- Украйна получи гаранции за членство в НАТО, но не и конкретни слокове
- Москва вече се явява най-голямата заплаха за страните-членки
В литовската столица Вилнюс се проведе двудневна среща на най-високо равнище на държавите-членки на НАТО. Предварителните очаквания бяха, че форумът ще се посвети на това какво може да бъде направено за Украйна в справедливата й отбрана от руската инвазия и какви перспективи могат да се дадат за членството й в Алианса. Вместо това Киев получи много малко, а основно изказванията се фокусираха върху промяната на отношението на НАТО спрямо Русия, която вече се явява най-голямата заплаха за страните-членки.
- Срещу Путин
Президентът на САЩ Джо Байдън, който макар и гост бе неофициалният лидер на срещата във Вилнюс, задаваше тона на разговорите и именно той се нахвърли на Владимир Путин, като обвини руския си колега, че "жадно се стреми към земя и власт". Воденият от Съединените щати Алианс няма да се разколебае в своята подкрепа за Украйна срещу руската агресия, категоричен бе той.
В своя реч след края на двудневната среща на лидерите от страните членки на НАТО в Литва, на самия праг на Русия, Байдън похвали народа на някога окупираната от Съветския съюз държава. Той също така приветства присъединяването на Финландия към алианса, както и очакваното в скоро време приемане на съседна Швеция.
Байдън, който превърна обединението на НАТО в един от най-важните си политически приоритети, каза, че Путин силно е подценил решимостта на военния съюз.
"НАТО е по-силна, по-енергична и да, по-обединена, от когато и да било в своята история. Наистина, по-жизненоважена за нашето общо бъдеще. Това не стана случайно. Не бе неизбежно", каза Байдън пред хиляди присъстващи във Вилнюския университет, много от които го аплодираха, развявайки литовски и американски знамена.
"Когато Путин и неговата жажда за земя и власт отприщиха бруталната му война срещу Украйна, той смяташе, че НАТО ще се разпадне. Той мислеше, че нашето единство ще се разпадне при първото изпитание. Той смяташе, че демократичните лидерите ще бъдат слаби. Той обаче грешеше", подчерта американският президент.
Речта на Байдън имаше за цел да обедини съюзниците и да покаже ролята му на световната сцена преди предизборната президентска кампания в САЩ догодина, фокусирана върху преодоляване на разделенията у дома и в чужбина, отбелязва Ройтерс.
Въпреки позитивното послание, американските представители обаче са имали разногласия в частни разговори със своите колеги във Вилнюс по въпроса накъде върви войната, как да се стигне до нейното приключване и какви гаранции да бъдат дадени на Украйна за нейното бъдеще, според четирима дипломати от НАТО, участвали в тези разговори.
- Ами Украйна?
Украйна, която искаше покана за членство в НАТО или поне конкретен график за присъединяване, не получи във Вилнюс нито едно от двете. Вместо това страните от Алианса се съгласиха, че Украйна евентуално ще се присъедини, когато "съюзниците се споразумеят и условията бъдат изпълнени", се казва в тяхна обща декларация, която обаче не съдържа подробности за това кога, ако изобщо някога, Киев ще изпълни тези условия.
Едно от малкото позитивни за Киев неща бе, че Г-7 обяви дългосрочни ангажименти за гарантиране на сигурността на Украйна. Държавите от Г-7 съгласуваха рамка за осигуряване на дългосрочни гаранции в сферата на сигурността за Украйна. Това е важен ангажимент, който, по думите на украинския президент Володимир Зеленски, ще помогне на неговата страна по пътя ? към членството в НАТО.
Обещанията за продължаване на финансовата и военна подкрепа за Киев, целящи да покажат на Москва, че ангажиментът на Запада е траен, не обхващат обаче целта на Зеленски да получи покана за членство в предвождания от САЩ съюз и са повече един политически жест, отколкото решение, което да доведе до конкретни мерки на този етап, коментират анализатори.
Ангажиментите ще струват скъпо и ще изискват консултации между лидерите на страните и техните парламенти. Макар западни служители да казват, че тази рамка има за цел да неутрализира влиянието на изборните цикли в участващите страни, планът не съдържа подробности как ще се гарантира, че ангажиментите ще останат непоклатими, което означава, че те почти сигурно ще се влияят от политическата конюнктура.
В декларацията няма нищо, което да спре някой скептик по отношение на подкрепата за Украйна като бившия американски президент Доналд Тръмп да промени курса, ако спечели изборите през 2024 година.
Доставката на "модерно военно оборудване в сухопътната, въздушната и морската сфера", обучението на украински военни, споделянето на разузнавателна информация и съдействието за киберотбрана са ядрото на ангажиментите. Киев поема насрещни ангажименти за реформи, включително на съдебната система, както и по отношение на цивилния контрол над армията.
На срещата във Вилнюс Зеленски неведнъж благодари на западните лидери за обещанията им, макар че по-рано изрази критики към НАТО, като окачестви като "абсурдно" решението на Алианса да не кани Украйна да се присъедини, както и да не обявява времева рамка за присъединяването.
Володимир Зеленски заяви след края на форума: "Украинската делегация се връща у дома със сериозна победа в областта на сигурността за Украйна, за нашата страна, за нашия народ и за нашите деца". Но това бе по-скоро, за да вдъхне оптимизъм на сънародниците си. А и да смекчи тона към съюзниците от НАТО, които се оказаха подразнени от негови по-ранни коментари.
Британският министър на отбраната Бен Уолъс и съветникът на Белия дом по въпросите на националната сигурност Джейк Съливан призоваха Украйна да покаже повече благодарност за помощта, която е получила от Запада, в отговор на оплакванията на Зеленски, че страната му не е получила ясен график или набор от условия за присъединяване към НАТО. Изявленията на Уолъс и Съливан, направени на две различни събития в кулоарите на втория ден от срещата във Вилнюс, изглежда накараха украинския лидер да промени позицията си и по-късно той каза, че е "благодарен на всички лидери на страните от НАТО" за тяхната подкрепа и помощ.
На срещата във Вилнюс предпазливостта на американския президент Джо Байдън се сблъска с призивите да се привлече Украйна по-близо до членство в Алианса. Напрежението на срещата демонстрира предизвикателствата, пред които е изправен Вашингтон, след като негови съюзници предлагат планове, които пораждат у някои опасения за по-мащабна война с Русия.
Преговорите за хлъзгавия път на Украйна към НАТО продължаваха до последния момент, а служители на правителството на Байдън смятат, че най-накрая са постигнали компромис: обещание за облекчена процедура за присъединяване на Киев, веднага щом военната обстановка го позволи. Байдън обаче е изправен пред нарастващо предизвикателство да запази единството на НАТО, тъй като други страни все повече прокарват планове за подпомагане на Украйна, които е възможно да преминат границите, които Белият дом смята, че могат да предизвикат ескалация от страна на Русия.
Обобщението е, че срещата на върха на НАТО във Вилнюс бе белязана от обещания и неяснота между Володимир Зеленски и неговите съюзници от Алианса. Срещата бе сложна и дълга, ако не и историческа.
- Какво показва миналото
На среща на върха в Букурещ през 2008 г. лидерите на държавите-членки на НАТО се съгласиха, че Украйна, която беше част от управлявания от Съветски съюз до разпадането му през 1991 г., евентуално може да се присъедини към Алианса. Но тогава не бе даден на Киев т. нар. План за действие за членство (Membership Action Plan), излагащ пътната карта за присъединяването към Пакта. Без отговор от НАТО остана ситуацията и през 2014 г., когато Москва незаконно анексира Крим от Украйна и подкрепи сепаратистки настроените области в Източна Украйна.
Много преди сегашната среща на високо равнище във Вилнюс бе ясно, че макар по думите на Йенс Столтенберг "законното място" на Украйна да е в НАТО, тя няма да може да се присъедини, докато бушува войната с Русия, чиито сили сега заемат по-голяма част от източната и южната част на Украйна.
Още в началото на юни украинският президент Володимир Зеленски призна, че нацията му разбира тази позиция, но в края на месеца той повтори призива си Украйна да получи "политическа покана" за НАТО на срещата на върха във Вилнюс.
Съгласно процеса на кандидатстване за членство, който беше спазен от другите бивши соцстрани в Източна Европа, кандидатите трябва да докажат, че отговарят на политически, икономически и военни критерии, и са в състояние да допринесат за операциите на НАТО във военен план. От 1999 г. насам повечето държави, които имат за цел да се присъединят към Алианса, са спазвали всяка свой План за действие за членство, въпреки че тази процедура не е задължителна. Ето сега например Финландия и Швеция, които доскоро бяха неутрални държави, вече работят в тясно сътрудничество с НАТО и са поканени да се присъединят директно към Пакта.
Не е ясно как ще изглежда пътят на Украйна към членството, тъй като все повече и повече страни, включително топ членки, като Великобритания и Германия, предлагат да се прескочи процесът на Плана за действие за членство. С такъв ход НАТО може да отговори на исканията на Киев.
Украинската армия направи големи стъпки към стандартите на НАТО след пълното нахлуване на Русия. Процесът се ускорява, тъй като съветските оръжия и боеприпаси постепенно се изчерпват, а Западът обучава украинските войски според стандартите на НАТО и изпраща все по-модерни оръжия.
Защо е толкова трудно Украйна да стане член на НАТО?
Има една клауза за взаимопомощ, която лежи в основата на Северноатлантическия договор, подписан през 1949 г. с основната цел да се противопостави на риска от съветско нападение на територията на съюзниците. Познатият като Член 5 се посочва като една от основните причини Украйна да не може да се присъедини към НАТО, докато е в конфликт с Русия, тъй като това може веднага да въвлече Алианса в активен конфликт с Москва.
Член 5 от Вашингтонския договор на НАТО гласи, че атака срещу един съюзник се счита за атака срещу всички съюзници. Йенс Столтенберг даде да се разбере, че докато НАТО трябва да обсъди варианти за даване на гаранции за сигурност на Украйна за времето след войната, гаранции за сигурност по Член 5 ще бъдат предоставени само на пълноправни членове на Алианса.
От друга страна Кремъл описва разширяването на НАТО в посока към Русия като доказателство за западна враждебност към страната - нещо, което западните държави отричат, заявявайки, че Алиансът е изцяло отбранителен по природа. Москва се зарича да създаде проблеми за много години напред, ако Украйна се присъедини към НАТО, и предупреждава, че ще действа както сметне за удачно, за да гарантира своята сигурност.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
