Мнозина от нас обичат да пият чаша кафе рано сутрин, за да се събудят, но въздействието на кофеина може да се простира далеч отвъд простото повишаване на бодростта. Учени са открили, че стимулантът може да предпази и да обърне дефицитите в паметта, причинени от лишаване от сън при мишки, съобщи Science Alert.
Изследователите от Националния университет на Сингапур (NUS) се фокусирали върху областта CA2 на хипокампуса – част от мозъка, известна с важната си роля в социалната памет – в случая способността на една мишка да разпознае друга мишка, която е виждала преди.
Както се очакваше, мишките, които умишлено били държани будни, се представили много по-зле при разпознаването на други мишки, с които са се срещали преди. Когато обаче на група мишки получавали постоянни дози кофеин в продължение на седмица, преди да бъдат лишавани от сън, не се наблюдавало същото слабо представяне по отношение на социалната памет.
Нещо повече, когато кофеинът бил приложен върху мозъчна тъкан, взета от мишки с лишаване от сън – дори ако преди това не им е бил даван кофеин – изследователите установяват, че веществото помага за подобряване на сигнализацията в областта CA2.
„Лишаването от сън не само ви прави уморени. То избирателно нарушава важни паметни вериги. Установихме, че кофеинът може да обърне тези нарушения както на молекулярно, така и на поведенческо ниво. Способността му да прави това предполага, че ползите от кофеина може да се простират отвъд просто да ни държи будни“, заяви физиологът от NUS Лик-Уей Уонг.
Отдавна е известно, че липсата на сън може да наруши консолидирането на паметта, както и да увеличи риска от редица негативни последици за здравето, но връзките между социалната памет и съня не са били широко изследвани досега.
Анализът, проведен от изследователите, показва, че лишаването от сън увеличава мозъчната сигнализация, свързана с химикал, наречен аденозин, който както насърчава съня, така и, както е показано в други проучвания с мишки, може да забави веригите за създаване на памет. Предишни изследвания са показали, че кофеинът може да потиска тази сигнализация, което се потвърди и в този случай.
Това проучване добавя по-прецизен поглед върху това как лишаването от сън и кофеинът влияят върху социалната памет, както и върху конкретните мозъчни вериги, които участват в този процес. Това дава на учените много по-добра представа за взаимодействието между съня, паметта и кофеина.
„Нашите открития позиционират областта CA2 като критичен център, свързващ съня и социалната памет“, каза неврологътот NSU Сридхаран Саджикумар.
Важно е да се има предвид, че това са само експерименти с мишки. Въпреки че мишките и хората споделят много биологични характеристики, резултатите все още трябва да бъдат потвърдени в изследвания с хора и техните навици на сън и консумация на кофеин.
Предполага се, че способността ни да разпознаваме хора и да си спомняме подробности за тях може да бъде засегната дори след кратък период на лишаване от сън, и че редовната консумация на кофеин може да предпазва от тези загуби на памет – въпреки че са необходими допълнителни изследвания, за да се знае със сигурност.
В по-широк план изследването може да бъде полезно за проучване на връзките, които са открити между липсата на сън и по-високия риск от деменция. Част от тази връзка може да се дължи на мозъчните вериги, свързани с паметта, за които е доказано, че разчитат на добри навици на сън и които често са нарушени при случаи на деменция.
Предишни проучвания са показали, че редовната консумация на кафе може да предпазва от деменция, а това ново изследване може да обясни защо. Още по-добре, то идентифицира конкретен път в мозъка, който може да бъде цел на лечението, поне по отношение на социалната памет.
Мозъкът е изключително сложна биологична машина, което прави изучаването му – и на мозъчни заболявания като деменцията – много предизвикателно за учените. Въпреки това, всяко ново откритие ни приближава към пълна картина на това, което се случва, когато не спим, и какви биха могли да бъдат противодействията.
„Това проучване подобрява разбирането ни за биологичните механизми, лежащи в основата на свързания със съня когнитивен спад. Това може да послужи като основа за бъдещи подходи за запазване на когнитивните способности“, обясни Саджикумар.
Изследването е публикувано в списание Neuropsychopharmacology, пише БГНЕС.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
