширпотребата" на предизборните кампании. Нещо от типа на "парадигмите" в речите на Доган, а сега и Местан пред тютюнопроизводители, да речем. Та след като няма действаща идеология, то по дефиниция следва да има някакъв заместител, да има нещо друго. И това друго едва ли се свежда единствено до телевизионните клипове, от които в 30 секунди някой ти поднася квинтесенцията на "своята визия" как да се оправят нещата. При това поднесена с изцъклен поглед, тъй като кандидатът за кмет или общински съветник внимава да не обърка нещо в четенето на приготвения от пиара текст, вървящ по скрития за публиката монитор.

А може ли по-иначе?

Може. "Топлата вода" и "велосипедът" в пропагандата отдавна са измислени, а както стана дума, и осъвременени в съответствие със споменатата нова вълна. Ето Рейгън мие в къщи чиниите. Гледа го по телевизията средностатистическото американско семейство и ефектът винаги един и същ - "Абе, мухльо - измърморва жената на мъжа си - виж го президента. Те това е мъж! Пак за него ще гласувам!" "Ама то и аз - обещава "мухльото", тъй като си има планове за вечерта...В тази ситуация поне един от двата гласа си е "в кърпа вързан". И докато сме на американска вълна ето ни в предизборната кампания на Картър. "За кого ще гласувате? - питат социолозите жените-домакини от онази категория, на която телевизора нонстоп ги затрупва то ли със сапунки, то ли пък с реклами...на които хвърлят поглед покрай другата си къщна работа. "Що за питане? - е отговорът. "То се знае. Ще гласуваме за Картър - толкова е прелестна усмивката му."

Та такива ми ти работи с "новата вълна". Някой някъде да вижда политика. Политиката си идва с пълна сила след това. До тогава всичко е под шапката на тезиса: "Не може този хубав човек да управлява лошо! А как ще управлява - той си знае!"

Ей, пиари от десницата! Да се вземете в ръце. Вижте как го правят хората. А ако на някои от вас ви избиват родилните петна от получено образование по времето на "качествено новия растеж" или още по-преди и не можете без думичката политика, то и симбиозата между много ново и трошичка старо пак ще свърши работа. Хайде този път от Щатите да отидем до Канада. Малък град в провинцията. Местни избори. Кандидат за кмет ще "облъчва" избиратели.

Как?

Салон. Народът очаква предизборно шоу. Както се полага. Пред салона два мощни високоговоритела "дънят докрай" хардрок, с което "засмукват" и такива, които не са съвсем наясно какво ще става, но салонът се пръска по шевовете. На сцената - четири стола. И на тях седнали четирима достолепно изглеждащи мъже в черни костюми. Музиката спира. Първият от сцената с няколко изречения дава преливаща от позитивни емоции характеристика на кандидата, когото познавал от "ей такъв малък". И сяда. Свършил си е работата. Вторият обещава, че когато изберат "нашето момче" за кмет ще настъпи рай за жителите на градчето, тъй като неговата политика /отдъхнахте ли си, пиари? - появи се ПОЛИТИКА, макар и без детайли/ е най-добрата. Третият и четвъртият от сцената не казват нищо. Те са там за "преливане на авторитет" - нещо като разновидност на нашенските инициативни комитети от лидери на мнения. И ето го и кандидата за кмет, който направо влетява на сцената. Облеклото му - син работен комбинезон. В едната ръка ведро с гореща вода, от което се вдига пара. В другата - бутилка почистваш препарат. Кратка музикална пауза - рокендрол естествено. И след това предизборното послание с максимално висок децибел: Имам вода, имам препарат, ама нямам инструмент за чистене. Дайте ми го и ще прочистя града от сегашните боклуци, корупцията в кметството... И още разни други трикове и трикчета. И в резултат - след изборите кмет. Същият този кандидат.

И още, още примери и рецепти. Време за плагиати. И ако си нямаш друга работа - време за умерена адаптация, което ще рече да ги прекараш през "филтъра на ситуацията".

Вагоните! Трите вагона с книги!

В противен случай - скука. А скуката те кара ей така от нищо да искаш да направиш нещо. С което нещо да си промениш живота. Животът, който ти е подреден от други, по тяхна си наредба, за които Ласуел навремето бе казал, че това са хора, ръководени от личните си интереси, които представят за обществени.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай