- Арменският премиер Никол Пашинян е продукт на Сорос, казва президентът на Азербайджан Илхам Алиев в специално интервю за МИА "Руссия сегодня"
Военните операции в Нагорни Карабах продължават от края на септември. След среща в Москва между външните министри на Русия, Азербайджан и Армения беше възможно да се постигне споразумение за прекратяване на огъня, но страните твърдят, че на практика то до голяма степен не се спазва. Генералният директор на МИА "Руссия сегодня" Дмитрий Киселев взе паралелни интервюта с лидерите на Азербайджан и Армения, задавайки им едни и същи въпроси и предоставяйки им равно време.
ВИЖ ОЩЕ: Пашинян: Планът за блицкриг в Карабах се проваля
Президентът на Азербайджан Илхам Алиев разказа как оценява ситуацията в региона, какви са загубите на страните в конфликта, вярно ли е, че наемници от Сирия и Либия се борят на страната на Азербайджан. Той също така обясни позицията на Баку относно основните принципи, от които трябва да започне помирението, каза как азербайджанската страна вижда компромис по въпроса за Нагорни Карабах и какви са "червените линии" за него, през които тя никога няма да премине, сподели мнението си дали дали азербайджанците и арменците съжителстват мирно.
- Г-н президент, искрено съм ви благодарен за възможността да задам въпросите си в такъв труден момент за Азербайджан и за целия свят. Как оценявате резултатите от военните действия от 27 септември, какви са загубите на страните според вашите оценки и има ли много затворници?
- На 27 септември Азербайджан беше подложен на поредната атака от арменските въоръжени сили, това не беше първата атака през последните три месеца. Нещо подобно, но в по-малък мащаб, се случи през юли на държавната граница. След това тази атака беше отблъсната.
През август, когато от арменската страна беше изпратена диверсионна група за извършване на терористични атаки срещу цивилното население и срещу военните и главата тази група беше арестувана, той даде показания. В края на септември нашите селища също бяха подложени на артилерийски обстрел и още в първите часове имахме жертви, както сред цивилното население, така и сред военните.
Към днешна дата имаме 43 цивилни смъртни случая и повече от 200 ранени, около две хиляди къщи в селата и градовете, прилежащи към контактната линия, са или напълно унищожени, или сериозно разрушени. За съжаление артилерийските обстрели от Армения продължават след споразумението за параметрите на прекратяване на огъня, включително варварските бомбардировки на град Гянджа, в резултат на което 10 цивилни бяха убити и около четиридесет бяха ранени.
Що се отнася до загубите на бойното поле, според нашите данни загубите на арменската страна са много по-големи от нашите. Ще обявим загубите си сред военнослужещите след горещата фаза на конфликта.
А по отношение резултатите от военните действия, те са много успешни за азербайджанската армия, успяхме да пробием дълбоко ешелонираната отбрана на противника. В някои райони имаше дори четири защитни линии.
Планинският терен, разбира се, прави отбраната много по-удобна от контранастъплението. Към днешна дата десетки селища са освободени от окупацията, включително град Джебраил и повечето села от региона Джебраил, абсолютното мнозинство от селата в регион Физули и село Суговушан, което е от стратегическо значение. Изгонихме окупаторите от стратегическите височини на планинската верига Муровдаг и продължаваме успешно да възстановяваме териториалната цялост на страната ни.
- Чуваме от различни страни за участието на наемници от Сирия или Либия на страната на азербайджанската армия, до каква степен можем да вярваме в това?
- Вече много пъти съм говорил по тази тема. Няма нужда от чуждестранно военно участие в Азербайджан. Нашата армия се състои от повече от сто хиляди бойци и, ако е необходимо, с мобилизация тази цифра може да бъде увеличена няколко пъти. Днес въоръжените формирования, които имаме, са напълно способни да изпълнят всяка възложена задача. Кадри от унищожаването на арменска военна техника са достъпни в интернет.
Разбира се, никой наемник не притежава такава квалификация и такива технически възможности. Ние сме унищожили повече от един милиард долара вражеска военна техника само с безпилотни атакуващи самолети, без да броим другите средства, с които разполагаме. Потенциалът на азербайджанската армия е известен - той не е тайна за никого. Следователно нямаме нужда от допълнителни военни сили.
Азербайджан винаги е бил последователен борец срещу международния тероризъм, никога няма да позволим на нито една терористична организация да свие гнезда на наша територия, още повече, че те представляват заплаха за нашия народ и съседите ни. Никога няма да позволим това.
Никой не ни е предоставил никакви доказателства за присъствието на чужди въоръжени формирования на територията на Азербайджан, които участват в настоящите сблъсъци. Официалната ни позиция е, че нямаме чуждестранни наемници.
- В московските споразумения от 10 октомври се споменават основните принципи на споразумението, моля, дешифрирайте тези принципи, както ги разбирате?
- Тези принципи са разработени през годините. Повече от десет години, бих казал. В процеса на моята работа с предишното ръководство на Армения ние много активно продължихме напред в процеса на координиране на позиции. Беше много трудно. Преговорите при всички случаи са труден процес и още повече по такъв важен въпрос.
Въпреки това и двете страни демонстрираха желание да следват пътя на политическо споразумение. Но, за съжаление, след като сегашното правителство на Армения дойде на власт, всичко, което беше натрупано преди това, просто беше изхвърлено на боклука от арменската страна. Беше направен и опит за промяна на формата на преговорите, за включване на властите на така наречената Нагорно-Карабахска република в преговорите, което беше отхвърлено както от нас, така и от съпредседателите на Минската група на ОССЕ.
Що се отнася до основните принципи, там всичко е ясно разписано. Освобождението на окупираните азербайджански региони се планира поетапно. На първия етап това е югоизточната част на окупираните територии - пет региона. На втория етап това са териториите, разположени между Нагорни Карабах и Армения - Лачин и Келбаджар.
Отваряне на всички комуникации, включително комуникации, които се намират в други части на армено-азербайджанската граница. Завръщането на бежанците и вътрешно разселените лица в местата им на произход, което предполага връщане на азербайджански бежанци на територията на Шуша и други райони на бившия автономен регион Нагорни Карабах. И преговори за окончателния статут на Нагорни Карабах,които трябва да бъдат договорени от страните.
Накратко, това са основните принципи, които Азербайджан винаги е спазвал. Но новото арменско правителство многократно е заявявало, че това е неприемливо и че няма да върнат нито сантиметър земя. Премиерът говори това. Арменският министър на отбраната заяви, че Армения се готви за нова война за нови територии.
Постоянно се отправяха заплахи и обиди към нас, което доведе до такава конфронтация. Мисля, че арменската страна трябва трезво да оцени новата ситуация и да се ангажира с прекратяването на огъня, което тя наруши по варварски начин няколко часа по-късно, като бомбардира спокойния, спящ град Ганджа.
- Г-н президент, ако говорим за компромиси, за какви компромиси все пак бихте били готови? И има ли линия, отвъд която няма да отстъпите при никакви обстоятелства?
- Нашата позиция винаги е била много конструктивна и последователна. Тя също така разчита на нормите на международното право по отношение на изпълнението на четирите резолюции на Съвета за сигурност на ООН, които изискват пълното, незабавно и безусловно изтегляне на арменските сили от нашите територии. Нашата позиция винаги се основаваше на прагматичен подход и мисля, че развитието, което съществува на масата за преговори, ясно показва това.
Що се отнася до „червените линии“, ние го заявихме много ясно и съпредседателите на Минската група са наясно с това: при никакви обстоятелства не може да се нарушава териториалната цялост на Азербайджан, при никакви обстоятелства Азербайджан няма да даде съгласието си за независимостта на Нагорни Карабах. Но в същото време нашето предложение изхождаше от факта, че в бъдеще арменската общност и азербайджанската общност трябва да живеят и да съжителстват мирно на територията на Нагорни Карабах. Между другото, в други населени места на Азербайджан, включително Баку, където има многохилядна арменска общност, в Русия, в Грузия, в други страни, където арменци и азербайджанци живеят и работят заедно, между тях няма противоречие.
Защо това не може да бъде постигнато при нас? Ние сме ангажирани с това, но, разбира се, последиците от етническото прочистване трябва да бъдат премахнати и всички наши вътрешно разселени лица трябва да се върнат в собствените си домове. Тук по принцип ви разкрих малко повече от основните принципи и от нашия подход към възможни компромиси.
- Г-н президент, бруталността на тази война вече е влязла в историята. И вие вече сте част от историята на тази война. Как бихте искали да останете в историята?
- Знаете ли, всяка война е жестокост, жертви, страдания на хора, загуба на близки, но разликата е, че за азербайджанския народ тази война е освободителна, а за Армения е завоевателна. За никого не е тайна и е факт, който международните посредници вече знаят, че така наречената армия на Нагорни Карабах не съществува.
Днес в асоциацията, която арменската страна нарича така, 90 процента от военнослужещите са граждани на Армения, те са призовани на военна служба от арменските военно-регистрационни служби и са изпратени в окупираните територии на Азербайджан: до Агдам, Физули, Джебраил, Келбаджар, Кубатли, Лачин, Зангелан. Въпросът е какво правят там? Днес арменските окупационни сили са в международно признатите територии на Азербайджан. И нищо не може да оправдае това: нито от гледна точка на международното право, нито от гледна точка на човешкия морал. Невъзможно е в продължение на 30 години да се провежда политика за предотвратяване на влизането на азербайджанците в земите им. Това са същите територии, където арменското население никога не е живяло.
Друг е въпросът, че там всичко е унищожено и за да се върне там, трябва да отделите огромно време и усилия, но подобна позиция не може да бъде оправдана по никакъв начин. Следователно ние и нашите военнослужещи се бием и умираме на азербайджанска земя, а арменските войници те умират на земята, която тяхното правителство иска да държи под окупация.
Що се отнася до ролята в историята, знаете ли, никога преди не съм мислил за това, а още повече сега. Основната ми задача е да оправдая доверието на азербайджанския народ, да спазя обещанията, които съм дал през годините, в които съм на тази позиция.
И да водя страната по пътя на развитието и да гарантирам нейната териториална цялост, а как ще бъде оценена моята роля в бъдеще, ще зависи от волята на азербайджанския народ и от това, което ще постигнем. Затова смятам, че този въпрос трябва да бъде оставен на онези, чието мнение винаги е било доминиращо за мен при вземането на определени решения, включително по въпроса за Нагорни Карабах.
- Г-н президент, благодаря, зададох всички въпроси, които планирах, може би искате да добавите нещо друго от себе си?
- Бих искал да използвам тази възможност, - между другото, изразявам своята благодарност за тази възможност, за да отправя думите си към многомилионната руска публика, - бих искал просто да имам повече разбиране за позицията на Азербайджан. Защото понякога има различни мнения във връзка с конфликта, с неговата история, днешното състояние. Въз основа на факти, искам да насоча вниманието на нашите зрители какво всъщност се е случило и се случва. В началото на XIX век Карабахският и Шушанският хан Ирбагим Халил подписват споразумение с царска Русия, представлявано от генерал Цицианов, за влизането на Карабахското ханство в Русия. Този текст на споразумението, наричан споразумението Курекчай, е публикуван в Интернет, всеки може да се запознае с него. Значи това е.
Това споразумение не казва нито дума за арменското население на Карабахското ханство. Масовото преселване на арменското население в този регион започва след двете руско-персийски войни от 1813 и 1828 година. И оттогава започна масовото преселване на арменци в района на Карабах от територията на съвременен Иран и отчасти Източна Анадола. Тук става въпрос за това на кого исторически принадлежи тази земя.
След разпадането на Руската империя през 1918 г. са създадени Азербайджанската демократична република и арменската независима държава. И така, Азербайджанската демократична република е създадена в рамките на всички тези територии и освен това на следващия ден след обявяването на създаването на Азербайджанската демократична република тя решава да прехвърли град Ереван на Армения като столица. Това също е исторически факт.
През 1921 г. кавказкото бюро решава да остави Нагорни Карабах като част от Азербайджан, а не да го прехвърля, както тълкуват някои псевдоисторици. Това е историята на този регион. Е, какво се случи в началото на разпадането на СССР, мисля, че всички знаят.
В края на краищата разпадът на СССР също започна със сепаратизъм в Нагорни Карабах. Това се превърна в спусъка. В крайна сметка много хора забравят тези митинги, кой ги е организирал, кой стои зад тях.
Често казвам, че Пашинян е продукт на Сорос. И мисля, че всички ще се съгласят с мен. Но Сорос вече дори не е човек, той е концепция. Изобщо не изключвам, че дори тогава, за да унищожат великата държава, такива инструменти бяха пуснати в действие. Духайте отвътре, сейте раздори, разигравайте народите и унищожавайте държавата. И това се случи между другото. Затова бих искал просто да насоча тези исторически факти към вниманието на руската общественост и да кажа, че Азербайджан и Русия са свързани от вековни връзки на приятелство, сътрудничество и взаимно разбирателство. И съм сигурен, че никоя сила не може да повлияе на това. Въпреки че виждаме опити от различни посоки да внесем раздор, да внесем някакво недоверие. Но благодарение на последователната политика както на руското, така и на азербайджанското ръководство, ние не само не се връщаме назад, но вървим напред.
Днес Русия и Азербайджан се наричат взаимно стратегически партньори. Нивото на взаимодействие между нашите страни може да бъде пример за всички съседи. И съм сигурен, че след приключване на военната фаза на конфликта и ние преминаваме към политическо уреждане и сме готови да направим това дори утре, ако арменската страна изостави опитите да върне загубеното и това, което не й принадлежи насила, тогава Уверен съм, че Русия ще продължи да играе водеща роля в стабилизирането на нашия регион.
Затова бих искал да предам най-добри пожелания и най-добри пожелания на всички руснаци чрез вашия канал.
Миналата година един милион руснаци посетиха Азербайджан. Надявам се, че след пандемията тази динамика ще бъде възстановена. Винаги се радваме на нашите гости от Русия. И те знаят, че когато идват в Азербайджан, се чувстват като у дома си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
