Рюте си отива, иде ли Шенген?

Служебно правителство в Нидерландия ще се произнесе за членството ни

Рюте си отива, иде ли Шенген? | StandartNews.com

Мигрантите станаха причина премиерът да подаде оставка след 13 г. на поста

В сряда Европейският парламент гласува България и Румъния да влязат в Шенген до края на 2023 г.В резолюция, приета в сряда с 526 гласа "за", 57 гласа "против" и 42 гласа "въздържал се", Парламентът подчертава, че двете страни вече са изпълнили необходимите изисквания за приемане в зоната. Но може ли ситуацията в Нидерландия да окаже влияние върху стремежа на София и Букурещ? Правителството на Нидерландия, водено от вездесъщия Марк Рюте (премиер вече 13 години) подаде оставка, след като коалиционните партньори в него не успяха да постигнат съгласие за затягане на имиграционната политика. Наесен в страната ще има нови избори, а след тях самият Рюте, както обяви, ще се оттегли от политиката.

  • Разпадът

Кризата, съборила кабинета на Рюте, бе предизвикана от настояване на консервативната Народна партия за свобода и демокрация (НПСД)  да се ограничи потокът от кандидати за убежище към Нидерландия, на което се противопоставиха две от формациите в четирипартийната му коалиция. Миналата седмица напрежението се покачи неимоверно, след като министър-председателят поиска подкрепа за предложение да се ограничи влизането в Нидерландия на деца на бежанци от войни, които вече са в Нидерландия. Така семействата на такива хора ще чакат най-малко две години, преди да могат да се съберат. Последното предложение преля чашата на търпението на двете по-малки политически сили в коалицията - Християнския съюз и либералите от партия "Демократи-66" (Д66), което предизвика блокаж в работата на кабинета.

Коалицията на Рюте ще остане на власт като служебно правителство до съставянето на нов кабинет след изборите - процес, който предвид фрагментирания нидерландски политически пейзаж обикновено отнема месеци, отбелязва Ройтерс. Агенция АНП предаде, че вотът ще бъде произведен до средата на ноември. В Нидерландия служебните правителства имат ограничени правомощия, но Рюте заяви, че това няма да повлияе на подкрепата на страната му за Украйна.

Нидерландската имиграционна политика поначало е една от най-строгите в Европа, но под натиска на десните партии премиерът от месеци търси начини да намали още повече притока на кандидати за убежище. Подадените за миналата година заявления за убежище са над 46 000, което е увеличение с една трета на годишна база. Въз основа на тези данни правителството предвижда, че в края на тази година нарастването на този брой може да се окаже още по-голямо и молбите за закрила да достигнат над 70 000, като бъде счупент рекордът от 2015 година.

56-годишният Рюте е най-дълго управлявалият премиер в нидерландската история, а на равнище ЕС е на второ място по този показател след унгарския си колега Виктор Орбан. Сегашната коалиция на Рюте, която дойде на власт през януари миналата година, е неговото четвърто поредно правителство, откакто стана премиер през октомври 2010 г.

  • Българският път към Шенген минава през Хага

Ситуацията в Нидерландия може да окаже влияние върху стремежа на България и Румъния да влязат в Шенген, коментират анализатори. Двете държави се надяваха да преодолеят нидерландското вето и да се присъединят към свободната от граничен контрол зона. Нидерландия и Австрия са двете държави, които гласуваха против приемането на България в Шенген през декември 2022 г. на Съвета на ЕС. Само преди седмици българският премиер Николай Денков проведе телефонен разгвор с Рюте, който изразил "задоволство от подобрената ситуация" на границата между България и Турция и демонстрирал готовност за съдействие.

Според европейското издание "Еурактив" (Euractiv) обаче политическите събития в Нидерландия вероятно ще нарушат този план за бързото преодоляване на ветото на Хага. Първа изрази опасения вицепрезидентът Илияна Йотова. "Много добре осъзнаваме, че отдавна има политическа нестабилност в Нидерландия, че част от тяхната позиция беше продиктувана и от вътрешнополитически съображения и те се доказаха", каза Йотова. Иизявлението на вицепрезидента ни прозвуча като ехо от изказаната миналата седмица от заместник-председателката на ЕК Вера Йоурова позиция с окуражаващи думи за присъединяването на България и Румъния към Шенген, след като Брюксел представи докладите за върховенството на закона за 2023 г. за 27-те държави-членки, припомня "Еурактив". Комисията публикува своя четвърти годишен доклад за върховенството на закона, който отразява актуалната ситуация по темата във всяка държава-членка. Докладите за България и Румъния бяха очаквани с особено внимание, тъй като и двете страни се надяват тази есен да се присъединят към Шенгенското пространство. "Еурактив" припомня парадокса през последните години -  Комисията казваше, че България и Румъния са готови за присъединяване към Шенген, но страните членки, които бяха против, обосноваваха позицията си, цитирайки доклади на ЕК -  по Механизма за сътрудничество и проверка или за върховенството на закона. В последното си изявление Йоурова даде да се разбере, че Комисията слага край на мониторинга за справяне с недостатъците във върховенството на закона, въведен след присъединяването на България и Румъния към ЕС през 2007 г. Парадоксът е, че Нидерландия възразяваше срещу присъединяването към Шенген на България и Румъния, докато продължава наблюдението. А сега този аргумент отпада.

Според Николай Денков сега три са факторите, от които зависи членството ни в Шенген след последния доклад за върховенството на закона. Това са максимално бързи реформи в КПКОНПИ и промени в конституцията за съдебната власт, охраната по границите и борба с нелегалната миграция с акцент върху граничния пункт "Капитан Андреево", както и убеждаване на нашите европейски партньори, че България си е свършила работата. За третото Денков каза, че разчита и на вицепремиера и министър на външните работи Мария Габриел, и на президента Румен Радев.

Не е ясно обаче как новата политическа обстановка в Нидерландия и предстоящите предсрочни избори ще се отразят на преговорите и стъпките, които българското правителство прави, за да получи най-накрая одобрение за Шенген.

  • Какво се скъса в Нидерландия?

"Не е тайна, че коалиционните партньори имат много различни възгледи за миграционната политика. За съжаление, тези различия са непримирими", заяви Рюте след оставката си. Той беше председател на срещи за миграционната политика миналата седмица, които не успяха да стигнат до споразумение и партиите решиха, че поради това няма как да останат в коалиция. Против по-строги мерки срещу мигрантите са центристките "Демократи 66" и Християнският съюз. Консервативната Народна партия за свобода и демокрация на Рюте и християндемократите пък искат по-строги политики за бежанците, търсещи убежище в Нидерландия.

Управляващата коалиция от месеци се опитва да намали потока от мигранти. Партията на Рюте искаше да създаде двустепенна система за бежанците - хората, заплашени от преследване, да получават постоянно убежище, а бежанците от войната - временно. Сред предложенията е било и да се ограничи влизането на деца на бежанци от войната, които вече са в Нидерландия, като семействата трябва да изчакат поне 2 г., преди да се съберат отново. То среща опозиция от Християнската партия, която заяви, че не иска да разбива семейства. Това, че правителството на Рюте си отива, усложнява положението на България. Сега служебно правителство ще трябва да определи подкрепят ли ни за Шенген или не. Ще влияе и вълната в дясна посока след изборите в Италия, Испания и Гърция, която е свързана с много силни настроения срещу мигрантите Голям проблем за България остава и Австрия, която за момента само наблюдава ситуацията отстрани. Много вероятно е Марк Рюте да се ориентира по това, което ще сторят австрийският канцлер и неговите съюзници във властта във Виена.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай