Европейският съюз и държавите от Централна Азия и Южен Кавказ дадоха нов политически тласък на Средния коридор, който трябва да се превърне в един от основните търговски маршрути между Европа и Азия. На министерска среща в Брюксел на 16 ноември участниците потвърдиха ангажимента си да ускорят инвестициите в транспортна, енергийна и цифрова инфраструктура, като поставиха целта търговските потоци да се утроят до 2030 г. България се включва активно в инициативата, а София ще бъде домакин на среща на върха през 2027 г. Междувременно Казахстан, Азербайджан и Грузия обявиха нови конкретни планове за увеличаване на товарните превози по Транскаспийския маршрут.
Европа преминава от политически обещания към конкретни проекти
Втората министерска среща за междурегионална сигурност и свързаност събра в Брюксел представители на ЕС, Казахстан, Узбекистан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан, Азербайджан, Армения, Турция, Молдова и Украйна. Разговорите бяха ръководени от върховния представител на ЕС по външната политика Кая Калас, еврокомисаря по разширяването Марта Кос и комисаря по международните партньорства Йозеф Сикела.
Според официалното съобщение на Европейската комисия участниците са потвърдили намерението си да ускорят развитието на Средния коридор като конкурентоспособен маршрут през Каспийско море, Южен Кавказ, Турция и Черно море. Специално внимание е отделено на модернизацията на пристанищата и железопътните линии, облекчаването на митническите процедури и премахването на пречките пред трансграничната търговия. Целта е не само да се увеличат превозваните товари, но и значително да се съкрати времето за доставките до европейските пазари.
Марта Кос обяви, че срещата е дала нов импулс на съвместните усилия за развитие на маршрута. По думите й през последната година ЕС и партньорските държави са постигнали значителен напредък, а сътрудничеството вече обхваща и енергетиката, цифровите технологии и инвестициите. Кая Калас подчерта, че диверсификацията на търговските пътища и енергийните доставки придобива особено значение заради международните конфликти и рисковете за сигурността.
България подготвя свои проекти за срещата в София
Външният министър Велислава Петрова постави развитието на Средния коридор сред важните български приоритети по време на разговорите в Брюксел. Тя заяви, че разширяването на връзките с Централна Азия и Южен Кавказ може да създаде нови възможности за търговия, енергийни доставки и икономическо сътрудничество. Позицията й беше отразена от Министерството на външните работи и азербайджанската информационна агенция Репорт.
България разглежда развитието на свързаността с Южен Кавказ и Централна Азия като ключов приоритет и се надява да обсъди с партньорите възможности за разширяване на енергийните доставки, търговията и икономическите връзки, заяви министър Петрова още преди заседанието на Съвета на ЕС по външни работи в Брюксел.
„Това е основен приоритет за нас. Ще имаме възможност директно да обсъдим с колегите си как да разработим общ подход, който ще засили свързаността с този регион и ще даде възможност на Европа да диверсифицира доставките си както на енергийни ресурси, така и на различни стоки, както и да развие икономически връзки“, каза министърът, цитирана от азербайджанските медии.
Особено важна за България е подготовката на Регионалната среща на върха за свързаността, която ще се проведе в София през 2027 г. Европейската комисия потвърди днес домакинството, а българското правителство вече е предприело конкретни действия. На 11 ноември Министерският съвет одобри подготовката на форума, който е предвиден за първото тримесечие на следващата година.
Правителственото решение предвижда специална междуведомствена работна група да подготви в двумесечен срок списък с приоритетни инфраструктурни проекти. Те ще бъдат представени на срещата с цел привличане на външни инвестиции, включително европейско и частно финансиране. Сред направленията, посочени от правителството, са транспортните връзки през Капитан Андреево, пристанищата Варна и Бургас и възможностите България да свърже търговските потоци от Азия с вътрешния пазар на ЕС.
В Брюксел Велислава Петрова потвърди също, че българската среща ще обхване както Средния коридор през Кавказ, така и Южния коридор, свързващ Европа с държавите от Персийския залив.
Казахстан, Азербайджан и Грузия обявиха общ план за 30 млн. тона товари
Паралелно с политическите разговори в Брюксел дойде и новина за конкретните намерения на три от ключовите държави по маршрута. Казахстанската агенция Казинформ и азербайджанската АПА съобщиха на 16 ноември, че Казахстан, Азербайджан и Грузия вече са разработили съвместен регионален план за развитие на Средния коридор.
Грузинският вицепремиер и министър на икономиката Мариам Квривишвили обяви, че партньорите са си поставили за цел до 2029 г. маршрутът да разполага с капацитет за превоз на приблизително 30 млн. тона товари годишно. Тя съобщи също, че Грузия планира да инвестира около 7 млрд. долара публични средства в транспортния сектор до края на 2029 г., включително в пристанища, железопътни линии, пътища и летища.
Според Квривишвили трите държави вече координират действията си за увеличаване на пропускателната способност на транспортния маршрут. Новите планове допълват европейската инициатива и създават възможност за по-тясно взаимодействие между държавите от двата бряга на Каспийско море.
На дипломатическо равнище обаче се появи разминаване. Грузия не участва в срещата в Брюксел, като външното й министерство посочи за причина липсата на покана на подходящо политическо равнище. Въпреки това Тбилиси потвърди готовността си за конструктивно сътрудничество с ЕС, а съвместните инфраструктурни планове с Казахстан и Азербайджан продължават.
Брюксел насрочи нови разговори за инвестициите още на 17 ноември
Следващата непосредствена стъпка ще бъде специалният инвестиционен диалог за Транскаспийския транспортен коридор, насрочен за 17 ноември в Брюксел. Срещата ще се проведе под председателството на еврокомисарите Марта Кос и Йозеф Сикела, като ще събере представители на частния бизнес, международните финансови институции и Европейската комисия.
Според обявената програма първата част на разговорите ще бъде посветена на възможностите и ограниченията пред частните инвестиции. След това участниците ще обсъдят как ЕС, финансовите институции и компаниите могат съвместно да разработват и финансират икономически жизнеспособни транспортни проекти. Сред въпросите са механизмите за намаляване на инвестиционните рискове и по-доброто включване на бизнеса в развитието на маршрута.
На срещата на 16 ноември беше потвърдена и връзката между развитието на Средния коридор и сигурността в Черно море. Европейската комисия обяви 50 млн. евро за създаването на Черноморски хъб за морска сигурност с участието на България и Румъния, както и допълнителни средства за операции по търсене и спасяване. Инициативата е насочена към по-бърз обмен на информация, установяване на заплахи за корабоплаването и защита на критичната морска инфраструктура.















