Сушата унищожава реколтата, добитъкът измира, а отчаяни родители разменят детството на момичетата си срещу храна, лекарства и погасяване на дългове. Някои бъдещи булки още не са навършили две години.
„Не съм щастлива от това“, казва 11-годишната Хатира, която е продадена за булка, за да бъдат изплатени семейни дългове. Момичето седи в дома си в Кала-е-Нау, столицата на провинция Бадгис в северозападен Афганистан.
„Преди годежа беше здрава, а сега непрекъснато се тревожи и плаче много“, разказва 40-годишната ѝ майка Нур Биби пред "Гардиън".
Когато 20-годишният ѝ бъдещ съпруг идва в дома им, Хатира бяга. Откакто е сгодена, тя е престанала да излиза навън, защото, както обяснява майка ѝ, „се срамува пред другите момичета, че вече има съпруг“.
Преди сушата да прогони семейството от родното му село, бащата на Хатира отглеждал пшеница и се занимавал със скотовъдство.
В провинция Бадгис 95% от населението разчита за препитанието си на земеделие, зависещо от валежите, и на животновъдство. Но засушаванията, които стават все по-чести и тежки заради климатичните промени, са лишили хората от доходите им.
В резултат продажбата на малолетни дъщери за съпруги се е превърнала в разпространен начин семействата да се справят с бедствието – да изплатят дълговете си, да осигурят храна или да платят за медицинско лечение.
„Знам, че ще ги бият. Но не мога да направя нищо“
„Като майка плаках много, но знаех, че съпругът ми няма друг избор“, казва Гул Бобо, която дори не знае на колко години е.
Тя говори за двете си дъщери, едната на две, а другата на пет години. И двете вече са сгодени.
Семейството живее в Тайз Науа – село, разположено на 12 часа път с автомобил от Кала-е-Нау.
Подобно на много други местни жители, съпругът на Гул Бобо купувал семена всяка година и наемал трактор или магаре, за да обработва парцел, собственост на по-заможен човек.
„Знам, че са прекалено малки, за да бъдат сгодени, но нямахме избор. Иначе щяхме да изчакаме да навършат 18 години“, казва майката.
След това произнася думи, които разкриват жестоката съдба, очакваща дъщерите ѝ.
„Очаквам да ги бият, но нищо не мога да направя. А на 14 години вече ще бъдат бременни.“
От непълнолетните булки често се очаква да раждат деца веднага щом достигнат полова зрялост. Това води до множество добре документирани здравословни проблеми в страна, където майчината смъртност е сред най-високите в света.
От момичетата се очаква също да знаят как се управлява домакинство. Когато не успяват да изпълняват домашните задължения като възрастни жени, насилието от страна на роднините на съпруга не е необичайно.
Бъдещият съпруг на петгодишната Назила е на 15 години. Според майка ѝ Гул Бобо момиченцето може да бъде изпратено да живее при семейството на съпруга си само след две или три години.
„Предпочитах да е мъртва, отколкото омъжена за толкова стар мъж“
„Предпочитах да беше мъртва, вместо да я омъжат за толкова стар мъж“, казва Бана, майката на 11-годишната Гулалай.
Момичето е сгодено за търговец на близо 50 години, на когото родителите ѝ дължали пари.
Историята почти винаги се повтаря.
Бащата на Гулалай бил земеделец. Семейството било принудено да напусне отдалеченото си село в района на Кадис, провинция Бадгис, след като реколтата пропаднала.
„Трябва да пожертваме един член на семейството, за да спасим останалите“, казва бащата Нияз Мохамад.
Той твърди, че би предпочел да изчака дъщерите му да навършат 20 години, преди да ги омъжи. Вместо това четири от тях са били омъжени още като деца.
Семейството се храни единствено с домашно приготвен хляб, чай и листа от див слез, които събира и вари. За да запалят огън, използват боклуци.
Когато ги попитат за климатичните промени, повечето жители на Бадгис дори не знаят какво означава това понятие.
В селата хората живеят предимно в кирпичени къщи, без електричество, с изключение на някоя случайна батерия, зареждана от слънчев панел. Превозните средства са оскъдни – от време на време може да се види мотоциклет.
Местните хора разполагат с толкова малко средства за живот, че понятия като свръхпотребление или емисии на парникови газове са им напълно чужди.
През последните девет години хиляди са изоставили селата, в които поколения наред са живели предците им, в отчаян опит да оцелеят след поредицата от суши. Те се отправят към Кала-е-Нау с надеждата да намерят работа, но често напразно.
Сладолед за стотинки и дъщеря, продадена за булка
За да изхранва семейството си, 55-годишният Мохамад Яваз продава сладолед край пътя срещу доход от 100 афгани (1,20 британски лири) на ден.
Сутрините прекарва с шестгодишната си дъщеря Зубайда в събиране на кенчета и бутилки. От препродажбата им двамата успяват да изкарат в най-добрия случай между 500 и 1000 афгани месечно.
В крайна сметка Яваз почувствал, че няма друг избор, освен да омъжи първата си дъщеря, която сега е на 15 години и вече е напуснала дома, за да заживее при съпруга си.
Същата съдба очаква и малката Зубайда, която миналата година е била сгодена за 12-годишно момче.
Съседът му Сургул е в същото положение.
Всяка сутрин той събира боклуци заедно с дъщерите си Зартила, на 10 години, и Биби Айша, на седем. И двете момичета са сгодени.
Решението Зартила да бъде продадена за булка било взето, след като семейството прекарало „три дни и три нощи без нищо за ядене“.
Наскоро Сургул продал единствената батерия, с която осветявал кирпичения си дом, за да купи лекарства за една от дъщерите си.
Преди няколко години той и съпругата му загубили бебе заради заболяване.
Но животът им невинаги е бил такъв.
Някога Сургул имал добитък в родното си село. Когато сушата започнала да опустошава района, бил принуден да го продаде.
Пазарите за добитък в Бадгис са пълни с мъже, които продават ценните си животни, защото не могат да си позволят да купуват фураж, с който да компенсират липсата на трева.
В някои райони селата са се превърнали в призрачни селища.
Лагери на отчаянието
Някои семейства се отправят към Херат, третия по големина град в Афганистан, където лагерът Шахрак-е-Сабз приютява десетки хиляди разселени хора.
Те пристигат с надеждата да получат хуманитарна помощ, но тя е пресъхнала.
Тогава прибягват до продажбата на дъщерите си за съпруги, за да изплатят натрупаните дългове.
15-годишната Дарела живее с 30-годишния си съпруг Молла. Семейството ѝ е било принудено да напусне родното си село през 2018 година.
Именно тогава Бадгис преживява историческа суша. А от 2021 година насам засушаванията всяка година унищожават реколтата и обричат добитъка на глад.
Сега Дарела е бременна и е дошла на гости при семейството си.
„Аз все още съм дете... Не може да е правилно решение да бъдеш омъжена на тази възраст“, казва тя.
Сестрите ѝ Биби Зат, на девет години, и Рахима, на 11, също са сгодени, но все още живеят при родителите си.
Съседите им също са били прогонени от сушата.
40-годишният Бахаудин бил принуден да продаде земята си.
Когато установил, че вече не може да изхранва семейството си със събиране на боклуци и просия, той продал бъбрека на десетгодишния си син Зияудин за 100 000 афгани.
Искал да продаде собствения си бъбрек, но по думите му не бил достатъчно здрав, за да се намери някой, който да го купи.
В лагера истории като тази вече не предизвикват дори учудване.
Жителите разказват, че деца често са умирали, защото не са имали достъп до медицинска помощ.
30-годишната Хомаха е друга съседка, прогонена от сушата.
Съпругът ѝ сключил сделка да омъжи двегодишната им дъщеря Фатима само три месеца след раждането на момиченцето.
Причината за тази отчаяна бързина била, че семейството не можело да си позволи дори малката такса за споделен транспорт до болницата.
Там трябвало всяка седмица да водят осемгодишния си син Ехсанула, който страда от рак на кръвта и се нуждае от кръвопреливане.
Пет дъщери, продадени заради дългове
Но животът не е много по-лесен и за семействата, които остават в селата си.
В Хошкиан реколтата от пшеница на Абдул Азиз пропаднала седем пъти за осем години.
През годините на суша той продал пет от дъщерите си за съпруги, като получил за всяка между 90 000 и 150 000 афгани (приблизително 1000–1750 британски лири), за да изплати дълговете си.
Мазари, една от дъщерите на Абдул Азиз, напуснала дома си, когато била на около 12 или 13 години.
Сега е на 16 или 17 години и живее със съпруга си, който е на над 40 години, двегодишния им син и бебе, родено едва преди ден.
