На 20 юли се празнува Илинден и се чества паметта на свети пророк Илия.
Свети Илия живял в Галатия през 9-и век преди Христа. Името му означавало крепост и станало символ на твърдостта на вярата. Когато владетелите поставили в Самария идол на езическото божество, приканвали народа да му се покланят и преследвали служителите на Бога, Свети Илия с молитва заключил небето и настъпила тригодишна суша.
Тогава, гонен, пророкът предложил на царя да направят жертвоприношение и чиято жертва се запали с огън от небето, негова да е истинската вяра. Владетелят приел, но жреците му се молили напразно. А върху жертвата на Свети Илия паднал огън от небето. Народът видял това и се поклонил пред истинския Бог.
Денят е професионален празник на пожарникарите и на пивоварите в България.
Това е един от най-големите летни празници, който се смята, че бележи средата на лятото, когато светецът си облича зимния кожух и отива при Господ да го моли за зима. За населението по черноморското и дунавско крайбрежие празникът се свързва с поверието, че на този ден „водите се обръщат“ и св. Илия взима жертва (удавник), припомнят от Българска Етнография.
Традиции и обичаи на празника
Според традицията на Илинден всеки дом прави курбан, като коли най-стария миналогодишен петел и пече обредни хлябове. В Северозападна България, за да предпазят дома от зло и магии, жените слагат над портите перо от опашката на жертвения петел.
На много места (особено в планинските райони на Южна България) на Илинден се организират селски сборове, чийто задължителни елементи са курбанът, който винаги е голямо мъжко животно (вол, бик, овен, коч) или петел (най-старият петел, наречен баща), и общоселската трапеза.
Честването на празника в най-горещия период от годината обуславя и свързаните с него обреди срещу суша. Молебени за дъжд се правят от стопаните и от местния свещеник.
В някои райони в навечерието на Илинден се извършва и обредът гонене на змей. Всички здрави и силни мъже в селището се събират в полунощ, събличат се голи и въоръжени с дървени тояги и остри сечива обикалят къщите, дворовете, нивите и градините в пълно мълчание. Те размахват тоягите и сечивата, удрят по врати, огради и стени, мушкат с тях в сеното и във всички затворени долапи и скринове, като по този начин гонят змея, който се смята, че е предизвикал сушата.
Илинден се празнува и като празник на кожухарите, грънчарите, тухларите и хлебарите, като св. Илия е патрон на техните занаятчийски обединения.
Поверия
- На Илинден хората не трябва да влизат в реките и в морето, защото може да се удавят, тъй като на своя празник св. Илия обичал да си взима курбан.
- Според народните вярвания на 20 юли не бива и да се работи, за да не се разсърди светията.
- Като курбан на този ден се коли най-старият петел в къщата и се оставя нов млад петел на негово място.
- Според вярванията какъвто човек влезе първи в дома ви днес, такава ще е цялата ви година.
В народните представи Свети Илия е пророк и скитник-аскет, живял по времето на израелския цар Ахав. Илия се явил пред него, за да го предупреди, че Бог ще го накаже с убийствена суша. Пророчеството се сбъднало. Чак тогава Господ се смилил и пратил пророка да извести на народа края на бедствието. Във фолклора пророк Илия е смятан за повелител на мълниите и гръмотевичните бури. В иконографската традиция най-често се изобразява в небето с огнена колесница.
На Илинден имен ден празнуват Илиана, Илина, Илка, Илонка, Искра, Лина, Лиа, Илия, Илиян, Илкo, Илкa, Илчо.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
