Реваншът на Еро

Реваншът на Еро | StandartNews.com

Новият външен министър на Франция е учител по немски и заклет германофил

Предан на Оланд, но противник на Валс

Миналата седмица френският президент Франсоа Оланд постави бившия премиер Жан-Марк Еро начело на Министерството на външните работи. Със завръщането си на политическата сцена Еро мигновено привлече интереса към себе си, след като неговата номинация се оказа прецедентна. Това е първият път в историята на Петата френска република, когато бивш премиер се връща като министър по време на същия президентски мандат, който по-рано го е отлъчил.

Всъщност възможността за поставянето на Жан-Марк Еро начело на Ке д'Орсе изглежда напълно логична и естествена, въпреки огромните амбиции и надежди на министърката на екологията Сеголен Роял за заемането на поста. Сравняват профила на Еро с този на военния министър Жан-Ив льо Дриан, описвайки го като политик, идващ от представителите на френските социалисти от западната част на страната. Еро е смятан за мълчалив, скромен и трудолюбив. А днес пред бившия кмет на Нант (1989 г. - 2012 г.) се появява възможността да прояви характер и да поиска реванш от настоящия министър-председател Манюел Валс, заради когото му се наложи да жертва премиерския си пост през 2012 г.

Преди да се превърне в "първото момче" на Оланд, Еро е просто син на двама работници от Западна Франция, който е почти неизвестен на широката общественост. Преди да заеме почетния пост Жан-Марк е бил преподавател по немски език, което го прави един от малкото френски политици, който говори езика на Гьоте. Това може да се окаже и негов коз при определянето на отношенията между Париж и Берлин. Идващ от лявото крило на френската Социалистическа партия, учителят по немски е избиран последователно за депутат от департамента Лоар Атлантик през 1986 г. без прекъсване и до днес. 4 г. след спечелването на първото депутатско място Еро е избран за кмет на Нант - град, който управлява успешно в продължение на 23 г. Едновременно с кметския пост Еро съвместява и лидерството на групата на социалистите в Народното събрание от 1997 до 2008 г. Тогава се зараждат и добрите му отношения с президента Оланд, който по това време е лидер на Социалистическата партия. И въпреки че през 11-те години съвместна работа двамата политици никога не стават близки, те успяват да работят гладко един с друг.

Самият Оланд го определя като "човек с опит" и в действителност назначаването на Еро на поста външен министър показва само едно - президентът иска да върне в правителството, а и до себе си, един лоялен и отговорен човек, който никога не би изневерил на социалистите.

Факт е, че 66-годишният Жан-Марк е издържал на всички разразили се войни между вътрешните течения в партията през годините и въпреки това той остава верен на Оланд.

Така когато последният е избран за новия президент на Петата френска република, съвсем логично Еро се оказва в двореца Матиньон. Сочен за фаворит още в началото, 66-годишният политик обаче остава на премиерския пост само 2 г. и то с доста спорни резултати. Сред неговите постижения са положителната работа в развитието на конкурентоспособността, пенсионирането на 60 г. и откриването на 60 000 нови работни места, голяма част от които в сферата на образованието. За негов най-голям пропуск обаче се смята това, че той напуска кабинета без значителна промяна по отношение на безработицата в страната.

"Меденият месец" между Оланд и Еро внезапно приключва през 2014 г. след тежката загуба за левицата по време на местните избори във Франция. Видният германофил е принуден да напусне Матиньон през малката задна вратичка и да отстъпи пред коренно противоположния му по характер и стил Манюел Валс.

Но както казват французите "Хората от Нант имат здрави нерви". Това е потвърдено и от Еро след сбогуването му с премиерския пост. Той успява да прикрие горчивината си и за разлика от много бивши министри Жан-Марк никога не критикува Оланд, нито поставя под въпрос неговите управленски качества. Единственото, което признава, е че за него е болезнено да чуе обявяването на "бойното правителство на Валс", след като в продължение на 22 месеца Еро се опитва да управлява "един нормален кабинет", в който всичко работи с лекота. Все пак той се надява, че след излизането от управлението на Франция има шанс да оглави Европейския съвет. Е, това така и не се случва.

Дъщерята на Еро обаче решава да пусне документален филм, в който баща й разказва истории, останали скрити зад кулисите по време на неговия мандат. В него той за първи път си позволява да не пощади държавния глава, като заявява, че Оланд често си е позволявал да се намесва във взимането на решения, свързани с кабинета, като дори е разпращал есемеси с инструкции до премиера и до министрите. "Тогава моята лоялност бе натисната до крайност, съжалявам за това", споделя Еро.

След напускането на Матиньон и провала с председателството на Европейския съвет, 66-годишният политик решава да инвестира сериозно в своя любим град Нант, като успява да го превърне в зелена столица на Европа за 2013 г. Тогава се появяват и слухове, че е възможно Еро да замине за Берлин като посланик. Много анализатори смятат, че Жан-Марк е изключително подходящ за поста, тъй като е германофил, говори перфектно немски, познава добре мрежата на големите европейски градове, както и дипломатите. Със сигурност всичко изброено е голям актив на Еро, но никой не очаква, че вместо за Берлин той ще замине към министерството, помещаващо се на Ке д'Орсе.

Така докато Франция е дълбоко ангажирана с външни операции и най-вече в борбата с екстремистите от "Ислямска държава", президентът Оланд избра да постави на предна линия рамо до рамо с военния министър Жан-Ив льо Дриан, именно човек със забележителна репутация като Жан-Марк Еро. На 66 г. новият външен министър не таи политически амбиции и е един от последните поддръжници на Оланд. Въпреки това Еро не забравя нищо. Той пази недоволството си от Манюел Валс, който до голяма степен допринесе за отстраняването му от премиерския пост. А също така и не се свени да го разкритикува за това, че е "свил" мнозинството в парламента, а с това и поддръжниците на президента, след като е отказал да работи със зелените. Нещо, което Еро постигаше с лекота, докато бе министър-председател. Със сигурност дипломатът няма да се остави да бъде просто подчинен на Валс, а до следващите президентски избори остават само 15 месеца. Месеци, които със сигурност ще бъдат интересни, особено след като през изминалите 2 г. Оланд заяви, че Еро му липсва - нещо, на което новият външен министър отговори по същия начин. Е, воала. Старият съюз е възроден.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай