Вторник,

US санкциите няма да спрат "Северен поток 2"

От: Бойчо Дамянов -
A
A
A

Бойчо Дамянов, Виена, специално за "Стандарт"

Проф. Герхард Мангот е водещ експерт по проблемите на енергийната сигурност и Източна Европа, политолог в университета в Инсбрук, Тирол. Съветник е в Австрийския институт за международна политика във Виена. Той коментира пред "Стандарт" ситуацията с газопровода "Северен поток 2" и опитите проектът да бъде блокиран. Image result for герхард мангот

 

- Професор Мангот, как се развиват нещата около газопровода "Северен поток-2"?
- След като неотдавна Дания даде своето съгласие тръбата да мине през нейната изключителна икономическа зона и след като съвсем наскоро изтече едномесечния срок за възражения, вече няма никакви формални препятствия за неговото окончателно завършване. Това означава, че към края на януари - началото на февруари "Северен поток 2" (СП-2 ) ще влезе в експлоатация.

- САЩ обявиха, че ще наложат санкции срещу фирмите, които участват в СП-2?

- Това би било възможно, като се има предвид, че от юли тази година има законопроект, който вече бе приет от Сената. Остава да бъде гласуван и в Конгреса. След това президентът също трябва да го одобри и подпише. Чак тогава могат да влязат в сила санкциите срещу фирмите-оператори, които участват и във финансирането - Газпром, Uniper, Wintershall, Royal Dutch Shell, OMV и Engiе. Днес не може да се предвиди, дали Трамп ще го подпише или ще го блокира, ползвайки правото си на вето.

- Могат ли санкциите да попречат на газопровода ?

- Дори и санкциите да бъдат приети, те не биха могли да попречат на работата по газопровода, защото до тогава той ще бъде напълно завършен и влязъл в експлоатация. По технически съображение в началото ще работи с намалена, а към края на първото тримесечие на 2020-та година вече с пълна мощност.

- Не е ли странно, че "Северен поток -2" е икономически проект, а държавата САЩ възнамерява да го санкционира?

- Американската санкционна политика е построена по следния начин - САЩ са си присвоили правото, особено активно след 2017-та година, да налагат санкции на чуждестранни фирми и предприятия, ако по някакъв начин решат,че е застрашена националната им безопасност. Тези санкции са екстериториални и могат да бъдат наложени на каквито и да било неамерикански фирми, в т.ч. европейски, в т.ч. частни, полу-държавни, държавни и т.н.

Нито една европейска фирма не е в състояние да се защити. Но в случая много зависи от това, каква позиция ще заеме Европейската комисия. Тя би могла да задължи европейските фирми, въпреки американските санкции, да продължат своето участие и дейност по СП-2.

Може да се развие и друг сценарий. Европейските фирми да излязат от финансовата схема и да остане само Газпром. По този начин те ще се избавят от санкциите, а СП-2 ще продължи да работи.

- На каква основа САЩ са си присвоили правото да налагат екстериториални санкции на стопански фирми, които работят на пазарен принцип?
- Това се практикува от доста време. Мога да ви дам пример със санкциите против Иран, които засегнаха и всички европейски и други фирми, които имаха търговски отношения с Техеран.

- В случая със "Северен поток-2" странното е, че става въпрос за проект, който касае доставката на газ от Русия в ЕС и няма никакво отношение към националната сигурност на САЩ?

-Да, така е, но САЩ аргументират, че СП-2 заплашвал енергийната сигурност на Европа и те го правели от загриженост към безопасността на ЕС. В действителност е абсурдно, но могат да го направят.

- Изглежда Сенатът и Конгресът на САЩ сериозно се съмняват, че европейците не са в състояние сами да преценят заплахата, която представлява СП-2 за тяхната сигурност?

-  Разбира се, че могат, но във Вашингтон гледат на европейските страни като на зависими младши партньори, а не като на суверенни държави.

От позицията на САЩ европейските страни имат ограничен суверенитет и от тук те си присвояват правото да ги контролират и да искат дисциплина от тях.

- Как оценявате преговорите между Русия и Украйна по газовия транзит?
- За сега са безрезултатни, защото Европейската комисия и Украйна имат съвършено различни представи от тази на Русия за количествата на транзитния газ, който ще минава през Украйна за ЕС. Газпром счита, че 20 млрд куб.м е максималното количество, ЕК и Украйна настояват за 40 - 60 млрд куб.м годишно. Освен това Газпром иска договорът за следващия период да е максимално кратък - една година, ЕК и Украйна настояват за 10 години. И третият конфликт е решението на Стокхолмския арбитраж относно претенциите на Украйна към Газпром. За сега и по трите пункта няма придвижване.

- Не са ли твърде раздалечени изходните позиции?
- Много са далеч една от друга, а остават по-малко три седмици до изтичането на срока в който трябва да се договорят.

- Как оценявате действията и позицията на Русия?
-Тя винаги до сега е била надежден доставчик на газ за ЕС, но днес вълненията са заради това, че е обещала на Германия и след старта на СП-2 да обезпечи определен обем транзит през Украйна. Което пък е било аргумент на Меркел да прокара СП-2 през ЕК. С други думи, Русия да може с транзитните такси да задържи финансовото колабиране на Украйна и да не се обременява ЕС с нови финансови помощи за нея.

Русия се съгласи на такъв компромис, но не в обемите, за които настоява днес ЕК. Германия също е съгласна на по-малък обем, но за ЕК въпросът има освен политическо и икономическо значение - да дотира Украйна на чужд гръб колкото се може по-дълго.

- Какви възможности има за сближаване на позициите?

-: В действителност след влизането в експлоатация на СП-2 на Русия не са ѝ нужни тези обеми през Украйна. Става въпрос за неголеми количества за източно- и централно-европейските страни.

- Може ли ЕК в определен момент да се доближи до руската позиция?
- Разбира се, въпросът е дали биха могли да се срещнат.

- Каква прогноза бихте направили?

-По-скоро бих се въздържал, но считам, че няма да е в интерес на Русия да провокира втора газова криза в Европа като тази през 2009-та година. Това би изострило позицията на ЕК и на някои страни от Евросъюза към Русия. Газпром също не е заинтересован от пълното прекратяване на транзита, въпреки, че технически това би било възможно, ако събитията го наложат.

- Споменахте Еврокомисията. Наскоро се смени съставът ѝ, възможно ли е да настъпят промени в енергийната политика?
- Засега не забелязвам изменения нито в енергийната политика, нито в позицията на преговорите по украинския транзит. По-скоро има продължение на предишната преговорна линия, имаща за цел осигуряване на финансова поддръжка на Украйна. Ако спорът беше само руско-украински и ако ЕК не стоеше зад гърба на Украйна, преговорите щяха да изглеждат по съвсем друг начин. Дръзката позиция на Украйна се обяснява единствено с поддръжката от ЕК.

- В строеж е и втората част на "Турски поток"…

-Точно така, при това в този случай третият енергиен пакет на ЕС няма да се прилага, тъй като това са национални газови проекти на отделните европейски страни, а Газпром се явява само доставчик на газта до турско-българската граница. По-нататъшното строителство, транспорт и разпределение се поема от газовите компании на България, Сърбия, Унгария, Австрия.

- До къде е стигнало строителството, кога ще бъде завършен?
- Първата тръба с капацитет 15 млрд куб.м, която ще снабдява Турция , вече е готова. Втората, също 15 млрд куб.м все още не е завършена, но скоро трябва да влезе в експлоатация.

- Как ще се транспортира газът по територията на останалите страни?
- Чрез интерконектори. На България ще ѝ е необходим реверс за да може газта да тече обратно, от Турция към Българи, а не както до сега по украинския маршрут от България към Турция.

- Преди няколко дни за първи път Русия започна да подава газ и на изток, в Китай, по китайско-руската част на новия газопровод "Силата на Сибир". Как оценявате това събитие?
- След размириците през 2014 г. в Киев Русия започна особено активно да търси алтернативни експортни пазари за своята газ. С Китай контактите бяха започнали доста по-отдавна, но точна през май 2014 в Шанхай се стигна до пробив в преговорите. Подписа се споразумение за нов голям газопровод, който от 2019-та г. да стартира с непълен обем, а през 2023 да достигне пълния годишен капацитет от 38 млрд куб.м за период от 30 години.

Доставката на руски газ в Китай е забележително събитие поради това, че потреблението на енергия в страната расте и Русия има перспективата и шанса значително да увеличи своя износ на природен газ.

Това е първият руски газопровод, който не води на запад, към Европа, а на изток в Китай. По този начин Русия получава възможността да развие нова, модерна инфраструктура в Далечния изток и да диверсифицира своя газов износ, усвоявайки нов мощен пазар.

- Китай също показа активност и жив интерес?
- Китай до сега внася предимно втечнен газ от Близкия изток и от Австралия. Но страната се нуждае от газ за развитие на северните и западните провинции, които сега ще бъдат много по-добре енергийно обезпечени.

Освен това Китай също се стреми да диверсифицира вноса и да не е зависим единствено от доставките по море, които при евентуална конфликтна ситуация със САЩ биха могли да бъдат блокирани. За това Пекин полага усилия за изграждане на газопроводи, които да го обезпечават сухопътно. Такива вече има от Туркменистан, от Казахстан, в случая и от Русия.

-Това не е ли определена зависимост от тези страни?
-: Не, за сега количеството на газа, който се доставя по газопроводите в сравнение с общото потребление не е голямо Можем да погледнем на нещата и от другата страна - Русия също ще е зависима от приходите от китайски газов пазар.

Нещо повече, засилването на газовото сътрудничество между Руся и Китай ще укрепи взаимното им доверие и ще намали общата зависимост на Русия от Запада и от украинския транзит.

 

 

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички