Момите обикалят по домовете и пеят на стопаните им песни за плодородие и здраве на семейството
Лазаровден поставя началото на празниците свързани с Възкресението, като е следван от Цветница и Великден. Отбелязва се винаги в съботата преди Страстната седмица, затова е от т.нар. подвижни празници. Наричан е Лазарова събота, Лазарица или Лазар. Празникът се отбелязва в чест на Свети Лазар, който един от защитниците на християнската вяра. След като починал, на четвъртия ден Христос го възкресил в знак на благодарност за гостоприемството, което бил проявил към него.
Християнското възкресение символизира събуждането на природата, затова и Лазаровден е празник на пробуждащите се гори, ниви и пасища. Традицията повелява да се откъснат върбови клонки, които да се поставят на входните врати на следващия ден, когато отбелязваме Цветница.
Най – характерният обичай на този ден е т.нар. Лазаруване. Както повелява традицията на Лазаровден малки момичета и неомъжени моми стават лазарки. Те обикалят по домовете и пеят на стопаните песни за плодородие и здраве на семейството. Лазарките влизат в дома с типичното за празника обръщение: Ой, Лазаре, Лазаре…
Кумичене
Посрещнати са с празнична питка и задължително се даряват с яйца и пари. Лазарските песни се изпълняват само на този празник. Дом, посетен от лазарки ще е щастлив и благословен, както се пожелава в песните.
Празничният ден завършва в утрото на Цветница, с ритуала “кумичене” – лазарките пускат в реката направените от тях върбови венци и следят кой от тях ще пристигне първи. Според вярванията девойка, която не е лазарувала няма да си намери жених. Ергените пък трябва да отидат в дома на момичето, което обичат, за да поискат ръката му.
Буенек
В различните краища на България празникът е съпроводен с различни ритуали. Например в Източна България се изпълнява специален ритуален танц (хоро) – буенек. Докато обикаляли из къщите, те трябва да скачат високо, за да пораснат посевите и да е плодородна годината. В Кюстендилско лазарките пеят в домовете и в гората, в раззеленили се ниви за здраве, плодородие и щастие.
На Лазаровден празнуват всички носещи имената Лазар (името означава “здраве”), както и производните Лазарин, Лазара, Лазарка.
Куклинден или Палмова неделя
Цветница е един от обичаните и пъстри пролетни празници. Той също е подвижен и се празнува винаги в неделята след Лазаровден. Отбелязва се в православната, католическата и протестантската църква. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Куклинден или Палмова неделя (в западните църкви). В църквата се отслужва празнична молитва, в която се благославят върбовите клонки. Раздават се на вярващите, като те ги отнасят в домовете си за здраве. Смята се, че така ще прогонят злото от къщите си. На Цветница рано сутринта жените сплитат венче от вече осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос. Когато изсъхнат не трябва да се изхвърлят. Прибират се, като се смята, че помагат при болести. Според предците ни, ако надвисне буря с градоносни облаци, за да бъде спасена реколтата, трябва да се поставят под камък и всичко ще премине.
Мълчана вода
На Цветница неомъжените момичета се събират, завързват пръстените си с червени конци и ги потапят в съд с “мълчана вода”. Домакинята трябва със завързани очи да ги извади като същевременно нарича кой ще е бъдещият жених, на девойката, чийто пръстен е изваден.
Тъй като това е периодът на постите, на празничната трапеза се разрешава риба, а останалите ястия на трапезата трябва да са изцяло постни.
На този ден празнуват всички носещи име на цветя и произлизащи от названия на растения.
Произход и история: Митичният герой носи брадва и обикаля шубраците
Лазаровден е стар български празник, тясно обвързан с народните вярвания и Християнството.
Според фолклора, Лазар е повелител на горите, а негова задача е да ги почиства и да прави място за нивите и пасищата за хората. Затова се смятало, че митичният герой носи брадва и обикаля шубраците.
Според Християнското, св. Лазар е един от учениците на Исус Христос, а празникът е посветен на неговото възкресение от Божия син. В много източници това събитие се тълкува като една от непосредствените причини за смъртта на Христос.
Многоликият български фолклор играе огромна роля за възникване на различни обреди и обичаи, носещи силни послания и поверия за българите.
Лазаровден е голям религиозен и народен празник, в който са събрани множество традиции. Основната, разпространена в цяла България, е Лазаруване.
Лазаруването е момински обичай, който цели да покаже публично прехода от момиче в мома за женитба. Момичетата, които вземали участие в празничните ритуали, се наричат Лазарки. Те можело да бъдат на различна възраст – от 5/6 до над 16-годишни.
Основните ограничения за момите били:
• Да лазаруват само един път, без да повтарят обреда в други години;
• Да не са омъжени;
• Да влизат във всяка къща само веднъж.
Лазарките започвали приготовленията за празничния ден много рано, още преди Великденските пости. Подготовката стартирала със заучаването на лазарските песни. Обикновено миналогодишните лазарки предавали репертоара на новите момичета.
По традиция, в деня на Лазаровден всички моми се събирали рано сутрин, приготвяли се и започвали да обикалят селото, влизайки във всеки дом и пеейки за здраве и благоденствие. Освен песните, изпълнявали специални обредни танци и игри, а в замяна получавали бели яйца от стопаните на къщите. В края на деня, когато лазарките вече били обиколили цялото село, те се събирали отново в къщата, от която са тръгнали.
• В Тракия, лазарките обличали нови булчински премени, с които да лазаруват, за да им носят здраве и късмет.
• Шоплука е фолклорна област, известна с накитите на лазарките. Всички момичета на празника се закичвали с цвете от копринена трева и пауново перо.
• В Родопска фолклорна област, обичаят Лазаруване се изпълнявал в две последователни съботи, като момичетата се разделяли на две групи според възрастта си.
5/6 годишните момичета лазарували първи, на т.нар. Малък Лазар. Те обикаляли селото само до обяд, пеели песни и получавали яйца или дребни пари.
Голям Лазар е Лазаровден. Тогава групата на по-големите моми изпълнявали ритуала. По традиция те се обличали в специални обредни премени и изпълнявали много богат репертоар от песни и танци.
Легендите за Лазаровден са пълни с различна символика.
Многоликият български фолклор играе огромна роля за възникване на различни обреди и обичаи, носещи силни послания и поверия за българите.
Четири момичета заемали ролята на певици или още песнопойки.
На Лазаровден, момите се събирали сутрин рано и се подготвяли за своето представление. Първият танц се изпълнявал на площада на селото или на голяма поляна, след като се съберат всички хора. Тогава в средата заставали булката и младоженецът, а певиците и жителите на селото ги обграждали от всички страни.
Танцът започвал, боенецът и булката танцували, песнопойките – пеели. Характерна част била хвърляното на кърпи към стоящите отстрани мъже, които от своя страна трябвало поставят в тях дребни пари и да ги върнат обратно на младоженеца.
Момичетата, които участвали в ритуала, носели специални дрехи. Премяната на боенеца включвала костюм, съставен от мъжки и женски елементи, задължително калпак и пръчка. Булката се обличала в празнични одежди и було.
Лазарките притежавали огромен репертоар с народни песни. Именно поради тази причина в българската народна музика има раздел, наречен лазарски песни.
Характерно за изпълняването на ритуала Лазаруване било пеенето на различни музикални произведения спрямо отделните етапи на празника. Например, момичетата изпълнявали една песен, когато се събирали сутрин, друга, когато тръгвали по селото, както и когато приключвали и се прибирали на края на деня.
При посещението на домовете лазарките пеели съвсем други песни, а много често момичетата избирали какво да изпълнят спрямо къщата и нейните стопани, например според тяхната професия или социален статус.
Във фолклора ни има песни за:
• Най-красивата девойка, чиято неизмерна прелест и обаяние трябвало да бъдат възпети.
• Момък или ерген, чиято хубост и чиста любов заслужавали захваления.
Съществували специфични песни, насочени към определени професии (напр. песен на орача), или определени действие (напр. песен за привличане на дъжд.
На този ден се приготвят постни ястия – баница с лапад, варено жито, зелените салати, гъби.
Църковни обреди
На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве.
Магическите действия
Празничната обредност се разгръща в няколко взаимно пресичащи се кръга. Първият кръг е свързан с обредно-магически действия с върбата, вторият – с култа към мъртвите и предците, а третият – с пролетните момински обичаи и игри.
Разпускане на покойниците
На Цветница се поставя началото на нов митологичен сюжет, свързан с вярването за „разпускане“ на душите на мъртвите. В Северна България е разпространено вярването за разпускането на покойниците (по-рядко свързано с Велики четвъртък, а най-често – с Великден), които идват на споходят живите си потомци; това поражда специфичния обичай за палене на огън на гробовете, който да сгрее мъртвите и да им свети. Още преди изгрев слънце жените се отправят натам и извършват ритуални действия: прекадяване, преливане, раздаване.[1]
Кукли, краваи или колаци
Венец на лазарка, хвърлен в реката
Кумиченето е ритуал на Цветница, който е продължение на провежданото на предишния ден лазаруване. При него лазарките провъзгласяват една от тях за кумица. Сутринта на празника лазарките отиват до близка река с предварително приготвени венци от върба, специални хлябове (наричани кукли, краваи или колаци) или в много редки случаи лодчици от папур.
Венците или отрязани залци от куклите на всички момичета се пускат едновременно във водата или се подреждат върху бухалка, която се поставя във водата и, когато се притисне надолу, оставя венците или залците да бъдат понесени едновременно от течението. Момичето, чието венче или залък се окаже най-бързо, е провъзгласено за кумица на лазарките. Отиването до реката и самото кумичене се съпровожда със специални песни и танци.
Останалите лазарки я носят обратно към селото на столче и не разговарят с нея до третия ден след Великден.
На третия ден след Великден лазарките отиват на гости на кумицата. Тя им е приготвила трапеза и ги черпи с боядисани яйца и други. Кумицата символично дава прошка на лазарките, като от този миг те вече могат да разговарят. Това е завършекът на целия лазарски обред.
“Ой Лазаре, Лазаре
Тука първом дойдохме,
мома й момче найдохме.
Я момата женете,
я момчето годете
Колко шумки по гора
Толко здраве у дома
Колко песък у река
Толко деца у дома.”
Лазарчице — китчице,
тропни дважди за мене,
да ми станат китчици
двете бузки червени!
Лазарчице — китчице,
двете бузки червени! (x2)
Лазарчице — китчице,
тропни дважди за кака,
да й дойдат сватове,
мама да ги дочака!
Лазарчице — китчице,
мама да ги дочака! (x2)
Лазарчице — китчице,
тропни трижди за мама,
да ме гледа весело
как ще расна голяма!
Лазарчице — китчице,
как ще расна голяма! (x2)
Лаленце се люлее
(Народна песен за Лазаровден)
Лаленце се люлее,
лаленце се люлее,
на зелено ливаде,
на зелено ливаде
Не е било лаленце,
не е било лаленце,
най е било детенце,
най е било детенце
Майка му го будеше,
майка му го будеше
и му мило думаше,
и му мило думаше.
Стани, стани детенце,
стани, стани детенце,
да погледаш лазарки,
да погледаш лазарки.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
