И най-преуспелият политик не е застрахован срещу превратностите на съдбата. Убедителен пример за тази житейска истина е кариерата на Реджеп Тайип Ердоган, срещу чието управление Турция въстана преди седмица. Започнали като екопротести срещу застрояването на парк в Истанбул, демонстрациите се обърнаха срещу премиера Ердоган, обвиняван в авторитаризъм и наричан "падишах". През 2011 г. той започна третия си мандат като министър-председател на Турция, а ислямистката му Партия на справедливостта и развитието спечели изборите. Така той стана най-успелият политически лидер в демократичната история на Турция. През последните години премиерът успя да надделее над влиятелното висше офицерство, което през последните десетилетия сваляше от власт правителства, за да пази наложения от Кемал Ататюрк, бащата на турската република, граждански характер на държавата или заради националната сигурност и стабилност. През 2010 г. Ердоган успя да прокара плана си за промяна на конституцията. С това той още повече отслаби военните, като същевременно отговори на още редица изисквания на ЕС в преговорите за членство на Турция. Срещу него започнаха да се сипят обвинения в авторитаризъм и ограничаване на свободата на медиите. В края на 2012 г. той даде да се разбере, че ще се кандидатира за президент в изборите през 2014 г., както и че възнамерява да извърши още промени в конституцията, които да засилят правомощията на държавния глава и да превърнат Турция в президентска република. Тогава му излезе прякорът "Султан". Нежеланието на много европейски страни да видят Турция в състава на ЕС накара премиерът да преориентира политиката на Анкара към арабските страни и Иран. Това бе съпроводено и с налагането на пълзяща ислямизация на гражданското общество. Ердоган забрани алкохола на публични места, насърчи девойките и жените да носят забрадки като съпругата му Емине и възприе курс за забрана на абортите. Това засили критиките към политиката му както в чужбина, така сред либерално настроените млади и по-възрастни турци. Недоволство се набираше под повърхността, докато в един момент изби като вулкан заради строеж на търговски център и възстановяване на стари казарми с историческа стойност в парка "Гези" в Истанбул.
От "града на двата континента" протестите плъзнаха из другите големи градове в страната, като бяха посрещнати с брутален отговор от силите на реда. Това обаче ги разпали още повече. Ердоган остана непреклонен, което впрочем е типично за неговия характер. През първите дни на протестите Ердоган ги подцени. Заяви, че те са дело на опозицията, и изказа мнението, че те скоро ще отшумят. Дали това е така, ще покаже бъдещето. Но ако Ердоган не се окаже прав, той ще трябва не само да погребе мечтата си за президентството, но и завинаги да се откаже от политиката.
Реджеп Тайип Ердоган отдавна се е доказал като силен и нестандартен политик. Той е харизматична личност и отличен оратор. Въпросът в сегашната драматична ситуация в южната ни съседка е дали тези безспорни качества, върху които се крепеше авторитетът му, могат сега да го спасят.
В живота Ердоган изминава дългия и труден път от бедно момче, което продава лимонада и сусам по улиците на Истанбул, до кмет на огромния мегаполис, от където сега тръгнаха протестите срещу него. После достига и до премиерския пост в Анкара, където е вече трети мандат.
Родителите на Ердоган са етнически турци, пришълци от Грузия. Баща му, който е моряк, го изпраща да учи в религиозно училище. Кариерата на имам не привлича младежа, но от този период му остава прякорът Имам Бекенбауер. Защото тогава той започва да играе професионално футбол. Дори за малко да се продаде на клуба "Фенербахче", където забелязали таланта му и поискали той да играе за тях. През май 2006 г. Ердоган рита във Виена заедно с премиера Сергей Станишев в благотворителен мач на европейски държавници. Дипломати в София твърдят, че двамата се разбират добре и извън футболното поле. През последните години турският премиер стана аркадаш и с Бойко Борисов. Политиката обаче изкушила по-силно от футбола младия Ердоган. Той влязъл в Партията за национално спасение на ислямиста Неджмин Ербакан, който бързо оценил способностите му. Ербакан издига Ердоган за лидер на младежкото крило на Партията за национално спасение. Като кмет на Истанбул Ердоган подобрява водоснабдяването и електрифицирането в бедняшките квартали на огромния град, създава 180 кухни за бедни истанбулчани. Благодарните хора го нарекли турския Робин Худ.
В работата му кто кмет, а по-късно и като премиер му помагат знанията по мениджмънт, получени в университета в Мармара. Негова заслуга са реформите за стабилизиране на икономиката на Турция, която въпреки кризата в Европа бележи прираст от около 7 процента годишно. Това разпали въображението на лидера и той постави задача до 2023 г. Турция да се нареди сред десетте най-развити икономически страни в света. Премиерът смята, че светското развитие на страната не трябва да ограничава религиозните вярвания, и държи те да бъдат утвърждавани. Заради тях дори бил в затвора през 1989 г., защото чел на митинг ислямистко стихотворение.
Ердоган е близък с Джордж Буш, Тони Блеър, Герхард Шрьодер, Силвио Берлускони, Костас Караманлис и други световни лидери.
От проблемите в политиката Ердоган отмаря в лоното на щастливия си брак. Той и съпругата му Емине са образец на романтична двойка. Емине за първи път видяла Реджеп в съня си и почувствала, че това ще е нейният жених, разказват турски медии. Съдбата реализирала този блян. Защото Реджеп се влюбил в нея от пръв поглед. Това станало на поетичен рецитал, където Ердоган рецитирал свои творби. По време на рецитацията той зърнал Емине в публиката и моментално изпаднал в плен на нейния чар. Двамата имат четири деца, три от които са учили в САЩ и Великобритания.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
