На Острова всяко семейство с дете до 5 г. има достъп до тази услуга
- Бихте ли ни разказали как услугата патронажна грижа се е развила във Великобритания?
Джейн Уилямс: Развитието на патронажната грижа извървя възходи и спадове през последните 15 г., но неотдавна правителството взе категорично решение: "Да, ние искаме да има патронажни сестри и виждаме необходимостта от тях". След това решение услугата беше финансирана от правителството. Броят на патронажните сестри се увеличи и се стремим да поставим акцент върху последователността на грижата: от пренатална диагностика до последващи прегледи.
- С какво точно се занимава патронажната сестра?
Д.У.: В основата на нашата практика са домашните посещения. А онова, с което помагаме при всеки един контакт, е удовлетворяване на здравните нужди в семействата и в общността. Но онова, което семействата разбират под "здравни нужди", е строго индивидуално. Ето защо нашата задача е да имаме добра комуникация, така че да повишим тяхната информираност и да им вдъхнем увереност да се ангажират с решаването на проблемите. Другото, което правим, е да влияем на ниво политики, които подобряват здравето - защото не можем да кажем, че имаме толкова услуги, колкото бихме искали и за това лобираме.
- Кои семейства в Обединеното кралство биха могли да се възползват от услугата?
Алисън Уотсън: Всяко едно семейство може да се възползва от услугите на патронажните сестри, това е универсална грижа.
Няма значение дали очаквате вашето първо или десето дете
вие можете да се възползвате. Има схващане, че след като сте имали дете в миналото, вие вече не се нуждаете от помощ, но това не е така, защото нуждите се променят всеки път. Ето защо ние предоставяме услугата на всяко едно семейство, което има дете до 5 г. Ползите са, че правим оценка на техните актуални и индивидуални нужди, които вероятно са се променили, така че да можем да подкрепим развитието и на децата, и на родителите.
- Какъв е броят на патронажните сестри в Англия и каква е тяхната квалификация?
Д.У.: Общият брой на патронажните сестри в момента е около 11 000 и сме притеснени, защото голяма част от тях вече са над средна възраст и в момента набираме по-млади специалисти. Всички те имат различен профил: например медицински сестри, квалифицирани да работят с възрастни; медицински сестри, специализирани да работят с деца; специалисти в областта на психичното здраве, имаме също и много акушерки.
- Какви личностни и професионални качества трябва да притежава човек, за да бъде добър пример за патронажна сестра?
Д.У.: Да изпитва емпатия и да вдъхва доверие. Освен това трябва да има добри умения да общува и да изгражда доверителни отношения не само със семействата, но с широкия кръг специалисти и колеги, с които работим. Също така трябва да имате умения да правите точна оценка на потребностите.
- Бихте ли ни споделили как минава един ваш работен ден?
Д.У.: Няма два дни, които да са еднакви. Нашата работа е преди всичко да направим оценка на нуждите и да подкрепим семействата да се справят сами. Разбира се, работим в сътрудничество и с други специалисти - лекари, социални работници, други сестри, които също са ангажирани със семейството, така че това е цялостен екипен подход. И макар да имаме разписание на предстоящите посещения, често се случва рано сутрин родители да ни позвънят по телефона и да ни кажат например: "Имам проблем! Не мога да нахраня детето си!". И вие просто трябва да кажете: "Добре, дайте ми половин час, за да проверя дали имам нещо спешно"... И това е предизвикателство.
- Каква е разликата между патронажните сестри в България и в Обединеното кралство?
Д.У.: Най-открояващата се разлика е в универсалността на услугата във Великобритания - за разлика от България,
при нас тя е част от стандартната здравна система
и всяко семейство може да се възползва от нея, като тя се предоставя на територията на цялата страна. Освен това за сестрите в България, според мен, едно от най-големите предизвикателства е партньорството със специалисти от другите сектори. Често именно тези специалисти не желаят някой да им казва какво да правят, да проверява тяхната оценка, да ги съветва, докато във Великобритания ние си помагаме едни на други. Защото в крайна сметка всички имаме една и съща цел - да подкрепим децата и семействата така, че те да се справят и да бъдат по-добре. Този проблем в България все още не е решен. Освен това броят на патронажните сестри тук е твърде малък, за да се превърне патронажната грижа в универсална услуга - защото тя наистина е услуга за всяко едно семейство!
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
