Жерар Депардийо се бори със заекването, за да стане актьор
При Жерар Депардийо всичко е извън границите - носът, талантът, чувството за хумор, за мярка, гаменските прояви. Актьорът, за когото изцепките нямат почивен ден, тази седмица втрещи света с признания, че се е подвизавал като гей за пари. Френското чудо казва за себе си: "Аз съм убиец на живота, но никога не ползвам свои куршуми".
На 27 декември - датата, на която през 1872 г. е заловен Левски край Къкринското ханче, а през 1945-а е създадена Световната банка, на бял свят се появява Жерар Депардийо. Ражда се във френското градче Шатору прeз 1948 г. Не без съпротива - майка му Ан Жини се опитва да пометне заради беднотията и пиянството на баща му Рене. Бодяла си корема с игли за плетене и мислела, че е успяла, но Жерар оцелял. Мосю Депардийо, наричан още наследника на Жан Габен, е третото от пет деца.
И ако до скоро беше приеман като актьор, страшилище на сцената и киното, както и като мъжкар, епикуреец, то след шокиращите му откровения за миналото вероятно имиджът му няма да е същият. Депардийо призна, че е проституирал на 10. Били гладни години и родителите му не можели да си позволят дори акушерка. И когато Жерар бил на 7, сам изварил вода и помагал на майка си да роди следващите две хлапета. Заради жестоката мизерия става "момче под наем" на заможни хомосексуалисти. С типичния му безцеремонен тон заявява, че щом му предлагали секс, той веднага заговорвал за цената. "Изглеждах на 15 и знаех, че привличам гейовете", разкрива той в автобиографията си "Така се случи". На 13 напуска училище, занимава се с дребни престъпления, три седмици е зад решетките заради кражба на автомобил, но един от богатите му любовници инвестира в него, като му плаща обучението в Theatre National Populaire в Париж. На 16 Депардийо заживява в големия град и играе в програмата на Cafe de la Gare. Той признава, че обирал клиентите си и крадецът в него често взимал връх. По време на протести през 1968 г. обирал заспалите и уморени по улиците хора. Благодарение на голямото си желание да стане актьор и усилията, които полага, Депардийо преодолява заекването, което дълго го притеснявало и реализира мечтата си. През 1972 г. се жени за Елизабет Жиньо, но се развеждат през 1996 г. Имат две деца - Гийом и Жули, които също се отдават на сцената и екрана. От манекенката Карин Сила французинът има дъщеря - Роксан. Знае се за дългогодишната му връзка с Карол Буке. На 14 юли 2006 г. става татко отново на мъжка рожба - Жан. С момчето го дарява приятелката му Елен Бизо, дизайнерка на бижута. Към днешна дата Сирано дьо Бержерак се води близък с романистката Климентин Игу.
Баща е най-трудната му роля
Ролята на баща е тази, която винаги е убягвала на опитния актьор. За невъзможността да каже на децата си колко ги обича Жерар обвинява своя родител - Рене, наричан Диди, който почти не общувал с него. Звездата признава, че му се удава да изрича чужди думи много добре, но да говори откровено с наследниците си не може. "В подобни моменти аз съм просто синът на Диди", не крие той. Също толкова е безжалостен, когато те мрънкат, че името му им пречи да бъдат себе си. Тогава той им отвръща: "Какво искате вие?! Щом ви притеснява, сменете си го, за Бога!". Известен е фактът, че синът му Гийом също заработва като момче на повикване в момент, когато е бил разорен. И той два пъти попада в затвора - заради кражба и наркотици. Губи крака си след една от много му катастрофи с мотоциклет. Отива си заради усложнение след пневмония на 37 години през 2008-а.
Жули казва, че семейството никога не е било сплотено. Даже по Коледа всички спорели и се карали като по традиция. Никой не отварял подаръка си, защото напускали ядосани масата, преди да дойде времето за това. Било трудно да растат в сянката на татко си.
Живот като на кино
Купонджия от главата до петите, Депардийо често се забърква в скандали.
През 2011-а той се облекчи на пътеката в салона на самолет на Air France, летящ от Париж за Дъблин. Уринира във фаза на излитане пред смаяните погледи на 111 пасажери. Една от стюардесите помолила Депардийо да изчака маневрата и едва тогава да отиде до тоалетна, но явно разгневен от молбата, той си "свършил работата" публично извън кабината. Според хората си бил пийнал доста. Заради хулиганството му полетът е забавен с два часа, за да може мокетът да бъде изчистен. През 2009 г. актьорът потроши напълно автомобил, паркиран пред дома му. А година по-рано бе глобен с 800 евро, след като нападна с юмруци папараци, чакащи го пред ресторант. Бе заловен да шофира пиян скутера си. Последовател на Франсоа Вийон, Жерар признава, че пие по 14 бутилки вино на ден. Когато е сам в хотелската си стая, за да заглуши вътрешните си страхове, ги напоява обилно с питиета, докато не заспи мъртво пиян.
Изобщо съдбата на Депардийо също е достойна за филм - през 1996 г. оцелява при инцидент със самолет, през 1998 г. претърпява катастрофа с мотор, а през 2000 г. е подложен на сериозна сърдечна операция, на която се е закарал сам на две колела. Осем години по-късно е обявен за най-скъпо платения френски актьор. Актьорът има два ресторанта, лозя във Франция, Италия, Мароко и Алжир, текстилен бизнес, издадена готварска книга.
Толкова е обсебен от ролята на Сирано, че дълго време не бръсне брадата си след края на снимките. Жерар говори перфектно италиански и английски. Той е добър приятел с Фидел Кастро.
Носът - запазена марка
Най-очарователната и отличителна черта на Депардийо е носът му. Прекрасно голям и неповторим. Не така обаче мисли дъщеря му Жули, която пет пъти плаща за пластични операции на своя, за да се отърве от досадната прилика. Тя изобщо не иска да прилича на баща си. Пред "Монд" признава: "Реших се на няколко интервенции, защото не можех да се понасям. Това бе въпрос на идентичност. Дори не заради това да изглежда красиво". Жули е достатъчно доказала се актриса, с награди и куп филми зад себе си. За баща си 40-годишната французойка споделя: "Татко е хулиган. Казва едно, прави друго. С него трябва да внимавате". Носът на отличния актьор даже има своя отделна страница като профил във Фейсбук.
Кариера
Депардийо прави дебюта си в киното през 1967 г. във "Валсуващите" ("Les valseuses") на Бертран Блие - оттогава е играл в близо 200 филма. През 1980 г. се снима в "Чичо ми от Америка" на Ален Рене и "Последното метро" и "Съседката" на Франсоа Трюфо. През 1984 г се пробва и като режисьор с "Тартюф". През 1990 г. Депардийо играе Сирано дьо Бержерак в едноименния филм и получава номинация за "Оскар", както и награди от най-големите европейски фестивали.
След този успех Жерар атакува и Холивуд. Участва в "Зелена карта" (1990) на Питър Уиър с Анди Макдауъл. До края на 90-те Депардийо увеличава славата с "Жерминал" (1993) на Клод Бери, "Нощите на Симон Синема" (1995) на Аньес Варда с Жан-Пол Белмондо и Марчело Мастрояни, "Желязната маска" (1998) с Леонардо ди Каприо, Джеръми Айрънс, Джон Малкович, Гейбриъл Бърн, "Астерикс и Обеликс срещу Цезар" (1999). Следват "Колко ме обичаш?" (2005) с Моника Белучи, "Едит Пиаф: Животът в розово" (2007) с Марион Котияр, "Астерикс на Олимпийските игри" (2008) с Ален Делон...
От Русия с любов
В отговор на планирания за 2013 година от правителството на президента Франсоа Оланд извънреден данък върху най-богатите французи, през декември 2012-а Депардийо се изнася в съседна Белгия. По-късно обявява публично, че смята да се откаже въобще от френското си гражданство. На 3 януари 2013 година Депардийо става руснак по паспорт, след като Владимир Путин подписва специален указ за целта. Депардийо регулярно пише до Путин. "Лесно е - аз говоря, един човек записва, превежда го на руски и писмото пристига на бюрото на Путин. Пиша му за всичко", разправя Депардийо.
Защо къса официално с Франция, той обяснява така: "Аз съм свободен човек. На 65 нямам нужда да плащам 87 процента от приходите си като данъци. В родината ми хората са завистливи към успелите. Напускам, защото талантът, творчеството, всичко различно явно трябва да бъдат наказани. Аз обаче винаги ще харесвам духа на Франция. Дали сме на света Мария Кюри и "Конкорд", да не говорим за кухнята и виното ни", казва още той.
Едно към едно
Никога не харесвам ролите си, когато ги играя. Заобичвам ги след това.
Когато съм стресиран, изпивам по пет-шест бутилки вино на ден. Когато съм спокоен - три или четири, но се опитвам да ги намаля. Мислим си, че алкохолът ни успокоява, но ставаме зависими от него.
Не ми пука за холивудските филми. Те бяха хубави преди, през 50-те години на миналия век. Сега се вижда, че британците са добрите кинаджии. Ридли Скот направи "Гладиатор", а "Американски прелести" също идват от Лондон. Холивуд съществува само заради "Б" групата филми. Най-добрите неща са правени в Европа. Всички таланти са тук, но имаме нужда от американските пари.
Връзката между актьора и режисьора е като любовна история между мъж и жена. Сигурен съм, че понякога съм жената.
Щастлив съм и с малко на тази земя. Но искам да имам много в чашата си.
Какво толкова й харесват на Жулиет Бинош?! Тя е нищо. Сравнение с нея Изабел Аджани е велика, а Фани Ардан е магнетична, впечатляваща.
Не съм чудовище. Аз съм просто човек, който иска да пишка.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
