Пришълците от цивилизацията

Пришълците от цивилизацията | StandartNews.com

Ковачевица промени целия ми начин на дишане и писане, казва Георги Данаилов

Модерният и забързан човек днес отдавна е забравил вкуса на изворната вода, аромата на здравеца и планинския дъх на билки. Най-често вижда изгрева на слънцето през завесата на градския смог, а хоризонтът му се простира до балконите на съседния блок. Непрекъснато се чувства фрустриран - толкова е далеч от природата, от зеленината на гората, от силата на планинските камъни. Затова все по-често дивото го зове, търси свобода за духа си и простор за сетивата сред селца, скътани в меките дипли на Родопите или вековните дъбрави на Стара планина. Ковачевица, Лещен, Бойковец, Терзийско, Фазаново - там някои известни личности откриват убежище от шумните градове.

Първо беше Ковачевица, разположена в долината на река Канина в Западните Родопи, недалеч от Гоце Делчев. Меката зима и приятното и прохладно лято накараха оператора Радослав Спасов, актрисата Мария Сапунджиева, професор Илия Конев, волейболистката Цветана Божурина и нейният съпруг Сандро Филипини и още сума ти познати българи да си купят къщи там. "Ковачевица промени целия ми начин на живот, на дишане, на писане, на пиене и така нататък. Бях свободен, доколкото можеше да бъде свободен човек в онова време", признава писателят Георги Данаилов, който е сред първите пришълци от цивилизацията, пуснали корени в родопския рай.

Къщите в него са изградени в ансамбли по две и три. Нито една от тях не доминира сред останалите, а покривите им сякаш се гушат един в друг. Масивните им зидове започват от самата улица и се извисяват високо, за да достигнат до 2-3-етажни къщи. Основите и първият кат са от камък, там дървото е само в арматурата. Уличките нямат тротоари, опират се направо о зидовете, но въпреки това изглеждат някак уютно. За "откривател" на Ковачевица се сочи художникът Христо Тодоров, който пръв купил къща в селото в средата на 70-те години. На него пък мястото му препоръчал Едвин Сугарев, който се влюбил в него, докато обикалял из страната.

Ако не беше киното, Ковачевица сигурно щеше да бъде най-забравеното село между Пирин и Родопите. Стотина души живееха там в свой свят. Но през 1976 година операторът Радослав Спасов, режисьорът Едуард Захариев и художникът Ангел Ахрянов не само минали, но и харесали селото за снимките на филма си "Мъжки времена" по разказа на Николай Хайтов. Тъкмо тогава срещнали Георги Данаилов, който търсел подслон за спасение от софийската лудница. И докато кинаджиите се върнат, Данаилов вече си купил къща.

Във времето, в което Григор Вачков, Велко Кънев, Мариана Димитрова и Руси Чанев събираха всички погледи из софийските улици, по калдъръместите ковачевски сокаци местните ги имали за свои. Година по-късно Гришата пак е в Ковачевица вече заради "Мера според мера". Пред камерата е и дъщеря му Мартина. Вачков напуска този свят по време на снимките, без да успее да ги довърши. Започнали да наричат мястото "българският Холивуд", защото там са снимани още "Бяла магия", "Сирна неделя", "Откраднати очи", "За къде пътувате". "Да подгреем вчерашния обяд" е филмът, след който възходящата кинокариера на родопското село навлиза в дълбока криза. Оттогава кинаджиите ходят в него главно на гости и без камери. Само почетните селяни Радослав Спасов и Георги Данаилов все още са живата връзка с киното. Те носят спомена за златните времена във филмовата индустрия.

Миналото лято обаче 200-годишната Карагергьова къща, където са снимали "Мъжки времена", се срути пред очите на десетки туристи. А в същото време някои от новите собственици правят ремонти, които нямат нищо общо със старините или строят наново, без да се съобразяват със законите на архитектурния резерват.

Семейството на волейболната ни легенда Цеца Божурина и Сандро Филипини, главен редактор на списание ."Газета дело спорт", използват всяка свободна минута, за да долетят от Милано до Ковачевица. "Скалето", "Долното ливаде", "Буков дол" или параклисът са любимите места около родопския бисер, където Цеца и Сандро зареждат периодично акумулаторите си. В края на 2007-а в Ковачевица им гостува легендарният алпинист Райнхолд Меснер, добър и дългогодишен приятел на Сандро. През 1986-а, когато Меснер покорява без кислороден апарат последния от 14-те осемхилядници - Лхотце, Сандро е на базовия лагер, за да отразява събитието. На чара в Ковачевица се дивят още Валтер Бонати и Ерих Абрам, друга легенда в алпинизма.

За Мария Сапунджиева селото е истински рай повече от три петилетки. Домът на известната актриса някога е бил плевня и овчарник. Сега старата постройка е превърната в произведение на изкуството. Главната вина за актуалния вид на сградата е на мъжа й, художника Георги Попов. Избират точно плевнята, а не построена къща, защото сградата, в която има само четири стени, дава възможност за всякакви идеи и решения. Като се замислил как точно плевнята да се "прероди" в къща, Жорж решил да събори всичко, защото стените били от камък, но ги нямало кушаците - напречни дървени пояси. Когато майсторите разкопали основите, се оказало, че по диагонал на плевнята отдолу има монолитна скала. След няколко дни с длета и кирки работниците изравнили камъка. Останало само едно парче, което художникът успял да спаси, като го вмъкне в интериора. Всичко е правено на ръка. Гредите, включително и ребрата на покрива, са дялани с брадва, а не са правени с машина. Властва черният бор, най-разпространената дървесина в Родопите.

"Нямах нито предварителни сметки, нито изчисления, просто си седяхме с майсторите и те ме чакаха да кажа как да се направи дадено нещо. Но това са едни чудни моменти, защото решенията направо ми идваха свише", разказа Попов преди време пред "Стандарт". Интериорът на къщата също е "вкопан" дълбоко в традицията. Жорж сам е измайсторил повечето мебели. Дрехите и другите вещи се държат в мусандри - нещо средно между гардероб и шкаф, вграден в стената. Резбованите детайли минали през ръцете му първо като рисунка и после на самото дърво. Класически миндер и широк нисък одър са част от обзавеждането. На готварската печка с дърва пък се варят сладката от горски плодове. В избата на тъмно зрее сокът от бъз. Големият майстор на тези хубавини е Жорж. Жена му Мария пък умее да върти вкусни баници. През лятото цялата къща е застлана с тънки вълнени черги, а за зимата се вадят тежките китеници.

Семейството прекарва в Ковачевица по Великден, Гергьовден, Коледа. "Много известни хора си купиха къщи, защото, който дойде в Ковачевица, тя го омагьосва и не може да си тръгне. Човек се влюбва за 3 секунди, вдъхновява се да построи къща и да се връща винаги в нея", казва Георги Попов.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай