"САЩ се опитват да провалят руския проект за газопровод "Южен поток", защото искат да доставят те газ на Европа", заяви руският президент Владимир Путин тази седмица. "Те правят всичко, за да попречат на този договор. Те говорят, че Европа е твърде зависима от руския газ. Ние вярваме, че нашият партньор има право, може и трябва да създаде за себе си най-изгодните условия, да има контакти и договори с много партньори. Ние също правим това: наскоро подписахме договор с Китайската народна република и ще продължим да продаваме нашите суровини в развиващите се пазари", каза руският лидер.
По този начин, като спира проекта, ЕС си вкарва най-големия автогол в историята и рискува да загуби срещу Китай и САЩ в енергийната битка за новото статукво. Ако погледнем по-отблизо, американския натиск е проста математика: След като "Южен поток" достигне пълния си капацитет от 63 милиарда кубически метра, той ще генерира приходи от 23,94 милиарда долара за руския "Газпром", калкулирано по сегашните цени. Така САЩ имат 23,94 милиарда много добри причини да направят всичко по силите си, за да спрат проекта, особено ако петролните лобисти във Вашингтон вярват, че част от парите може да стигнат и до техните джобове.
През май 2013 година администрацията на американския президент Барак Обама отвори пътя към по-голям износ на природен газ, след като одобри съоръжение в Тексас за 10 милиарда долара. Това е ключов момент за превръщането на САЩ във водещ доставчик на енергия за световните пазари. Решението отразява обрат в енергийната търговия на САЩ, съобщи "Уолстрийт джърнъл" миналата година.
В друг материал по-рано "Уолстрийт джърнъл" информира, че американските рафинерии продават повече гориво в чужбина от всякога, като ефективно изнасят американския енергиен бум до четирите краища на света. Американските рафинерии в Мексиканския залив все повече използват местен петрол, който е по-евтин от този от Северно море, който използват европейските рафинерии.
Това често означава, че дизелът и другите горива, произведени в САЩ, са изгодна сделка в чужбина дори след добавяне на транспортните разходи. Докато американският федерален закон забранява износа в чужбина на най-добивания в САЩ суров петрол, рафинериите могат да изнасят петролни продукти, произведени от този нефт, включително бензин, дизел и самолетно гориво. След като даде зелена светлина на проекта за износ на природен газ Freeport LNG, американското министерство на енергетиката даде сигнал, че е разбрало, че бъдещите ползи от износа на енергия са повече от тревогите за възможни проблеми в американската икономика.
Поддръжниците на по-големия експорт, включително петролната и газовата индустрия, посочват, че изнасянето на евтиния природен газ ще помогне за търговския баланс на САЩ, ще допринесе за употребата на горива с чисто изгаряне по света и ще помогне на бедните на енергия съюзници на САЩ.
Министерството на енергетиката посочи, че е дало условно разрешение на проекта Freeport за износ на до 39,6 милиона кубични метра втечнен природен газ на ден. Разрешението е необходимо за износ към страни, с които САЩ нямат споразумение за свободна търговия, сред които са и големи партньори в Европа и Азия.
Междувременно САЩ и ЕС подновиха опитите си да завършат споразумение за свободна търговия, за да премахнат това препятствие. Американският енергиен износ към Европа се е увеличил между 2007 и 2012 година, след като най-малко 15 неефективни рафинерии на континента затвориха. Но търсенето в Европа толкова е намаляло, че движението на горива от САЩ през Атлантика през 2013 година намаля с близо 19% до малко над 500 000 барела на ден. Въпреки този срив американските рафинерии продължават да крадат пазарни дялове от европейските си събратя не само в Средиземноморието и Африка, но и в големите градове по източното крайбрежие на САЩ. Европейските рафинерии, които изпращат бензин от 80-те години на миналия век, са отчели спад от 22,5% тази година.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
