14 март 1951 година - денят, в който великият Алберт Айнщайн навършва 72 години. Известният физик, роден в Германия, вече отдавна живее в САЩ. По това време той работи в Института за висши изследвания в Принстън, Ню Джърси. В негова чест в изследователския център се провежда тържество. Папараците дебнат пред залата докато той си тръгва, надявайки се да чуят някоя от остроумните забележки на световноизвестния професор за световната политическа ситуация и, разбира се, за да направят перфектната снимка.
Как се ражда уникалният кадър
Противник на медийния шум и все по-уморен от ролята си на обществена персона, Айнщайн се дразни от присъствието на медиите. Сядайки на задната седалка на лимузината, с която си тръгва, притиснат между бившия директор на института Франк Ейделот и съпругата му Мари, Айнщайн не успява да се измъкне от атаката на светкавиците. "Стига толкова", викал той многократно на настойчивите репортери. "Хей, професоре, усмихнете се за снимка за рождения ден, моля ви", не спирал да повтаря един от фоторепортерите.
Раздразнен от напъните на медийните акули, известният с нестандартното си поведение и свободен дух физик се изплезва на досадниците. Точно този момент запечатва станалият легендарен фотограф Артър Сас - тогава служител на ЮПИ (United Press International). Снимката бързо обикаля света, превръщайки се в емблематично изображение, както за самия Айнщайн, така и за научната общност като цяло.
Разсеяният професор с разрошена коса, който често забравял да обуе чорапи, но чиято теория на относителността и до днес все още е разбираема само за най-блестящите умове на света, е издигнат до митична фигура още приживе. А тази "изчанчена" снимка му носи и статута на поп икона.
Не фотографът Сас обаче дава на снимката световна слава, а самият Алберт Айнщайн. Той поръчал множество копия и я изрязал, така че двойката Айделот вече да не може да се вижда. Изпратил десетки от копията на колеги, приятели и познати. "Изплезеният език отразява моите политически възгледи", писал той на приятелката си Йохана Фантова. През 2009 г. оригинално копие на снимката с автограф от гения е продадено на търг за над 74 000 долара, което го прави най-скъпата снимка на Айнщайн до момента.
Човешката глупост
Евреинът Айнщайн, избягал от нацистка Германия, знаел отлично какво е да си обект на лов на вещици, ръководен от правителството. Поради това той не одобрявал Студената война и издирването на предполагаеми комунисти, започнато от сенатора Джоузеф Маккарти, в което много политици, интелектуалци и творци били обвинявани в "неамерикански" настроения и дори действия.
Айнщайн имал много какво да каже за подобна човешка глупост. "Властта на глупавите хора не може да бъде преодоляна, защото са толкова много и гласът им е толкова важен", гласи част от цитат на учения, преведен от немски. "Две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост. Но все още не съм съвсем сигурен за Вселената", гласи друга от шегите на физика.
Откакто е направена на рождения ден на Айнщайн през 1951 г. снимката му с изплезен език е възпроизвеждана милиони пъти - върху плакати и тениски, поздравителни картички, чаши и графити. И дори днес, много десетилетия след смъртта си, революционният мислител и гениален професор продължава да се радва на многобройни почитатели в цял свят.
Началото е в Германия
Роден в Германия през 1879 г., Алберт Айнщайн спечелва голяма слава до 1905 г. като автор на няколко статии, коренно променили начина, по който физиците виждат света. В първата си статия той теоретизира, че светлината може да се излъчва само с дискретни дължини на вълната. Това ще формира ядрото на квантовата механика десетилетия по-късно. В друга статия той обяснява някои от странните неща, които електромагнетизмът прави с движещи се тела, осъществявайки пробиви, които в крайна сметка са причината сега да имаме ядрена енергия. В още една публикация, озаглавена "Зависи ли инерцията на тялото от неговото енергийно съдържание?", той за първи път публикува уравнението E=mc?, за което цялото човечество знае, че е най-големият му принос към науката.
Всички тези трудове, някои от които в крайна сметка му носят Нобелова награда през 1921 г., водят до приемането му в престижни академични институции, като през 1914 г. става член на Пруската академия на науките и получава лекторска позиция в Берлин. Там той работи в относителна неизвестност през цялата Първа световна война, което изглежда го превръща в убеден пацифист. Славата и богатството дошли през 1919 г. когато британски физици проверили едно от предсказанията на теорията на относителността (за отклонението на звездната светлина по време на затъмнение) и наистина открили ефекта, предсказан от Айнщайн. Почти за една нощ англоезичните страни приветствали Айнщайн като новия Исак Нютон, поканили го заедно със съпругата му на серия от лекционни турнета във Великобритания и САЩ. Там те били приети като почетни гости.
Добрите времена в Германия приключват с идването на власт на Хитлер и нацистите през 1933 година. Заради еврейския си произход Айнщайн е принуден да подаде оставка от всичките си позиции и да моли за убежище в САЩ. Заглавието на следващия ден в германския "Берлинер Тагеблат" гласи: "Добри новини от Айнщайн: Той няма да се върне!". 54-годишният тогава нобелов лауреат никога повече не стъпва в родната си Германия.
Връх в науката и бездна в убежденията
Прогонването на Алберт Айнщайн в крайна сметка се оказва лошо решение за Германия. Веднага щом получава разрешение да остане в САЩ в Принстън се обсъжда кандидатурата му за преподавател в Института за висши изследвания. Срещата е с предрешен край и ето го - бъдещият владетел на физичната наука.
Ръководството на Принстън всъщност обсъждало каква заплата да му даде и така и не постига консенсус. Затова решава да позволи на Айнщайн да посочи сума, която би го устройвала. В отговор физикът поискал 250 долара на месец - доста ниско заплащане за онова време. Ужасен, университетът го притиснал да приеме три пъти по-висока заплата. Айнщайн се съгласил и прекарал последните 22 години от живота си в Принстън.
Същата година, в която Айнщайн е договарял за заплатата си в Принстън, друг евреин и бежанец от европейска диктатура, унгарецът Лео Силард, шофирал в Лондон, когато му хрумнала идеята да се открие елемент, който излъчва повече неутрони при разделянето си, отколкото е необходимо за самото му разделяне. Сравнявайки бележките си с тези на Айнщайн, унгарският учен написва писмо до президента Франклин Рузвелт, в което описва потенциално неограничената сила на атомната верижна реакция. Това писмо остава без отговор известно време, но през 1942 г. именно то вдъхновява проекта "Манхатън", довел до изобретяването на атомната бомба, а впоследствие и злощастната й употреба срещу Япония.
След войната, докато Силард става ярък поддръжник на производството на все по-големи бомби за американския арсенал, Айнщайн се разкайва за ролята си в разработването на ужасното оръжие и работи през последните десет години от живота си, за да върне обратно в бутилката духа, която той и Силард са изпуснали.
Смахнатият професор
По времето, когато е направена известната снимка с изплезването, животът на Айнщайн вече е много по-спокоен. Той е прекарал военните години, преподавайки в Принстън и като цяло се е наслаждавал на обожанието на свят, който го е смятал за най-великия гений на всички времена.
Наслаждавайки се на образа си на типичен учен от друг свят, Айнщайн умишлено култивира ексцентрични маниери и навици. Например той рядко носи чорапи с обяснението, че частта върху палеца на крака просто се износва бързо, независимо от всичко, и че само обувките трябва да вършат работа като "облекло" за крака.
Той също така се сдобива с все по-странен гардероб, включващ странно шарени халати, и се разхожда с "разярени" мустаци и коса. Когато го търсят за интервюта, той често ги дава от верандата си, обут в пухкави розови пантофи. Освен това бързо се шегува с повечето посетители и рядко го виждат без лулата му, която според самия него му помагала на мисленето.
Именно този Айнщайн е заснет след партито за 72-я му рожден ден, организирано от персонала на Принстънския университет. Там той се запознава с фотографа Артър Сас, който прави няколко снимки на Айнщайн, докато той се ръкува с него и се отдава на рядката за него чаша коняк. Когато партито приключва и уморен Айнщайн се пъхва в колата си с шофьор, Сас се промъква до отворената врата и го кани за още една снимка. Айнщайн се обръща към него и се изплезва, раждайки една от най-известните визии в историята...
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
