Краят на печатите в паспорта убива романтиката на пътуването
От 12 октомври тази година Европейският съюз започва сбогуването с печатите в паспортите. Тогава стартира новата Система за влизане/излизане (Entry/Exit System), която въвежда дигитална регистрация и биометрични проверки на външните граници на 29 държави от Шенген. България вече е пълноправен член на зоната, включително по суша, което означава без проверки по вътрешните граници със съседите и модерен контрол по външните с Турция, Сърбия, Северна Македония, както и на пристанища и летища за полети и кораби от нешенгенски направления.
Преходът ще продължи шест месеца, а пълното въвеждане е планирано за 10 април 2026 г. Това е промяна с пряко значение за пътуващите, туризма и бизнеса у нас, а и символичен край на една епоха.
От "вход на ЕС" към пример
Влизането на България в Шенген на 1 януари 2025 г. беше определено като исторически момент. Отпадането на вътрешните сухопътни и морски проверки сложи край на дългогодишно забавяне, в което темата за миграционния натиск и състоянието на границите беше централен аргумент срещу нашето присъединяване. Сега страната не просто е част от зоната, но и пазител на нейния външен периметър.
Именно в този контекст въвеждането на EES идва като естествено продължение. За България системата е шанс да покаже, че може да бъде модел за модерно управление на граничния поток. Турската граница с дължина 259 километра е едно от най-натоварените направления в Европа. Само през 2023 г. там са регистрирани над 150 000 опита за нелегално преминаване, а и за 2024 г. числата остават високи.
Новата система ще позволи всяко влизане и излизане да се записва автоматично, с точни дати и биометрични данни. Това ще елиминира "сивите зони", които досега създаваха проблеми, като изтрити или нечетливи печати, спорове за престой и липса на координация между отделните държави.
За летищата в София, Варна, Бургас и Пловдив внедряването на EES означава разполагане на десетки електронни пунктове за самообслужване, където пътниците ще сканират паспорта си, ще се снимат и ще оставят отпечатъци. На сухопътните пунктове като "Капитан Андреево", "Кулата" или "Калотина" предстои да се инсталират автоматизирани системи за регистриране, така че дори в пикови часове да се избегне хаос. От гледна точка на държавата това е не просто техническа мярка, а символ на зрялост и доверие. То е доказателство, че България може да пази ефективно външна граница на ЕС.
Какво представлява EES и как се променя пътуването
EES ще регистрира автоматично всички краткосрочни посещения от граждани на трети страни, независимо дали пътуват с или без виза. При първо влизане се създава електронен профил. Паспортът се сканира, лицето се заснема, а от пръстите се вземат отпечатъци. След това всяко влизане и излизане се отбелязва в системата.
Така се заменя досегашният метод с печати, който е бавен, неточен и неспособен да отчита надвишаване на престоя. Новата база данни ще изчислява автоматично правилото "90 дни в рамките на 180", като при нарушение ще сигнализира граничните служби. Данните ще се съхраняват три години, а при отказ за достъп и пет, което ще даде на властите възможност да анализират тенденции и да реагират при проблеми.
От гледна точка на пътника процесът ще наподобява чекиране за полет. При първото преминаване може да има забавяне заради регистрацията, но при следващите влизания проверката ще бъде по-бърза. На много летища и сухопътни пунктове вече се подготвят автоматизирани гишета за самообслужване, които да ускорят процедурата.
Туристите и бизнес пътниците ще усетят промяната особено в началните седмици, когато милиони ще създават своите първи профили. Затова властите в страните от Шенген предвиждат "буферни зони" с повече персонал, временни гишета и разширени терминали. Но след преходния период системата ще носи предимно облекчение.
Сблъсък на аргументи за сигурността и правата
Основният мотив за създаването на EES е сигурността. Чрез автоматичното проследяване ще се ограничи практиката на престой извън позволеното, ще се намалят измамите с фалшиви документи и ще се улесни работата на граничните служби. Властите очакват системата да помогне и срещу трафика на хора и нелегалната заетост.
Но всяка дигитална промяна предизвиква дебат. Биометричните данни, като снимка на лицето и отпечатъци, са чувствителна информация. Организации за защита на личните права предупреждават, че събирането им в толкова голям мащаб крие риск от злоупотреби. Европейската комисия уверява, че системата отговаря на всички стандарти за защита на данните, но размяната на аргументи продължава. Защитниците на личните свободи припомнят, че в миналото други бази данни са били обект на кибератаки и настояват за прозрачност и отчетност при използването на EES.
Другият сблъсък е емоционален. Печатът в паспорта е част от романтиката на пътуването. Той е спомен за прекрачена граница, за ново приключение, за среща с различна култура. В социалните мрежи вече има кампании със снимки на пълни паспорти под хаштага #SaveTheStamp. За мнозина загубата на този малък символ е равнозначна на края на една епоха. Някои пътешественици търсят алтернативи, като дигитални приложения, които запазват историята на пътуванията, или сувенирни печати върху отделни карти, но не и в паспорта.
Обща тенденция в цял свят
Европа не е сама в този процес. Великобритания вече въведе своята система ETA (Electronic Travel Authorisation), която изисква онлайн заявление преди пътуване. САЩ използва лицево разпознаване на летищата и разширяват базите с биометрични данни. Други големи държави по света отдавна са се отказали от печати.
Разликата е, че ЕС въвежда системата едновременно в 29 държави. Това е мащаб без аналог и най-амбициозният проект за дигитален граничен контрол в света. Целта е по-сигурен Шенген, по-добро сътрудничество и конкурентоспособност спрямо глобалните стандарти.
В същото време глобалният опит показва и рискове. В САЩ има заведени дела срещу използването на лицево разпознаване с аргумента, че нарушава правото на личен живот. В Хонконг пътници се оплакват от блокиране на автоматизираните системи при големи потоци. Европа ще трябва да извлече поуки и да гарантира, че при въвеждането на EES няма да се стига до хаос.
Перспективата за страната ни туризъм, икономика и имидж
За България EES е не само техническа реформа, а и стратегическа възможност. Системата ще докаже, че страната може да прилага най-високите европейски стандарти по външните си граници. Това е важно послание както за партньорите в ЕС, така и за гражданите, които очакват сигурност и ред.
Икономическите ефекти също са значими. Туризмът, който допринася с около 10% от БВП, може да изпита първоначални затруднения заради по-дългите опашки при въвеждането. Но в дългосрочен план ясните правила и бързите проверки ще повишат доверието на туристите. Бизнесът, който наема чуждестранни служители, ще се възползва от по-прозрачните процедури, вкл. автоматично отчитане на престой, намаляване на недоразуменията и по-ясни визови правила.
За държавата обаче най-големият дивидент е имиджов. България години наред беше сочена като "слабо звено" в Шенген заради съмнения в граничния контрол. С пълноправното си членство и въвеждането на EES страната вече може да се представи като активен създател на политики, а не като пасивен обект на критики.
От есента на 2025 г. печатите в паспортите ще останат в миналото. За пътешествениците това ще е загуба на символ, за Европа ще е стъпка към по-сигурни и модерни граници. А за България това е изпитание и шанс едновременно. Страната ще може да докаже, че е надежден пазител на външната граница на ЕС и да съчетае сигурност и удобство в интерес на гражданите и бизнеса. Романтиката на мастилените печати ще се превърне в спомен, но новата дигитална епоха на границите обещава повече предвидимост и сигурност - ценности, които ще определят пътуванията на следващите поколения.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
