На 8 февруари се очаква да бъде произнесена окончателната присъда на Виктор Бут - човека, който е смятан за най-големия нелегален търговец на оръжие в света. По същото време в Германия излиза книгата, появила се по-рано в САЩ и посветена на живота на Бут - "Търговецът на смърт".
Фигурата на Виктор Бут е обкръжена от ореола на тайнствеността, въпреки че със случая са се занимавали разузнаванията на няколко страни и експертите на ООН. Не са известни дори датата и мястото на раждането му - дали през 1967 г. или през 1970 г., дали в Душанбе или в Ашхабад. В училище май е бил комсомолски активист, изучавал чужди езици, знае английски, немски, португалски, испански, френски. Владее също няколко африкански езика, което, както пишат авторите на книгата "Търговецът на смърт" Дъглас Фара и Стефан Браун, много му е помогнало за спечелване доверието на африканските диктатори, след което за няколко години се превръща във водещ доставчик на оръжие за тях и за бойците в Либерия, Сиера Леоне, Того, Руанда, Конго, за анголската УНИТА...
Виктор Бут е всепризнат майстор на заличаване на следите.
Именно това, според авторите, му е позволило толкова дълго да се държи над водата и да избегне ареста, споменава Deutsche Welle. В ЮАР той се нарича Виталий Сергитов. В други страни често използва видоизменени варианти на фамилията си - Вujte, Butte, Bate, Bont, Boutow... Според някои данни Бут е имал пет различни паспорта. Той регистрира свои самолети в Свазиленд, Либерия, Централноафриканската република, Екваториална Гвинея... Също толкова объркана е структурата на фирмите, които се отнасят към империята на Бут. "Бут използва методи, към които обикновено прибягват тайните служби и престъпните групировки", пишат Фара и Браун.
Те са убедени, че Виктор Бут има отношение не само към вторите, тъй като оглавява една от най-големите организации в света, занимаваща се с нелегална търговия с оръжия, но и към първата група. Бут е учил във военния институт за чужди езици, служил е като преводач в Мозамбик и Ангола, и британското разузнаване смята, че е бил сътрудник на тайните служби на СССР, а след това и на Русия. Както се обяснява в книгата, именно с парите на тайните служби Бут е придобил първите си руски самолети. В Африка те се котират по-високо от западните самолети, защото са изключително непретенциозни.
Неуловимият барон
Последващите събития показват, че "оръжейният барон", както често наричат Бут на Запад, има в Русия високи покровители. Във всеки случай той спокойно експортира оръжие от затворените руски предприятия и складове в Ростов, Новоросийск, Санкт Петербург. Когато обвиненията по адрес на Бут стават по-конкретни и той трябва да напусне базата си в Шарджда (ОАЕ) и в белгийското градче Остенд, се връща в Русия. Белгийските власти го обвиняват официално в контрабанда и пране на пари и го обявяват за международно издирване. През 2002 г. ООН издава заповед за екстрадирането на Бут, а по-късно заедно със САЩ иска да се забранят рейсовете на негови самолети и да се замразят сметките му. На 28 февруари 2002 г. руското бюро на Интерпол заявява: "Може с увереност да се твърди, че Виктор Бут не се намира в Русия."
По ирония на съдбата заявлението се появява в Интерфакс в същия момент, в който Бут дава интервю в радиостанция "Эхо Москвы" в пряк ефир. А когато Бут е арестуван в Тайланд и екстрадиран в САЩ, в негова защита се обявяват не само министърът на външните работи на Русия Лавров, но и депутати от Думата.
Изгодна сделка
Бут, в края на краищата, е заловен в Тайланд. Служители на американския отдел за борба с наркотиците, представящи се за бойци на колумбийска терористична организация, му правят предложение, на което Бут не може да откаже. Само за транспортирането на желаната стока Бут трябва да получи 5 млн. долара. В разговор с мнимите поръчители Бут заявява, че изобщо не го смущава фактът, че продадените от него ракети ще свалят американски самолети. Точно това се превръща в основен пункт на обвинението - заговор с цел убийство на американски граждани. Смята се, че само на афганистанските талибани, а чрез тях и на Бин Ладен, Бут е продал оръжие за повече от 50 млн. долара...
Описвайки "лова на Бут", авторите на книгата не подминават и някои доста пикантни подробности. През 2004 г., или половин година след като експерти от ООН го уличават в нелегална търговия с оръжие, а в САЩ завеждат дело срещу него, Пентагонът ползва услугите на Бут - самолетите му доставят военни товари за американския контингент в Ирак. По същото време ФБР по непонятни причини отказва да предостави на специалния отдел към Министерство на финансите на САЩ протоколите от преговорите с един от неговите партньори с агент на ФБР. Наложило се да се прелетят хиляди километри, за да се получат копията от тези протоколи, с които разполага белгийската полиция. Очевидно в онзи момент сътрудничеството с Бут е изгодно за американците. Както се изразява един от следователите по случая: "Нашите мислеха примерно така - той е мръсник, но е наш мръсник, така че нека поработи..."
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
