- Монархът похарчил милиони златни франкове за модернизацията на България
- До края на живота си искал да се върне, последното му желание е да бъде погребан у нас
22 септември, 1908 г. В църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново българският княз Фердинанд чете манифест, с който обявява независимостта на България. Отслужва се молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Александър Малинов прочита отново манифеста на хълма Царевец пред събралото се хилядно множество. Така на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта (Турция), а след това и Великите сили признават официално българската независимост.
30 г. след освобождението на България и Берлинския договор от 1878 г., който определя Княжеството като васално на Османската империя, най-сетне се стига до независимост. Това става възможно след благоприятно подреждане на геополитическия пъзел. През лятото на 1908 г. в Османската империя избухва Младотурската революция, вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина, а по железопътните линии Мустафа паша - Белово и Търново - Сеймен - Ямбол избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента и в началото на септември конфискува линиите, собственост на компанията на Източните железници. Това, както и инцидент от края на август, при който българският официален представител в Цариград Иван Гешов е демонстративно пренебрегнат от османските власти при честванията на рождения ден на султан Абдул Хамид II, води до влошаване на българо-османските отношения. На 16 септември правителството на Малинов решава да отхвърли едностранно сюзеренитета на султана, без да съгласува намеренията си с Великите сили - гаранти на Берлинския договор. А васалното княжество се нарича царство България.
Кой е Фердинанд, първият български цар в новата ни история? Ето няколко любопитни факта за него:
1. Най-големият аристократ сред монарсите ни
Фердинанд I, роден във Виена на 26 февруари 1886 г. като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски, е представител на католическия клон на Саксгобургготската династия, която през XIX век управлява няколко монархии - Великобритания, Белгия, Португалия и от 1887 г. България. Неговата майка принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска е дъщеря на последния френски крал Луи-Филип. Тя насърчава амбицията на сина си да заеме българския престол и инвестира милиони златни франкове за модернизацията на България.
Цар Фердинанд I е единственият балкански монарх с толкова аристократично потекло, който е пряк наследник на френския крал-слънце Луи XIV и на австрийската императрица Мария-Терезия Хабсбургска. Той произхожда и от един от най-древните германски родове - Витините.
2. Търсил нови видове по поречието на Амазонка
Бъдещият български владетел е добре образован, прави изследвания и научни командировки, открива птици и растения, които носят неговото име. Чете на 7 езика и пише на 5. През 1879 г. заедно с брат си Август предприемат научна експедиция по поречието на река Амазонка, откъдето се връщат с многобройни трофеи и колекции. Страстен ботаник, ентомолог и филателист.
3. Избран за княз без съгласието на Русия
Изборът на австрийския офицер Фердинанд Сакскобургготски за български княз става след абдикацията на княз Александър I Батенберг на 26 август 1886 г. На 15 октомври 1886 г. е свикано Великото народно събрание и българският княз Валдемар Дартски е избран за княз на България, но той отказва да приеме престола по предложение на Александър III. Русия издига кандидатурата на грузинския принц Мингели, но Върховният съд я отхвърля, което води до скъсване на дипломатическите отношения между двете страни. Великото народно събрание изпраща тричленна делегация във Виена да търси княз. След консултации с Германия, Великобритания и Франция предложението за Фердинанд е прието без съгласието на Русия. На 2 август 1887 г. новият български княз полага клетва пред Великото народно събрание във Велико Търново, а Русия смята княз Фердинанд за нелегитимен.
4. Дал зелена светлина на модернизацията
В първите години князът управлява с един от най-способните си министър-председатели - Стефан Стамболов. По онова време България е на челно място сред балканските държави. Князът подкрепя модернизацията по всички направления - изграждане на пощи, жп линии, гари, пристанища. Обича коли, влакове и самолети, строи дворци, паркове и градини.
5. Престолонаследникът кръстен по западен обред
На 18 януари 1894 г. се ражда първият престолонаследник на новата българска династия Борис, Княз Търновски. Детето е кръстено по западен обред, основно условие за сключване на брака между родителите му. Впоследствие той приема православието. Обредът включва само миропомазване, защото по православния канон извършеното вече кръщене се признава.
6. Създал най-силната армия на Балканите
Под егидата на княза българската войска се превръща в най-силната и добре подготвена армия на полуострова. Политическият успех на цар Фердинанд достига своя връх по време на Балканската война през 1912 г. Българската войска гони турците почти до Цариград. Първото поражение на Фердинанд като главнокомандващ е в Междусъюзническите войни, когато той заповядва атака срещу бившите съюзнически сили без дипломатическа и военна подкрепа от тила.
След избухването на Първата световна война през юли 1914 г.под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили - Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на 6 септември 1915 г.
7. Поел отговорността за националната катастрофа
Войната завършва с национална катастрофа за България. На 3 октомври 1918 г. министър-председателят Александър Малинов предлага на монарха единствения изход - абдикацията. Фердинанд предава престола на сина си Борис III и още същата вечер отпътува от България с царския влак в доживотното си изгнание. Има версия, че французите, с които българската делегация е преговаряла за примирие, налагат абдикацията му, защото го смятали за неотстъпчив и по-лесно щели да наложат условията си на сина му Борис.
8. Австрия не го приема
Намерението на изгнаника е да се установи в наследствения дворец "Ебентал" край Виена. Когато стига в Будапеща комендантът го уведомява, че е получил заповед да не му позволява да отиде в имението си Мурани в Унгария. Царският влак продължава към Австрия и остава на границата, където българската височайша доскоро особа прекарва нощта. В 2 часа е събуден от граф Бертхолд, който му заповядва незабавно да напусне австрийската територия. На следващия ден потегля към Кобург, където е старото имение на Сакскобургготската династия. И бившият български цар се установява там.
9. До края на живота си мечтае да се върне
До края на дните си Фердинанд тъгува за любимата България, която никога повече не вижда. Бившият български цар не е допуснат да посети отново страната въпреки многократните му настоявания.
10. Последната му воля - да го погребат в България
Фердинанд т умира на 10 септември 1948 г., след като става свидетел на смъртта и на двамата си сина, на обявяването на републиката в България и прокуждането на невръстния си внук Цар Симеон II. Според верния му адютант Ганчев последните думи на Фердинанд били: "Кога тръгваме за България?". Последната му воля била да бъде погребан някога в "любимата му България". Ковчегът му е положен уж временно в криптата на католическата църква "Свети Августин" в Кобург до саркофазите на майка му и баща му. Там е и до днес.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
