Президентът на САЩ Барак Обама е предложил вариант за разрешаване на кризата в Крим, включващ изтегляне на руски войски от региона и изпращане на международни наблюдатели, които да следят за спазване на правата на руското население на полуострова. Това е станало в телефонен разговор с германската канцлерка Ангела Меркел във вторник вечер. Подобна идея Обама споделил и на Путин при разговора им в събота, съобщава Ройтерс.
Предложението на Обама включва намаляване на броя на руските войски в Крим до 11 000 и разрешаване международни наблюдатели да пристигат в региона, за да контролират опазването на човешките права на етническите руснаци. Подобно развитие ще позволи директни преговори между руснаците и новото украинско правителство с възможност за международно посредничество.
Вчера външните министри на САЩ, Украйна и Великобритания заявиха, че преки преговори между Киев и Москва са от решаващо значение за успокояване на напрежението. "САЩ, Великобритания и Украйна са съгласни, че преки преговори между Украйна и Русия, с посредничество на представители на международната общност, са от основно значение за решаване на сегашната ситуация. Те също така са единодушни, че международни наблюдатели трябва да се разположат незабавно в Украйна, особено в Източна Украйна и Крим", се посочва в общо изявление на тримата дипломати.
Обама е обсъждал с Меркел и евентуалното излизане от кризата в Украйна чрез включването на руснаци в новото правителство в Киев.
Обама ясно посочил пред Меркел, че няма да присъства на срещата на Г-8 в Русия през юни, ако ситуацията в Украйна не се промени.
По-рано Обама отправи остри забележки към Путин, часове след пресконференцията на руския държавен глава, в която той отрече руски сили да участват в операции в Крим, но заяви, че Русия има право да изпрати военни в краен случай. "Президентът Путин изглежда има различен екип адвокати, които правят различни интерпретации", посочи Обама и заяви позицията си, че Путин нарушава международното право.
Снощи възможностите за споразумение трябваше да се обсъждат и от държавния секретар на САЩ Джон Кери и руския му колега Сергей Лавров в Париж. Въпреки големите си различия, и двете страни посочиха, че искат да има диалог.
По-рано Лавров също посочи, че Москва няма общо с въоръжените бригади, които окупират военни и други обекти в Крим. По думите му тези отряди са местни сили за самозащита и Русия не може да им нарежда какво да правят.
Междувременно към отрядите за самоотбрана се присъединиха и няколко сръбски доброволци, пристигнали в Севастопол. "Представляваме организацията на четническото движение, която може да се сравни с казаците в Русия. Целта ни е да окажем подкрепа на руския народ от името на сръбския народ", каза лидерът на пристигналите сърби Милутин Малишич.
Украинският външен министър Андрий Дешчица пък каза, че настоява за мирно решаване на конфликта с Русия. "Искаме да кажем няколко неща на руснаците. Искаме да поддържаме добър диалог и добри отношения с руския народ. Искаме да решим мирно този конфликт и не искаме да воюваме с руснаците", посочи министърът.
Проруският премиер на Крим Сергей Аксьонов обаче обяви, че неговото правителство отказва да преговаря с властите в Киев. Аксьонов е заявил за латвийското радио "Балтком": "Ние не смятаме, че преговорите с това правителство са законни, това е основният проблем".
Междувременно бе съобщено, че руски сили са окупирали два украински батальона за противоракетна отбрана в Кримския регион, съобщи неназован източник, цитиран от Интерфакс. Информацията обаче не бе потвърдена от украинското военно министерство. Украинската армия пък съобщи, че е отблъснала нападение на руски морски пехотинци, които се опитали да превземат кораб в пристанището на Севастопол.
"Направен бе опит да се качат на борда на кораба, да пленят моряците и да вземат оръжията им. Корабът бе нападнат от военни в униформа на руски морски пехотинци, дошли от руски кораб. Стигна се до ръкопашен бой с моряците и нападението бе отблъснато", уточни говорител на украинското военно министерство.
US кораб в Черно море, Кремъл тества супер ракета
Турските власти са дали разрешение на американски военен кораб да премине през Босфора в следващите 2 дни на фона на напрежението около Крим, пише в. "Хюриет". Вестникът цитира турски източници, които обаче отказват да съобщят за кой и какъв кораб става дума. Същите представители обаче подчертаха, че това не е ядреният самолетоносач USS George H.W. Bush, както се спекулира в медиите. Той нарушава стандартите от Конвенцията от Монтрьо заради тонажа си. Американският кораб, който ще премине през Босфора, покрива условията. Според конвенцията общият тонаж на военен кораб, който може да навлезе в Черно море, не може да бъде повече от 45 хиляди тона водоизместимост.
Русия пък извърши пробно изстрелване на междуконтинентална балистична ракета. САЩ били уведомени предварително за изпитанието във вторник съгласно договорите между двете държави. Уведомлението дошло преди да започне руската военна интервенция в Крим. Стратегическите ракетни войски изстреляли РС-12М "Топол" от "Капустин Яр" в района на Астрахан на около 450 км от границата с Украйна. На борда имало имитация на бойна глава, а ракетата поразила целта си на полигон "Сари-Шаган" в Казахстан. Русия ще извърши още 3 тестови изстрелвания на балистични ракети през март, отново по мишени в Казахстан. Заявката за изпитанията е изпратена на 19 февруари и одобрена от Казахстан на 28-и.
Естонски министър: Майдана наел стрелците
Снайперистите, които стреляха по протестиращите и по полицаите в Киев, са наети от някой от лидерите на Майдана. Това се чува в запис на разговор, разпространен в сайта за видеосподеляне Ютюб между върховния представител на ЕС по външните работи Катрин Аштън и естонския външен министър Урмас Пает.
Естонското външно министерство потвърди на интернет страницата си автентичността на разговора. Според разпространената позиция разговорът е бил проведен на 26 февруари, веднага след завръщането на естонския външен министър от Украйна.
В записа Пает разказва за срещата си с украински лекар, който е преглеждал ранените и твърди, че почеркът и куршумите са били едни и същи. "В момента има все по-силно разбиране, че зад снайперистите стои не Янукович, а някой от новата коалиция", казва Пает. По думите му е много притеснително, че новата коалиция не желае да разследва тези събития.
"Това е ужасно, мисля, че ние искаме да се разследва", отговаря Аштън.
Гласят Нобел за мир за шефа на Кремъл
Руският президент Владимир Путин е сред номинираните кандидати за Нобелова награда за мир за 2014 г. Нобеловият комитет не разкри имената на кандидатите, а само посочи, че 47 от тазгодишните 278 кандидати са организации. Списъкът на кандидатите се държи в тайна за поне 50 години, но хората, предложили даден кандидат, могат да го обявят публично.
Затова и се смята, че сред кандидатите е руският президент Владимир Путин, тъй като през октомври високопоставени руски представители издигнаха кандидатурата му заради ролята му в сирийската криза. Шансовете на Путин обаче изглеждат ограничени след последните развития в Украйна, където се смята, че е изпратил войски за поемане на контрола на Крим, отбелязват световните медии.
Брюксел обеща помощ от Е11 млрд. на Киев
Европейската комисия одобри вчера пакет за икономическа и финансова подкрепа за Украйна на стойност поне 11 милиарда евро, съобщи пресслужбата на институцията.
"Най-належащият приоритет за ЕС е да допринесе за мирното решаване на сегашната криза при пълно зачитане на международното законодателство", заяви председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу.
Повечето от мерките засягат периода до 2016 г.
Подкрепата ще се осъществи в координация с Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската инвестиционна банка и частично зависи от подписването на споразумение между Украйна и МВФ, посочва Ройтерс. Пакетът включва модернизиране на украинската газопреносна система и работа по обръщането на посоката на преноса.
Лидерите на ЕС ще се съберат днес в Брюксел на извънредна среща на върха за Украйна. Те ще обсъдят последните събития в страната и как да подпомогнат необходимото намаляване на напрежението.
От днес ЕС замразява авоарите на територията на съюза на 18 висши украински представители, свързани с насилието в Киев през февруари, съобщи АФП. Списъкът с имената на 18-те лица ще бъде обнародван преди началото на извънредната среща на върха на ЕС.
С това ЕС конкретизира решение от 20 февруари на европейските външни министри за прилагане на насочени санкции срещу отговорните за насилието и употребата на прекомерна сила след сблъсъците, взели над 80 жертви в Киев.
АЕЦ остават без гориво през април
Атомните електроцентрали в Украйна може да останат без гориво след края на април, тъй като Русия е решила да спре доставките заради напрегнатата ситуация в страната. Това обяви вчера руският вицепремиер Дмитрий Рогозин.
"Имаме проблем с транзита на ядреното гориво през украинска територия и към нашите партньори в Източна Европа, свързани с доставките на ядрено гориво към атомните електроцентрали в самата Украйна", посочи Рогозин по време на среща с президента и кабинета вчера. "Украинските АЕЦ имат запаси от гориво за март и април. Наложена е забрана за транспорт за гориво заради нестабилната ситуация в страната", каза Рогозин.
Междувременно украинският посланик във Виена уведоми Международната агенция за атомна енергия за решението на Украйна да затегне мерките за сигурност на ядрените си централи.
Незаконните действия на руските въоръжени сили на украинска територия са огромна заплаха за сигурността на Украйна с потенциални последствия върху ядрената инфраструктура, пише в писмото си до МААЕ Игор Прокопчук.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
