Годеницата му - Голямоконарската Райна Княгиня, засрамва с героизъм мустакатите мъже в четата
На 6 септември България отбелязва 140 години от едно от най-паметните и бленувани събития в историята си.
Съединението на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885 г. е онзи знаменателен акт, който заявява пред света, че българският народ има силата и волята сам да контролира съдбата си след освобождението от турско робство. То носи в себе си и протеста на всички българи срещу решенията на Берлинския конгрес и договора от 1878 година, които разделят страната на две независими държави – Княжество България със столица София на север и Източна Румелия със столица Пловдив на юг.
Символ на националното движение
Борбата за Съединението се явява като естествено продължение на националноосвободително движение от Възраждането. В цяла Южна България се създават местни комитети, координирани от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), чиято цел е да се организират народни бунтове.
На 25 и 26 юли 1885 г. в село Дермендере – днешният гр. Първенец до Пловдив, БТЦРК решава да се пристъпи към съединение с Княжеството под егидата на княз Александър Батенберг. На събранието се изготвя и план за превземането на Пловдив. Зад мечтата за обединена България застават четници, политици, военни, интелектуалци...Идеята за съединение на разкъсаната българска територия подкрепя и самият княз Александър Батемберг.
Малко хора знаят, че Съединението, което по традиция се свързва с Пловдив, всъщност е обявено първо в село Голямо Конаре – днешния град Съединение. На 4 септември местните бунтовници под ръководството на Продан Тишков, известен като Чардафон Велики, обявяват Съединението и установяват контрол над селото. По призива на председателя на Тайния революционен комитет Петър Шилев, над 300 въстаници потеглят към Пловдив – столицата на Източна Румелия, за да арестуват генерал-губернатора Гаврил Кръстевич.
Кой е Чардафон Велики?
Роденият под името Продан Тишков, Чардафон остава от малък сирак в Габрово.
Великото и смешното по странен и неповторим начин се преплитат в живота му. Шегаджия и беладжия още като дете, той хвърлял запалени прахани във фесовете на турците в родното си Габрово, плашел жените като подхвърлял умрели змии в менците им, но в същото време с хитрост и съобразителност разнасял фишеци и оръжие в различни краища на града при подготовката на Априлското въстание. Заради многобройните му щуротии и непредсказуемия характер приятелите му му лепнали прякора Чарда - доста обиден за времето си, тъй като така се наричали стадата с неуправляеми селски говеда. Когато през април 1884 г. в Пловдив пристига генерал Август фон Дригалски, началник на полицията в Източна Румелия, иронично имитирайки титлата му, Тишков прибавя “фон” като наставка към наложилия се вече прякор Чарда.
Белите, които правел непрекъснато малкият Продан, принудили чичо му да го изпрати едва 14-годишен в Румъния на гурбет. Според някои момчето се върнало само след седмица тъй като и от Румъния го изгонили, но според други причината била, че искал да се включи в предстоящото голямо въстание през пролетта. Тишков се записва в Българското опълчение и участва в Руско-турска война (1877-1878).
След Освобождението, заради острите си изказвания по националния въпрос, габровецът е принуден да напусне Княжеството и да се пресели в Източна Румелия. При подготовката на Съединението, той обикалял селищата около Пловдив, за да агитира населението, създал най-голямата чета – Голямоконарската, събрал от своите съратници пари за направата на революционното знаме.
Бунтовната обстановка в селото не останала незабелязана от пловдивската дирекция на румелийската полиция и префектът на Пловдив Петър Димитров отишъл да въдворява ред. Сутринта след пристигането му, Чардафон заедно с двадесетина свои съмишленици отишъл в двора на къщата, където отседнал префектът, развял знамето и извикал:
„Господин префект! В името на българския княз Александър обявявам днес съединението на Източна Румелия с България!“. Думите му са посрещнати с възторжени възгласи от хората, които го следвали, а Чардафон станал първият, който провъзгласил Съединението на страната. В ранната утрин на 6 септември 1885 г. той повежда четата си към Пловдив. Там, заедно с войската, начело с майор Данаил Николаев, арестуват областния управител Гавраил Кръстевич, който възкликва: „Аз съм българин! И аз съм за Съединението!”.
За Чардафон Симеон Радев в „Строителите на съвременна България“, пише: „В комитетската група, в която хъшовските нрави бяха на голяма почит, Чардафон..., бе много обичан. А той бе фанатично привързан към комитета, готов при един негов знак да изколи света със своите две ками, едната забодена в пояса, другата в ботушите му“.
“Смешник, пияница и патриот” - така го описва пък Захари Стоянов, който му дава иронично прозвището Великий, тъй като двамата не се долюбвали много-много.
В съединена България Продан Тишков служи в кавалерията на Българската армия и достига до военно звание майор.
Годеницата на Чардафон – Недялка Шилева ушива знамето
Ролята на Голямоконарската Райна Княгиня е възложена на Недялка Шилева - ученичка, която завършвала последния клас на гимназията и годеница на Чардафон. Той й дал зеленото сукно, на което худижникът Георги Данчов бил нарисувал златен лъв. Тъй като нямало време за бродиране, двамата влюбени само изписали с блажна боя: „Съединение на България. Долу Румелия! Да живее Н.В. българският княз! Свобода или смърт! Напред, юнаци!“
Смелата девойка обаче не искала участието й в бунта да приключи до тук и заедно с останалите четници се отправила към Пловдив. Дали, за да засилят храбростта на момата, или пък е било истина, съвременници на събитията разказвали, че малко преди да стигнат до областния град, четниците дочули в мрака силен тътен. Изплашени, всички залегнали в тревата около пътя, а някои дори изказали съмнения в предприетото начинание и започнали да се разколебават. Тогава Недялка възвърнала бойния им дух с думите:
“Не ви е срам, стари мустакати мъже! Погледнете ме мене, която съм слаба жена, най-млада между вас!”, след което четата продължила пътя си.
След свалянето на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич на Недялка се пада честта да бъде негов ескорт. Тя сяда до Кръстевич във файтона, облечена във въстаническа униформа и със сабя в ръка. Така преминават през целия град на път за село Голямо Конаре, а файтонът трудно си пробива път през насъбралата се тълпа. По-късно Кръстевич споделя:
„Във всеки случай делото беше народно и аз всичко забравям и всичко прощавам за това, което се извърши и спрямо моята личност. Но едно нещо не мога да забравя, не мога да простя на нашите българи, а то е, дето ме качиха на един файтон с една облечена в хъшовско облекло мома и с гола сабля на ръка и ме разведоха така из града за присмех и подигравка.”
След този случай съвременниците на Шилева почнали да наричат Недялка Шилева - Голямоконарската Райна княгиня.
Същата 1885 година Недялка и Чардафон се женят, раждат им се две деца. Бракът им продължава едва десетина години. Тя работи като учителка в Пловдив, Ямбол и София и от 1923 г. до смъртта си живее в столицата.
Майор Райчо Николов е единствената жертва на Съединението
Райчо Николов е сред главните участници в подготовката на Съединението и свалянето на главния управител на Източна Румелия на съдбоносния 6 септември. Той е назначен за комендант на Пловдив в избраното временно правителство заради заслугите си към отечеството в миналото, които са впечатляващи.
По време на Кримската война, 1854 г., 14 – годишният Райчо преплува река Дунав при Русе като използва кратуни, завързани с въже. След подслушан разговор на турски офицери, които обсъждат нападение през Дунава срещу руските войски, разположени в Гюргево, той съобщава ценните сведения на руското командване относно движението на османските войници. Участва в Сръбско-турската война (1876). През Руско-турската война (1877 – 1878) е офицер в Българското опълчение. Командир е на I рота от IV Опълченска дружина с военно звание капитан. След войната остава на служба в милицията на Източна Румелия. Автор е на първия български военен устав – „Закон за българските войници“, отпечатан през 1877 година в румънския град Плоещ.
В деня на Съединението, за което работил неуморно, майорът е убит в центъра на Пловдив. Според някои това е станало около Джумая Джамия докато отивал да съобщи по телеграфа голямата новина. Според други, той е застрелян пред днешната централна поща на града докато преследвал корумпиран чиновник. И до днес не са ясни подбудителите на убийството. Извършителят също остава неразкрит. Следващия ден на погребението на майор Райчо Николов се стичат повече от 20 000 души от цяла България, за да засвидетелстват почитта си към героя.
В. "Борба" на Захари Стоянов подготвя безкръвната революция
В Пловдив Захари Стоянов е идеологът и главен организатор на Съединението. Интересен факт е, че той единствен между лидерите на Източна Румелия е без училищно образование, а всичко научено дължал на самообразоване. В областния град някогашното полуграмотно овчарче и хъш става един от най-образованите мъже, автор на книги, оставили диря в българската литература. В тях той възкресява забравените образи на загиналите за свободата ни герои, повечето от които е познавал лично. В румелийския Пловдив, Захари Стоянов е и активен вестникар. В своя вестник "Борба" той агитира яростно за присъединяването на Източна Румелия към Княжеството.
Голямата му мечта се сбъдва и той вижда обединението на разделеното отечество. Така в. "Борба" подготвя най-безкръвната родна революция в историята.
Съдбата на бившия хъш обаче е трагична. Едва на 39 години той умира на 2 септември 1889 г. в Париж. Дълги години семейсвото му поддържа версията за предумишлено убийство. Съпругата му Анастасия Обретенова-Стоянова пише: „…Един котленец е турил диамантен прах в кафето му и Захарий умира от разкъсване на червата“.
Слуховете за умишлено убийство на Стоянов поддържа и от част от европейската преса.
Стефан Стамболов – най-спорната политическа фигура на България
Сред най-решителните защитници на Съединението е и Стефан Стамболов. След Освобождението той е потресен от несправедливостта на Берлинския договор, става един от основателите на комитетите „Единство“ и организатор на Кресненско-Разложкото въстание.
В политическия живот навлиза едва 25-годишен и като председател на Народното събрание оказва силно влияние върху Александър Батенберг за подкрепата му на Съединението. Макар често да влиза в разногласия с княза, след премахването на Режима на пълномощията и възстановяването на Търновската конституция, отношението му към Батемберг става по-положително. Именно той съставя прокламацията, с която на 8 септември монархът признава сливането на двете български територии и се обявява за княз на Северна и Южна България.
По време на Стамболовото управление младото княжество претърпява икономически подем и България тръгва по пътя на индустриализацията и модернизацията. В международните отношения Стамболов обръща погледа си на запад, като отказва да постави външната политика на страната в зависимост от исканията на Русия, което води до скъсване на дипломатическите отношения между двете страни, а привържениците на Дядо Иван го възненавиждат.
Този рязък завой, макар и целящ единствено да укрепи и затвърди позициите на държавата, вкарва министър-председателя в конфликт с онези, които вярват че за успешното решаване на българския национален въпрос е необходимо държавата да се осланя на Петербург. За сметка на това България установява приятелски отношения с Османската империя, търсейки всевъзможни начини за приближаване до голямата цел – обединението на българските земи. Успехите от новата политика към Високата порта са назначаването на български владици в Скопската и Охридската епархия.
Защитата на националните интереси и преуспяването на държавата обаче се превръщат в самоцел за Стамболов и често бившият поборник действа с желязната ръка на диктатор. Дори за хората, с които се е борил за Освобождението.
Заради непоколебимостта, с която управлява, и спечелените много врагове, в навечерието на новия век е посечен в центъра на София и три дни по-късно умира от раните си. Остава в историята като едина от най-спорните политически фигури, за която и до днес мненията са на двата полюса.
Заради Съединението Батемберг губи короната си
В българската история Александър Батемберг остава князът, застанал зад най-голямото териториално разширение и национално обединение, извършено без благословията на Великите сили. В този период най-категорично против Съединението се обявява Русия, която дори отзовава своите офицери от България. Заради скептицизма на министър-председателя Петко Каравелов към бленуваното обединение на България, княз Батемберг не го уведомява за предстоящите събития и той се включва в тях едва накрая.
Вестта за Съединението заварва княза на 6-ти септември във Варна. Той веднага се отправя към пощенската станция в града и изпраща телеграма до ръководителите на бунта в Пловдив, че подкрепя Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Следобед от балкона на пощата оповестява публично знаменателното събитие пред събралото се множество. На 8 септември в Търново, Александър Батенберг издава манифест, с който узаконява Съединението. Още на следващия ден той е посрещнат с овации в Пловдив, под развятото вече българско знаме.
Дни след случилото се на 6 септември, Русия обявява своето недоволство, че акцията не е съгласувана с нея.
Последвалите събития разделят политици и народ на „русофили“ и „русофоби“.
Борбите между тях ескалират с Деветоавгустовския преврат, последван от абдикацията на Батенберг и скъсването на българо-руските отношения през есента на 1886 г.
Батемберг умира през ноември 1893 г. в Австро-Унгария. По-късно останките му са погребани във внушетлна гробница в центъра на София срещу Софийския университет.
Съединението и Европа
Европейските консули, акредитирани към източнорумелийското управление, разбират, че Съединението не е обикновен преврат, извършван от войската, а истинско народно въстание срещу несправедливото разделение на България.
След Съединението България е заплашена с война едновременно от Османската империя, която иска да възстанови правата си над Източна Румелия и Сърбия, която настоява за териториални компенсации. Не желаейки конфликт, Великите сили спират турската интервенция. В подкрепа на княз Батенберг действа Великобритания, която се надява чрез него да елиминира руското влияние в България.
Съединението получава дипломатическо и международно признание с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 г. В замяна на османското съгласие за персонална уния на Княжество България и Източна Румелия начело с българския княз, България отстъпва на империята кърджалийска околия и тъмръшките села в Родопите. Сливането на Северна и Южна България е утвърдено окончателно едва с признаването на българската независимост през 1908-1909 година.
Какво е Съединението за днешните българи?
През 1985 година в чест на 100-годишнината от обединението на Княжество България и Източна Румелия в Пловдив е издигнат внушителният Паметник на Съединението, който изобразява Майката-Родина с лавров венец на ръката, а крилата й символизират обединението на двете части на България. Негов автор е скулпторът Величко Минеков.
Всяка година в гр. Съединение и под тепетата се провеждат въстановки на знаменателното събитие. Ежегодно на 6-ти септември се провежда тържествена церемония пред паметника, която отбелязва официалния празник на България и Пловдив.
„Съединението прави силата“ е надписът, въведен като национален девиз през 1887 г., който стои на сградата на Народното събрание. Под него политиците от различни партии десетилетия са предлагали, спорили, вземали и отхвърляли решения, създавали са закони на „полза роду“. От няколко години заседанията на народните избраници се провеждат в друга сграда.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
