- За първи път жена ще управлява Италия
- Дамата хвърля мост между бъдещето и най-мрачното минало на страната си
Джорджа Мелони и нейната националистическа партия "Италиански братя" са в перфектната позиция да излъчат първото крайнодясно правителство на Италия след Втората световна война. „Избирането на първата жена министър-председател в една страна винаги представлява скъсване с миналото и това със сигурност е нещо добро“, каза Хилъри Клинтън пред италиански журналист на Международния филмов фестивал във Венеция по-рано този месец. Но Мелони не къса с миналото, защото тя ще бъде също и мост между модерното и най-мрачния епизод на Италия – диктатурата на Бенито Мусолини. Дори Клинтън би признала, че това не е толкова добро нещо.
Всичко е в историята
За 77 години история след Втората световна война Италия е имала 69 правителства и цяло чудо е, че представителка на нежния пол досега не е сядала в премиерския стол. Това от една страна изразява патриархалния характер на италианската политика, от друга е свидетелство, че в Италия жената трудно се разделя с ролята си на съпруга и майка, особено ако ще се впуска в интересно начинание, каквото е политиката. В случай, че Мелони застане начело на изпълнителната власт обаче тя ще има не един мъж на помощ – с нея са вездесъщият Силвио Берлускони с партията си „Форца Италия“ и лидерът на „Лига“ Матео Салвини.
Партията, която Мелони ръководи от 2014 г. насам, има обаче зловещо наследство. Създадена преди десетилетие, тя носи в себе си духа на крайнодясното в Италия, което идва от предшественика й – Италианското социално движение (ИСД) – партията, която се формира на мястото на Националната фашистка партия, забранена след Втората световна война. Сега, дни преди стогодишнината от т.нар. Поход към Рим - събитието през октомври 1922 г., което поставя Мусолини на власт – Италия може да има бивш активист на ИСД за свой министър-председател и правителство, чиито корени могат да се проследят до времената на фашизма.
Джорджа Мелони не е точно фашист. В много отношения тя изглежда повече като други съвременни национал-консервативни политици като унгарския премиер Виктор Орбан. „Има лява идеология, т. нар. глобалистка, чиято цел е да определя като вражеско всичко, което ви определя – всичко, което е оформило вашата идентичност и вашата цивилизация“, каза тя наскоро пред в. „Вашингтон пост“.
Мелони не обича Сорос и джендърите
Списъкът с враговете на Мелони е отдавна познат. Там са „лобитата на ЛГБТ“, които целят да навредят на жената и семейството, като унищожат „половата идентичност“, Джордж Сорос - „международен спекулант“, който финансира глобална „масова имиграция“, която заплашва с Голяма подмяна белите местни италианци. В същото време Мелони показва афинитет към авторитарни политици. Подобно на Марин Льо Пен, доскорошен лидер на партията Национален сбор във Франция, Мелони изразяваше подкрепа за руския президент Владимир Путин. Трябва да й се признае, че заглуши този свой ентусиазъм след нахлуването на руската армия в Украйна.
Мелони и Льо Пен имат и други прилики, но се различават по отношение на екстремистката история на ръководените от тях движения. Льо Пен изтласка баща си от ръководството на Националния фронт (предшественик на Националния сбор) заради открития му расизъм и отричане на Холокоста. Мелони обаче никога не се е отричала напълно от връзката си с неофашистката традиция на Италия, въпреки че твърди, че нейната партия е просто „консервативна“ и че фашизмът е нещо от миналото.
Как стигнахме дотук?
Историците знаят, че Италия никога не е преминавала през процес, еквивалентен на денацификацията на Германия след Втората световна война. В началото на Студената война съюзниците искат само да блокират властта на най-голямата комунистическа партия в Западна Европа - италианската. Те възприемат минималистичен подход към чистките на фашисти и други наказателни мерки, които биха могли да предизвикат социални вълнения в Италия. Затварят си очите и когато Джорджо Алмиранте и други фашисти, служили преди това на Мусолини, основават ИСД през 1946 година. До 60-те години на миналия век партията се превръща в четвъртата по големина в Италия, но въпреки това остава винаги извън властта поради електорална сила на левицата.
Политическата воля на ИСД да върне крайната десница на власт никога не е отслабвала. Крахът на Съветския съюз и сателитите му в Източна Европа създаде ново пространство за процъфтяване на дясното. В политиката влязоха милиардерът Берлускони и новата му партия „Форца Италия“. Краткотрайното дясноцентристко правителство на Берлускони от 1994 г. също включваше Северната лига (първоначалното име на партията на Лига на Салвини) и въведе неофашистите от ИСД в управляваща коалиция за първи път в Европа от 1945 г. насам. ИСД беше прекръстена на Национален алианс, а лидерът му Джанфранко Фини се носеше като бизнесмен и декларираше скъсването с миналото и с Дучето.
Мелони се присъединява към младежкото крило на партията през 1992 г., още като тийнейджър. Четири години по-късно, като млада активистка, тя декларира: „Мисля, че Мусолини е бил добър политик. Всичко, което е направил, е било за Италия.“
Да играеш етническата карта
Сегашната популярност на партията на Мелони отчасти показва слабостта на италианското лявоцентристко движение, което не може да намери верния подход към избирателите. В много отношения сегашната коалиция на Мелони е актуализирана версия на правителствата, които Берлускони формира след 2000 г, които с течение на времето поемаха все повече и повече от политиката на неговия неофашистки партньор. Те демонизираха имигрантите и подклаждаха антикомунистически страхове, независимо че италианската комунистическа партия вече беше престанала да съществува.
Едва ли някой днес помни (освен в самата Италия), че Мелони беше министър на младежта в последното правителство на Берлускони (2008–2011 г.), очертало политики, които тя направи свои собствени. През 2008 г. един от министрите на Берлускони заяви, че високата раждаемост сред имигрантите, заедно със застаряващото население на Италия и бавния демографски растеж, ще направят така, че италианците да изчезнат „след две или три поколения“. Подобно насаждане на страх намира плодотворна почва поради исторически ниската раждаемост в Италия, но също така подклажда расистки нагласи.
Джорджа Мелони е твърда по темата за това, което тя нарича „етническа подмяна“. От 2017 г. насам многократно заявява, че италианската идентичност е умишлено изтрита от глобалисти като Сорос и бюрократи от Европейския съюз, които са заговорничили да отприщят „неконтролирана масова имиграция“. Параноичният стил в италианската политика се превръща в ксенофобски предложения за отказ от гражданство на деца, родени в Италия от родители чужденци, и за ограничаване на достъпа на чужденците до социални помощи.
Разпадането на управляващата коалиция на Силвио Берлускони през 2011 г., когато кризата в еврозоната доведе до неговата оставка, даде възможност на крайнодесния партньор да започне отначало. През следващата година бе сформирана „Италиански братя“.
Опасността „Мелони и компания“
Докато електоратът на партията растеше, Мелони играеше двойна игра – от една страна възприемаше и поощряваше крайнодесни теории на конспирацията, а от друга твърдеше, че е традиционен консерватор. Подходът се оказа плашещо успешен. Игнацио Ла Руса сега е заместник-председател на италианския Сенат, а миналата година внучката на Дучето – Ракеле Мусолини, която е политик от „Италиански братя“ от 2016 г., беше преизбрана в общинския съвет на Рим с повече гласове от всеки друг кандидат.
Политическите биографии на нейните коалиционни партньори едва ли вдъхват оптимизъм, защото не навеждат мисълта на гражданите към зачитането на върховенството на закона. Берлускони е осъден по обвинения в данъчни измами и подкупи. През 2018 г., малко преди да стане министър на вътрешните работи, лидерът на Лига Матео Салвини пък призоваваше за „масово прочистване“ на имигрантите. Съвсем не е пресилена загрижеността на онези, които смятат, че правителство на Мелони и с тези коалиционни партньори може да създаде конфликт между Италия и Европейския съюз.
Има и една друга голяма опасност за самата Италия. Партията на Мелони от години настоява за конституционни промени, според които президентът на страната да се избира пряко, а не чрез парламентарна процедура, както е сега. На пръв поглед държавен глава, избран чрез пряко гласуване, изглежда по-демократичен, но в случая роля играят други постановки. Италианската избирателна колегия е въведена от конституцията от 1948 г., като част от антифашистки механизъм за защита срещу бъдещата възможност за поемане на управлението от харизматичен демагог. Привидно политическата система на Италия също е парламентарна – министър-председателят носи основната отговорност, като един вид изпълнителен директор, а президентът би трябвало да е фигура, отдалечена от ежедневната партизанщина. Но застъпничеството на „Италиански братя“ за „президентизъм“, както е известна идеята за по-силен държавен глава с пряк изборен мандат в Италия, естествено изправя на нокти лявоцентристките партии в страната.
Засега обаче всичко е „цвят и рози“, както гласеше шегата в един филм. Победата на Джорджа Мелони на парламентарните избори в Италия укрепи "елитния клуб" на жените в европейската политика. Дамите на постове правителствен и държавен ръководител на Стария континент отдавна не са само част от задължителния съвременен "политически коректен" фон. Обезпокоителното в случая е, че твърдолинейната политика на Мелони няма нищо общо с ценностите на нежния пол. Като оставим настрана факта, че тя е жена, лозунгът на партията на Мелони – „Бог, отечество, семейство“ – прославя опорите на властта, които са типични за патриархата, от който уж модерното ни общество бяга. А този лозунг, той идва от диктатурата на Мусолини.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
