Латинска Америка се разлюля от протести

Петима бяха убити, а други 10 ранени по-рано днес по време на протести в различни части на Боливия. Сблъсъци са между  полицията и привърженици бившия президент Ево Моралес, съобщиха световните информационни агенции. Армията в Боливия подкрепи и. д. президента Жанин Анес, а Моралес поиска политическо убежище и замина за Мексико, но заяви че е готов да се върне, ако парламента реши.

С днешните кървави събития 14 стават загиналите, а други 400 други са ранените при сътресенията в Боливия, започнали след президентските избори миналия месец, в които Моралес обяви победа за четвърти път. Тогава демонстрантите излязоха на улицата, твърдейки, че резултатите са фалшифицирани.

Вторият заместник-председател на Сената на Боливия, представителя на опозицията Жанин Анес в момента оглавява стратата, тъй като парламентът не събра кворум, за да избере приемник на подалия оставка държавен глава.

В последните дни обаче симпатиите към Моралес се връщат и хората пълнят улиците в негова подкрепа с аргумента, че по време на управлението му са живели добре.

Докато протестите набират скорост в Боливия, демонстрациите се завръщат и във Венецуела, където на власт е самопровъзгласилия се за президент Хуан Гуайдо.

Предишният президент Николас Мадуро бе в приятгелски отношения с Ево Моралес, и сега вълната от Боливия сгитна до Каракас. Там за първи път от месеци привърженици на Гуайдо , протестираха в Каракас малко след като

Гуайдо вече призна за държавен глава на Боливия Жанин Анес и обяви, че това е надежда за страната му.

"Искаме свобода, Боливия го направи, сега е ред на Венецуела", са скандирали  протестиращите.  По-малки демонстрации бяха проведени в няколко щата на страната.

Гуайдо загуби скорост, след като в началото на годината привлече стотици хиляди тълпи в своя подкрепа, но сега  вече много последователи се съмняват, че той може да премахне Мадуро.

Затова и днес отново привърженици на Мадуро се събраха в центъра на Каракас да протестират в негова подкрепа.

Пореден ден протести заляха и Чили, след като в четвъртък властта и опозицията не успяха да се споразуменият за новата конституцзия. В Сантяго протестите са мирни, но полицията използва водни оръдия срещу демонстрантите в други градове, където хората мятат камъни и ръчки срещу униформените. Досега в антиправителствените демионстрации са убити повече от 20 души, а са 2000 ранени, предаде ДПА.

Независимо, че президентът Себастиан Пинера отмени увеличението на билетите за метрото, което предизвика протестната вълна, вдигна данъците за богатите и обяви увеличение на минималната работна заплата и пенсиите, протестите не спират.

Протестите в Боливия и Чили обаче доста се различават по произход и фокус, макар да се провеждат в общ регионален контекст.

Социалните вълнения в Чили, както и по-рано в Еквадор, където заради МВФ президентът Ленин Морено си позволи да премахне субсидиите за гориво, са ясни симптоми на растеж на недоволство от политиките, провеждани от „новите десни“ на Латинска Америка. Затова и в основата им са социални искания.  

Събитията в Боливия рязко контрастират с тази тенденция и по-скоро са израз на умората на заможната средна класа от всевластието на Ево Моралес, който управляваше 13 години и 9 месеца – по-дълго от всеки друг държавен ръководител в Латинска Америка. Благодарение на бума на суровини, износа на газ и минерали икономиката на Боливия растеше с близо 5 % годишно, бедността намаля от 63 на 35 на сто, но незачитането на референдума и неизпълненото обещание, че след последния си мандат ще се оттегли, доведоха до недоволството, което ескалира днес.