QLED телевизорите са компромис между класическите LED модели и по-скъпите OLED панели, но зад ярката картина има няколко важни ограничения. Технологията предлага висока яркост, наситени цветове и добър избор от размери, но не решава всички проблеми на модерните екрани. Най-сериозните слабости се виждат при тъмни сцени, при монтаж в ограничено пространство и при гледане отстрани. Затова изборът на QLED не трябва да се прави само по рекламни обещания, а според реалните условия, в които телевизорът ще се използва, пише BGR.
Черното не е толкова дълбоко, колкото при OLED
Основният компромис при QLED телевизорите идва от начина, по който работи самата технология. Тези модели използват подсветка, която преминава през слой от квантови точки и така се създават цветовете и изображението. Това ги прави различни от OLED панелите, при които всеки пиксел свети самостоятелно и може напълно да се изключи.
Именно тази разлика се вижда най-ясно в тъмните сцени. При QLED черното често не изглежда абсолютно черно, а по-скоро тъмносиво, особено когато телевизорът се гледа вечер или в затъмнена стая. При филми със силен контраст това може да намали усещането за дълбочина и да направи картината по-малко впечатляваща.
Друг проблем е т.нар. разливане на светлина около ярки обекти върху тъмен фон. Такъв ефект може да се появи например при субтитри, светлини в нощна сцена или ярки елементи в кадър със слабо осветление. Резултатът е по-малко чиста картина в моменти, в които зрителят очаква максимална детайлност.
Корпусът често е по-дебел
QLED телевизорите обикновено са по-масивни от OLED моделите, защото се нуждаят от подсветка и допълнителни слоеве зад панела. Това не означава, че са непременно тежки или неудобни, но корпусът им често е по-дебел. При покупка този детайл може да изглежда второстепенен, но става важен при монтаж на стена или при поставяне в тясна ниша.
По-дебелият профил може да наруши търсения изчистен вид, особено в модерни интериори, където телевизорът трябва да стои плътно до стената. При OLED моделите това предимство обикновено е по-ясно изразено, защото липсата на традиционна подсветка позволява по-тънък дизайн.
Все пак QLED има и силна страна в тази част. Моделите се предлагат в много размери и често остават сравнително леки за диагонала си. Това донякъде компенсира по-дебелия корпус, но не премахва напълно недостатъка за хората, които търсят максимално тънък телевизор.
Картината отслабва при гледане отстрани
Третият важен минус е свързан със ъглите на видимост. При много QLED телевизори най-добрата картина се вижда, когато зрителят е разположен директно срещу екрана. При гледане отстрани яркостта може да намалее, а цветовете да изглеждат по-бледи и по-малко наситени.
Това е особено важно за големи дневни, семейни събирания или стаи, в които телевизорът се гледа от различни места. Човекът в центъра може да вижда картина със силен контраст и живи цветове, докато зрителите встрани получават по-слаб визуален резултат. Така разположението на мебелите се превръща в реален фактор при избора на телевизор.
Въпреки тези недостатъци QLED телевизорите не са лош избор. Те имат висока яркост, добра цветова картина и не са толкова уязвими към прегаряне на пикселите, какъвто риск съществува при OLED екраните. Въпросът е не дали QLED си струва, а дали силните му страни са по-важни от слабостите му за конкретния дом.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
