"Българите трябва да ни пълзят в краката!", каза през 2014 година Владимир Жириновски.
Да ръчка, да провокира и да си играе с огъня - на Жириновски това му идеше отръки. Той предлагаше да заградят Северен Кавказ с бодлива тел и да хвърлят атомна бомба върху Истанбул, веднъж заплаши журналистка с изнасилване, а инак често размишляваше на глас за окупирането на Украйна. За него не съществуваха червени линии, пише Дойче Веле.
През 1989 година Владимир Жириновски е сред основателите на Либерално-демократичната партия на Съветския съюз - първата официално регистрирана опозиционна партия в страната.
След разпадането на СССР партията се преименува в Либерално-демократична партия на Русия (ЛДПР), а неин несменяем председател чак до смъртта си остана именно Жириновски.
Тази партия не е нито либерална, нито демократична. В основата ѝ е заложена една експлозивна смес от национализъм, реваншизъм и шовинизъм - което си е постсъветската версия на десния популизъм.
ЛДПР е вождитски проект: без своя лидер и главно действащо лице тази партия никога нямаше да придобие такова значение в Русия. Сред народа за Жириновски често се използва ласкавото умалително "Жирик". А хората използват такива умалителни най-вече за приятелите си - не за политически лидери. Да, може и да е нацист, но някакъв такъв забавен и симпатичен, казват си те.
Жириновски е роден в Казахстан през 1946 година.
Всъщност и до днес витае подозрението, че партията на Жириновски е проект именно на КГБ. Привържениците на тази версия смятат, че ръководството на съветските служби е искало да канализира надигащите се протестни настроения в СССР, поради което е създало една на пръв поглед опозиционна партия, която обаче изцяло се контролира от службите.
Жириновски активно се застъпва за оцеляването на Съветския съюз, но разпадането на комунистическата империя всъщност му беше от голяма полза. Милиони разочаровани и внезапно обеднели руснаци, особено ниско образовани мъже в провинцията, изведнъж откриваха в лицето на блестящия демагог своя автентичен представител.
На парламентарните избори в Русия през 1993 година ЛДПР на Жириновски спечели близо 23% от гласовете - повече от комунистите и от съюза, стоящ зад победата на Елцин. Това е звездният миг от кариерата на Владимир Жириновски като политик
Самият Жириновски старателно полира имиджа си на шоумен: облича ярки сака, псува опонентите си, обижда журналистите и дори понякога инсценира скандали в парламента. Легендарен ще си остане онзи случай от 1995 година, когато Жириновски плисна чаша сок в лицето на убития по-късно конкурент на Путин Борис Немцов.
Всъщност днес Путин осъществява много от онова, което пропагандираше Жириновски през 1990-те години: автократична форма на управление, прекратяване на сътрудничеството със Запада, милитаризация, война с Украйна. А лидерът на ЛДПР открай време е желан гост на държавните телевизии, където му позволяват да прави дори такива изявления, които Кремъл иначе смята за прекалено скандални.
Смъртта на Жириновски ще предизвика криза в ЛДПР, защото там не се вижда негов приемник с подобен потенциал. Независимо от това ролята на партията в руската политика си остава важна, защото дяснопопулисткият потенциал в страната е голям, а Кремъл има интерес той да се канализира в безопасна за властта посока.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
