Ердоган се отдалечава от Путин

Запазването на достъпа до западния свят чрез Турция е жизненоважно за Русия

Ердоган се отдалечава от Путин | StandartNews.com

Президентът направи две стъпки, които никой не очакваше

Вече близо година и половина, от времето, когато Русия започна война в Украйна, турският президент Реджеп Тайип Ердоган продължава да поддържа близки отношения с руския си колега Владимир Путин. Това често е причина да бъде критикуван, че подкрепя страната нашественик. В същото време Ердоган не спира да поддържа надеждите на Украйна, че конфликтът ще се обърне в нейна полза. Но сега се случва нещо ново - Ердоган сякаш се отдръпва от Путин и това няма как да бъде скрито.

  • Делата са показателни

Миналата седмица Ердоган направи две стъпки, които никой не очакваше: отказа се от позицията си на противопоставяне на присъединяването на Швеция към НАТО (ход, който със сигурност ще ядоса Путин), и обяви интереса си към съживяване на кандидатурата на Турция за присъединяване към Европейския съюз.

Освен това той посрещна радушно в Истанбул украинския президент Володимир Зеленски и помогна за връщането в Украйна на украински бойци от Азов, пленени от Русия, отхвърляйки споразумението между Анкара и Москва за задържането на мъжете до края на войната.

Поредицата от не особено приятелски жестове към Путин дойде само дни след като Евгений Пригожин и неговите наемници от частната военна групировка "Вагнер" извършиха неуспешен бунт срещу Кремъл. Метежът се провали, но разклати властта на Путин и вероятно е принудил Ердоган да постави под въпрос партньорството си с руския президент, коментират анализатори. Сега турският държавен глава изглежда смята да разчита на партньорството си със Запада като един от най-големите членове на НАТО.

Дори с всичките стъпки, които Ердоган правеше в последната повече от година, за да балансира между Путин и Запада, неговите усилия явно вече се оказват напразни. Сега той вероятно търси начин да промени своята ангажираност с каузи след неуспешния бунт в Русия, смята Селим Кунералп, бивш турски посланик в Швеция, цитиран от американското издание "Дейли Бийст".

Според него въпреки че Путин се наложи над Пригожин, Ердоган вероятно не вижда това като знак за сила на руския президент. Точно обратното. "Той смята, че вече е измъкнал всичко, което може, от Путин. Последният е в много по-слаба позиция отколкото беше, така че може би вече не е в състояние да предоставя ресурсна помощ за турската икономика. Това вероятно кара Ердоган да търси интереса си другаде", казва Кунералп.

Но докато турските медии рекламираха дипломатическия успех миналата седмица като голяма победа за Турция, по-внимателен поглед на случилото се и оказаната подкрепа за присъединяването на Швеция към НАТО вероятно говорят за нещо различно. Решението на Ердоган да се обърне отново към Запада може да се дължи по-скоро на желание да се дистанцира от Путин, отколкото да си осигури конкретни и незабавни политически резултати.

  • Каква е ползата?

Въпреки че Ердоган обвърза кандидатурата на Турция за ЕС с даването на съгласие за приемане на Швеция в НАТО и осигури някои гаранции от Стокхолм по отношение на антитерористичната турска политика, шансовете остават неясни. Обещаната шведска подкрепа няма да засили значително процеса на асоцииране на Турция с ЕС.

Плановете на Анкара за ЕС се провалиха през последните години. След опита за преврат срещу него през 2016 г. Реджеп Тайип Ердоган предприе сурови мерки, включително и чрез конституционни реформи, а това предизвика тревога относно човешките права и върховенството на закона в Турция. Бе забавен и процесът по преговори за присъединяване към ЕС. А някои държави дори вече открито призовават Брюксел да се откаже от преговори с Анкара.

Германия и Франция отдавна гледат на интереса на Турция да се присъедини към ЕС с тревога и има редица критики - от въпроси за независимостта на съдебната система до чистката, която Ердоган извърши, обвинявайки десетки хиляди, че са сред заговорниците в преврата.

Съгласието на Швеция да се застъпва за кандидатурата на Турция за присъединяване към ЕС няма да доведе Анкара до финиша по-бързо, коментира Марк Пиерини, бивш посланик на Евросъюза в Турция.  Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел обобщи текущото състояние на кандидатурата на Турция за членство в ЕС като отбеляза, че подкрепя усилията за "възстановяване на нашите отношения" и извеждането им "на преден план".

Но решението на Ердоган да "помогне" на Швеция за процеса на присъединяване към НАТО в замяна на отстъпки за Евросъюза вероятно ще бъде по-скоро пиар трик, повтарящ стари обещания за спечелване на одобрението на електората вътре в страната, отколкото стратегия за извличане на големи ползи или премахване на пречките пред членството в ЕС.

Изявленията на Швеция, че ще подкрепи кандидатурата на Турция, означават много малко, да не кажем нищо, твърди Синан Улген, бивш турски дипломат, който преди това е служил в постоянното представителство на Турция в Европейския съюз.

  • Брюксел и Стокхолм

Европейските бюрократи също не са склонни да свързват процеса на присъединяване на Турция към ЕС с членството на Швеция в НАТО. "Не можете да обвързвате двата процеса", заяви говорителят на Европейската комисия Дана Спинант.

Освен това Швеция отдавна подкрепя усилията на Турция да се присъедини към ЕС, така че изявлението е всичко друго, но не и тривиално, според Кунералп, който има своя опит в Брюксел.

Впрочем декларациите на Швеция може и да се окажат без значение, особено при положение, че Турция не изглежда готова да направи промени, които западните либерални демократи искат. "Няма никакви индикации, че президентът Ердоган планира да изпълни някое от условията, които Европейският съюз поставя", казва Кунералп.

Имаше и други обещания, които Ердоган получи от Швеция през последните дни, но те също може да не доведат до радикални промени. Едно от основните препятствия пред Турция за кандидатурата на Швеция за присъединяване към НАТО беше твърдението, че Стокхолм позволява на членовете на обявената от Анкара за терористична Кюрдска работническа партия (ПКК) да се движат свободно и организират на нейна територия. И въпреки че Ердоган получи уверения, че Швеция ще работи за разширяване на "своето сътрудничество за борба с тероризма", това не е ново обещание от страна на скандинавската държава. А и не е единствена по рода си стъпкаЕ

Преди това Швеция извърши промени в конституцията си и измени някои от антитерористичните си закони в отговор на исканията на Турция да помогне за справянето с ПКК. Но въпреки това Швеция може да не отговори на щенията за борба с тероризма по начин, които е задоволителен за Турция. Остават много въпроси относно това дали сътрудничеството на Швеция с Турция в борбата срещу тероризма ще угоди на всички искания Анкара, която е много съсредоточена върху проблема с тероризма. А желанията са много сериозни, при това не само от страна на Ердоган, но и на неговите политически съюзници. Швеция"разбира се няма да направи всичко, което Турция иска по отношение на "борбата с тероризма", категоричен е Улген. "Каквото и да направи Швеция, ще бъде в съответствие с европейските норми", пояснява той.

  • Къде стои Москва?

Кремъл отвърна на маневрите на Турция в западна посока и това можеше да се очаква. Говорителят на Путин Дмитрий Песков веднага предупреди властите в Анкара, че Турция не бива да се надява на членство в ЕС. "Никой не иска да види Турция в Европа, имам предвид европейците. И тук нашите турски партньори не трябва да носят розови очила", заяви Песков.

Но ЕС не е единственият шанс за Ердоган, нито благоволението на Швеция. Той печели и по други линии. Четейки между редовете става ясно, че Путин ще продължи да се опитва да разчита на Ердоган, който сега получи допълнителен тласък на влиянието си върху руския президент, казва Улген.

Везните и без това бяха наклонени към Ердоган, а сега Путин се нуждае от турския държавен глава много повече, отколкото в миналото, защото Турция е единствената страна от НАТО, която е запазила някаква степен на политически диалог на високо ниво с Русия, смята Улген. Турция е единствената страна от НАТО, която не налага санкции на Русия запазила е въздушното си пространство отворено за Русия. Запазването на този достъп до западния свят - чрез Турция - е жизненоважно за руското ръководство и това е, което позволява на Ердоган да действа по начин, по който не можеше преди.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай