Заради натиск от родителите младите учители бягат, въпреки високите заплати, казва в специално интервю за вестник СТАНДАРТ проф. Анна-Мария Тотоманова
Между новите футболни герои на Евро 2024 и новите партийни предатели в битката около кабинета, време е за доброто старо време и за подкаста "Чудесата на България".
Още повече, че последната седмица бе белязана от две големи събития в София, свързани с културната ни съкровищница.
Докато се провеждаше фестивалът "Непознатото богатство на България", в който млади хора от цялата страна преоткриваха Чудесата на страната ни, вицепрезидентът Илияна Йотова направи международна конференция, посветена на кирилицата.
Символът бе буквата Б, онази, с която пишем най-свидните думи - България, бащина стряха, благословия, благодаря. Тази буква, направена под формата на красива значка, бе дадена на всеки участник. Но за жалост, макар и своеобразен символ на страната ни, тя не е част от държавния протокол. Докато Унгария, например, с гордост вкара кубчето на Рубик, което тази година чества 50 години, в символите на унгарското председателство на ЕС. Като символ на таланта на младите на Унгария, който 6 месеца цял свят ще гледа по всички международни форуми.
Защо не умеем да популяризираме нашето уникално наследство, включително и кирилицата, разговаряме с Анна-Мария Тотоманова, професор по история на българския език в катедра Кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии на СУ "Св. Климент Охридски".
- Имам студенти в трети и четвърти курс, които са неспособни да се изразяват правилно
- Проблемите започват от средното образование
- Посланието ми към младите е да не се срамуват, че са българи
- Думата хляб е немска заемка в българския език
- Тъпчат граматиката в главите на децата без те да могат да я разберат
- Преодоляхме маймуницата, борим се с Гугъл културата
- Здравейте, проф. Тотоманова, добре дошли в подкаста "Чудесата на България". Вие бяхте един от основните лектори на международната конференция на г-жа Йотова с доклада ви "Език и идентичност". Казахте, че не ценим достатъчно езика си. Губим ли националната си памет?
- Определено, да. И това става заради промените в учебните планове в средното училище. Те по никакъв начин не правят децата съпричастни към нашата история и не ги карат да обичат родния си език. Вместо те да се учат да четат и пишат, и да произвеждат сами свои текстове, ги карат да преразказват чужди.
- И да учат граматика и фонетика още от първи клас.
- Там е проблемът. Това е възраст, на която тяхното интелектуално развитие не отговаря на тази абстракция, на възприятието им. На практика - до 5-6 клас им се натъпква, използвам тази дума, цялата граматика, без те да могат да я разберат и да я затвърдят.
- А какво би трябвало да учат?
- Това, което се учеше преди. Започваме от мама, баба, карат ни всяка седмица да пишем съчинение или преразказ. Поне така аз съм обучавана, до голяма степен и моите деца, които вече са големи хора. Но не това учат моите внуци и това дава отражение в техните постижения и в средното училище, и в университета.
- Кога започна тази образователна програма, чиито плодове берем сега?
- Някъде около 2005 година. Затова и вече започнаха да идват випуски в университетите, които са отчасти функционално неграмотни. Това явление се задълбочава. Виждам студентите от трети и четвърти курс, които са неспособни да се изразяват правилно - и писмено, и говоримо. Те трудно възприемат текстове, така че да могат да ги анализират, както и да отделят важното от второстепенното в тях. Проблемът е, че тези, които правят програмите, някак си решиха, че след като българският език ти е майчин, ти го знаеш априори. Всъщност, не е така. Познанието на езика се култивира и обработва по време на цялото средно образование. А от нивото, на което ти владееш родния си език, зависят и твоите познавателни способности - възможността ти да получиш ново знание и да произведеш ново знание.
- От 2005 година до сега. Това е цяло поколение, което не е научено, което е полуграмотно. Какво се случва с това поколение?
- Да, това са 20 години - цяло поколение. На тях не им е не им е сложена основата за развитието на българския език и оттам нататък те са станали доста неграмотни. Нещо повече - те стават и нелюбопитни. Трудно им е да възприемат сложни текстове, а и преподаването по история също е много осакатено. Вместо да им се разказват истории, които да предизвикат въображението им и да ги развълнуват, историческият разказ е заменен със сухи факти, много често несвързани един с друг. Затова те не знаят основни национални митове. Наскоро моите студенти ги питах нещо за надписа в църквата "Св. 40 мъченици", кой цар го е сложил. Те не знаеха нищо за Иван Асен II.
- Нищо ли? Нали са студенти - българисти?
- Да, за съжаление. Именно те би трябвало да пренасят точно това знание - паметта за езика, за народа и да го довеждат в бъдеще до своите ученици.
- Само образователната система ли е виновна. Къде са родителите, средата?
- Родителите са различни, както ние сме различни. Има родители, които много се грижат за децата си и успяват да ги окуражават да четат и да пишат. Други - не. Да, виновна е и средата. Преди 30 години преподавах в Италия, там вече беше дошло това време - децата не четяха. Гимназисти в лицейната степен бяха прочели по 1-2 книги, а моята дъщеря беше прочела стотици. Сега процесът дойде и при нас.
И когато всичко е оставено на училището, а родителят иска детето му да получи диплома, за която той се грижи по някакви други канали, а не като го стимулира да учи, нещата са загубени. Много често става точно така. Имам много мои бивши студенти, които учителстваха, но започнаха да се отказват.
- Младите учители, независимо от по-високите заплати, се отказват?
- Да, въпреки тях. Защото има силен родителски натиск, много силен, който казва: "Ти трябва да пишеш тази оценка на детето", без това да са неговите реални постижения.
- Това е ужасно тъжно.
- Има и друго. Учителите имат прекалено много административни задължения, което прави нещата още по-сложни. Аз съм преподавала и в училище, един от основателите на Класическата гимназия съм. И в университета съм от много дълго време. Преподавателският труд е тежък, особено ако искаш да го вършиш така, както трябва - със сърце и с душа да достигаш до младите.
- На какъв език си пишат днес младите хора? На маймуница ли, на кирилица ли?
- Първо, те не пишат правилно. Както стана дума, в основата отново стои образованата програма в средното училище. Тя не кара учениците да се научат да пишат правилно и да разбират текстовете. Доказват го прословутите резултати на PISA от последните години, които са катастрофални всяка година.
- Общуването в социалните мрежи също ли е причина?
- От интернет идва нещо друго. Младите сега не се срамуват, когато им зададеш някой въпрос. Те отговорят първото, което им дойде на ум, без да помислят. Изобщо не искат да мислят и това е резултат от Гугъл културата.
- Както вече обяснихте, причината е, че не са научени да мислят
- И да анализират. Те получават информацията наготово. Много от тях са склонни да смятат, че информацията е самото знание, а всъщност това не е така. Това е просто информация, сведение, което ако не можеш да свържеш с други подобни, не ти трябва за нищо и го изчистваш.
- Вярно ли е, че младите хора в последно време вече не пишат на маймуница, а са се върнали към българския език?
- Това е абсолютно вярно. Преди време кирилицата не беше официална азбука на ЕС и имаше малко шрифтове, които да се четат онлайн, сега има такива. Самата аз разработих с помощта на колеги старобългарски шрифтове, които се четат онлайн. Подарих ги на куп издателства в Европа и в Америка. Така че, проблемът с маймуницата го преодоляхме.
- Преодоляхме ли модата на чуждиците?
- Думите си имат свой живот. Сега проблемът е, че всъщност не са се раждали нови думи, откакто човечеството ни се занимава с езика си. А иначе, в епохата на глобализацията и дигитализацията неминуемо е да навлизат чуждици, някои побългаряваме. Например, скролвам, стриймвам. Напоследък чух и сийнвам. Институтът по български език регистрира тези думи, но това не означава, че са навлезли в книжовния език и никой не знае колко ще оцелеят. Аз съм последният човек, който ще каже, че чуждиците са нещо вредно. Те не са вредни, особено в разговорната реч.
- Но ще видим колко време ще оцелеят.
- Ще видим. Ние сме възприемали думи от чужди народи заедно с явлението или предмета, който сме заели от тях, още от най-дълбока древност. Още преди да дойдем тук, на Балканите. После взимаме куп чуждици от езика на прабългарите, тях ги заменят турцизми. Имаме наследство и от готския език. Думата хляб, например, е немска заемка. В дълбоката праславянска древност ние съседставаме с немците, които и тогава явно са били малко по-цивилизовани или са имали по-интересни оръдия на труда и изделия. Затова от тях сме взели разни такива думи. Един от куриозите е, че думата църква пак я вземаме от старовисоконемския, а тя всъщност е гръцка заемка в него. Този обмен на думи и тези думи се наричат реали, това е нещо обичайно.
- Коя е най-честата правописна грешка, която правим?
- В употребата на "и" и "й". Вече никой не го спазва. На българина е внушено, че правописът ни е лесен и трябва да пишеш така, както говориш. А това не е така.
- Някой спазва ли днес запетайките? Кое е по-често срещано - слагат се безразборно или никъде не се слагат?
- По-често никъде не слагат от страх да не се сбърка. Това пак е свързано с недостатъчното упражнение в писане по време на обучението. Ако искаме да преодолеем това, трябва да преосмислим концепцията за училищно образование, специално за преподаването по български език и история. И за да прекъснем тази порочна практика, би следвало в университетите, в които се изучава българска филология, по-специално, да се направи една подготвителна година за тези, които сега завършват, в която да се запълнят дупките в тяхната грамотност. В нашия факултет отдавна се говори за това, но никой не иска да го направи. Така е и във Франция.
- Да се опитаме да запълним и ние някои дупки от историята по отношение на грамотността. И да разбулим някои митове. Какво общо има готският език с кирилицата?
- Ами, готската азбука е създадена няколко века преди кирилицата от един готски епископ, който се казва Вулфила. Името му означава "малко вълче". Той живее в Никополис ад Иструм и превежда Библията на готски език. Така че, готската азбука е направена въз основа на гръцката. А и кирилицата е взела повечето си знаци от гръцката азбука. 24 знака от гръцката азбука, а другите 14 знака са прибавени, за да се означат онези звуци, които не съществуват в гръцкия. Идеята за тези знаци е взета от глаголицата. Както и самият ред на буквите. Всъщност, без глаголицата не би имало кирилица. Но това означава, че начертанията на кирилицата и в готската азбука, и в гръцката са еднакви. Когато вкарваме глаголическите знаци в кирилицата, ние ги стилизираме, така че да изглеждат като останалите знаци.
- Кой е Черноризец Храбър, написал "За буквите". Вярно ли е, че е цар Симеон Велики?
- Много ми харесваше тази книжка като бях на 12 г. Нямаме сведения, не знаем дали е бил той. Но определено е бил много образован човек. Това си личи от текста. Той знае историята на гръцката писменост. Има смелостта да каже, че българските букви са създадени от свят човек и са също толкова достойни, ако не и по-достойни, от гръцките букви.
- Как реагирате като слушате претенциите за македонския език?
- Приемам го спокойно, защото трябва да правим разлика между книжовен и разговорен език. Македонският е разговорен език, това са български диалекти и са били такива открай време. Върху един и същ диалект могат да се създават много езици. Това се случва и с българския книжовен език, който се създава през Възраждането. Кодифицира се вече, когато имаме държава. Защото е ясно, че за да има официален книжовен език, трябва да има някакво държавно образувание, което да се грижи за него - чрез закони, образование, разпространение. Това се повтаря на много по-късен етап в Македония. Там поръчката е много ясна и е политическа. Идва от Коминтерна. Езикът е направен от двама души. Единият е възпитаник на нашия университет, даже в моя факултет - Блаже Коневски, през 40-те години на миналия мек. Другият е прекрасен американски лингвист - Хорест Лонт. Така се прави македонският език. Двамата стъпват върху такива диалекти, които са по-отдалечени от диалектите върху, които е направен българския език. Вместо да казва дъб, ще казва даб. Вместо да казва зъб - ще казва заб.
- Тоест, това си е диалект на българския език?
- Като книжовен език вече не е диалект. Той е книжовен език на една държава и на този език вече са обучени 4 поколения македонци. Имаме литература, имаме печат, имаме език, който се разпространява. Тези хора се идентифицират с този език и не можем да ги убедим, че това не е езикът на тяхната идентичност. Аз мисля, че всички напъни в тази поска са напразни. Затова и трябва да кажем - има такъв език. Вижте какво стана с единния сърбо-хърватски език пред очите ни. Първо се раздели на сръбски и хърватски, сега имаме и босненски, и черногорски.
- Всеки си промотира езика, ние обаче не се справяме добре.
- Азбуката ни е вече е една от азбуките на ЕС, наравно с Гърция. Аз не виждам гърците да имат такива комплекси, че пишат на своята си азбука, както ние имаме. Даже си спомням преди време един журналист, който ми каза: "Не смятате ли, че нашата изостаналост се дължи на кирилицата?". Отговорих: "Извинявайте, но в такъв случай гърците трябва да са много по-изостанали от нас!".
- Ами за това говорим. Не да се срамуваме, а как да направим кирилицата като един от най-разпознаваемите символи за България.
- Кирилицата е азбуката на всички православни славянски държави. Половин Европа пише на кирилица, Македония, Украйна. Някак си неглижираме нашата история и всъщност не си даваме сметка, че с това, което са направили учениците на Кирил и Методий и нашите първи християнски владетели - да възприемат християнството чрез кирилицата, фактически ние сме цивилизовали цяла Източна и Южна Европа. Тя става християнска и се присъединява към културата на най- цивилизованата държава - Византия. И то благодарение на това, което се случва България през Х век. От това малко семенце на българска почва се ражда едно могъщо дърво, което пуска корени и клони навсякъде. Не случайно Йоан Павел тт провъзгласи двамата братя - св. св. Кирил и Методий, за покровители на Европа, но ние, забравяме за това, защото гледаме на кирилицата и на азбуката като нещо, което ние дадено, като нещо ежедневно. Не си даваме сметка колко е грандиозно всичко това и оттам идва този национален комплекс.
- Това ли е Вашето послание към младите?
- Моето послание е да не се срамуват, че са българи. Ние не сме нито по-добри, нито по-лоши от останалите народи, но някак си не ценим своето културно наследство достатъчно, за да ни прави достойни, за да ни кара да се чувстваме равноправни на другите народи.
