Ами ако най-важната глава от историята на човечеството не е написана в Европа, а е чакала търпеливо под скалите край Казабланка? Ново откритие в Мароко запълва една от най-големите „бели петна“ в човешката еволюция и дава най-силното досега доказателство, че корените на нашия вид са африкански – и то много по-древни, отколкото си мислехме, съобщава "Nature".
В пещерата Grotte à Hominidés, част от Thomas Quarry I, учени откриват човешки фосили, датирани на около 773 000 години. Това са челюсти (включително на дете), зъби, прешлени и бедрена кост – останки от хора, живели точно в периода, за който науката досега почти нямаше никакви следи.
Този период е ключов. Генетичните изследвания от години предполагат, че последният общ прародител на Homo sapiens, неандерталците и денисовците е живял между 765 и 550 хиляди години. Но къде? И как е изглеждал? Отговорите липсваха. Досега.
При фосилите от Мароко липсва оформена брадичка – белег на съвременния човек. В същото време зъбите и челюстите напомнят както на по-късните Homo sapiens, така и на неандерталците. Учените говорят за „мозайка“ от примитивно и модерно – тяло от миналото, анатомия, която вече гледа към бъдещето.
Датирането е изключително прецизно. Чрез палеомагнетизъм изследователите установяват, че слоят с костите съвпада с последното голямо обръщане на магнитните полюси на Земята – т.нар. преход Матуйяма–Брюнс, случил се преди 773 хиляди години. Това поставя находките точно там, където теорията предвижда да е живял загадъчният общ предшественик.
Дълго време за възможен кандидат за този прародител се сочеше Homo antecessor, открит в Испания, в района на Atapuerca. Но всички сигурно датирани фосили на Homo sapiens преди 90 000 години са открити само в Африка или на прага на Азия. Това прави европейския сценарий все по-малко вероятен.
Новите находки от Мароко накланят везните окончателно. Те показват, че в Африка е съществувала човешка линия, която предхожда най-ранните известни представители на нашия вид от Jebel Irhoud, датирани на над 300 000 години.
Живот сред хищници
Пещерата обаче не е била спокойно убежище. Бедрената кост носи следи от ухапвания – вероятно от хиена. Археологическите данни сочат, че мястото често е било обитавано от хищници. Хората са живели на ръба – буквално и преносно.
Кой е бил „преди нас“?
Учените все още не дават официално име на този древен човек. Но едно е ясно: той е липсващото звено, което свързва африканските архаични хора с по-късните неандерталци, денисовци и нас самите.
Историята на човечеството вече не изглежда като права линия, а като разклонено дърво, чиито корени са дълбоко в Африка. И една пещера край Казабланка току-що ни напомни, че понякога най-големите отговори чакат търпеливо под праха на времето.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
