Робиньо: В "Милан" си върнах усмивката

Милано. "Робиньо, имало ли е случай да скочите на Ибрахимович?" Въпросът го изненадва, следва традиционната широка усмивка, а с ококорени очи и красноречив жест с ръка показва, че човекът пред него е луд. "Извинете, виждате ли ме добре? А видели ли сте колко голям е той?". Така е, двамата са като Давид и Голиат. Ако е вярно, че противоположностите се привличат, то шведът и Биньо са идеалният пример. След тъжния период в "Манчестър Сити" бразилецът си върна усмивката в "Милан". Двамата със Златан са големият коз на росонерите срещу "Барселона" в 1/4-финала за Шампионската лига.

- Ибра си е Ибра – ако губи, побеснява, ако отборът не играе както трябва, отново побеснява. Не е ли рисковано да си около него?
- Той е такъв само на терена. Спречкваме се на всяка тренировка. Извън терена е обикновен, спокоен и говори малко. На Коледа заедно пяхме под елхата в Миланело. Аз лично предпочитам ядосан Ибрахимович пред друг, който застава с ръце на кръста, когато загуби топката.

- Вие винаги се забавлявате на терена и извън него, всички бразилци ли са такива?
- Не съм виждал тъжен бразилец. Дори и в трудни моменти, когато нямаме какво да ядем, ние танцуваме и пеем. Единственият случай, когато загубих усмивката си, бе през онези 41 дни, когато майка ми беше отвлечена.

- Зад гърба си имате детство на момче от фавелите.
- Роден съм в Сао Висенте в щата Сао Пауло. Къщата, в която живеехме, бе по-малка от стаята, в която се намираме в момента. За щастие бях едно дете. Баща ми работеше по поддръжката на канализацията, а майка ми бе чистачка. Храната ни бе ориз и яйца. Това ядяхме всеки ден на обяд и вечеря. Започнах да се храня разнообразно едва като започнах в Сантос на 12 г.

- А преди Сантос?
- Живеех на улицата с топката в краката. Мечтаех за един велосипед, но баща ми каза: „Избирай – или пари за храна, или за колелото”. Никога не го получих. А колко исках и електронна игра… Иначе бях щастливо дете с много приятели, чувствах се свободен. По улиците тогава имаше по-малко насилие, отколкото днес. Някои от децата, с които играех, сега имат проблеми с дрогата или са в затвора.

- Мислите ли, че с по-качествена храна щяхте да сте по-силен и по-висок?
- Възможно е.

Когато отидох в Сантос, тежах 20 кг

Започнах да се храня редовно в определени часове, дойде ми и апетитът. При професионалния ми дебют на 17 г. тежах 57 кг и се страхувах, че може при първия сблъсък да ме счупят. Тогава разбрах, че моята физика си има и предимства – трудно може да ме спрат при дрибъл.

- Сантос, Реал М, Манчестър Сити, Милан – играли сте само в големи отбори. Какво са те за вас?
- Сантос е моята любов и клубът, който ме изгради като професионалист. В Реал осъществих мечтата си да играя в Европа. Съжалявам, че си тръгнах със скандал, това не бе добре за мен и за клуба. В Сити бе един вид чиракуване – разбрах, че трябва да играя повече за отбора и по-малко за себе си. Но Англия не е добро място за бразилци. В Милан преоткрих страстта. Тук съм щастлив и ако зависи от мен, бих останал още 10 г.

- Кой е любимият ви град?
- Милано си има всичко. С море щеше да е градът на моя живот. Живея в района на „Сан Сиро” и сутрин водя сина си Робсон на детска гадина (б.р. - другият му син Джанлука е на 10 месеца). Ако нямам тренировка, излизаме с жена ми Вивиан. Тя предпочита да обикаля по магазините, но мен това ме отегчава. Предпочитам да опознавам ресторантите.

- Харесвате ли италианската кухня?
- Навън предпочитам японски специалитети. В Миланело ям паста, докато жена ми готви бразилски манджи. Тя е на диета и ме кара също да я спазвам.

- С кого излизате навън?
- С Тиаго Силва, Йепес, Касано… Често пъти ми идват на гости.

- Как прекарвате една вечер?
- Вечеряме, говорим си, шегуваме се на фона на музика. Тиаго казва, че слушалките са се сраснали с ушите ми. Слагам ги, като се събудя, след това в автобуса, който ме води на стадиона, вкъщи, когато съм сам. Слушам самба, но и друга музика. Пея си и под душа. Музиката е единственото нещо, което ми харесва повече от футбола. Ако не бях станал футболист, със сигурност

щях да съм изпълнител на самба

- Говори се, че пеете добре.
- Не колкото Боатенг, който има прекрасен глас. Аз съм добър и на бонгоси (б.р. - ударни инструменти). Но свиря само вкъщи, не като Роналдиньо, който го прави по заведения.
Говорите ли с Пато за връзката му с Барбара Берлускони?

- Винаги му повтарям да се държи добре с нея, защото иначе баща й ще го изхвърли.
В съблекалнята не го ли закачат, че е гадже с дъщерята на президента?
- Никой. С нас Пато се държи както обикновено. Той знае задълженията си и ги изпълнява. Останалото си е негова лична работа.

- Преди 3 г. заведохте Вивиан Гулиелмети пред олтара, но в действителност сте заедно от цяла вечност.
- Нейният баща бе треньор на отбор по футзал, където играех като дете. Запознах се с нея, когато бе на 9 г. В началото бяхме приятели, аз реших да направя нещата сериозни, но бях доста объркан. Тя ми постави ултиматум – да се променя или да се разделим. На 15 г. се успокоих и се сгодихме.

- Твърди се, че за футболистите е важно да се оженят рано – така ли беше и за нея?
- За един бразилец е от фундаментално значение. С цялото ми уважение към италианките, но бразилките са друга работа. Можеш да си

загубиш ума по тях

Когато се връщаме в Бразилия, Вивиан винаги ме предупреждава – "Внимавай, защото тук ставаш друг човек. В Милано не излизаш от дома си, но като се събереш с приятелите си …"

- В Милан изненада ли ви някой със силата си?
- Иняцио Абате. Но като видиш Ибра отблизо, разбираш, че е по-силен, отколкото си мислиш.

- Защо тогава се карате толкова често?
- Защото той винаги иска топката, а това е невъзможно.

- Някой по-особен случай?
- Преди няколко седмици. Ибра бе в засада, но искаше да му подам. Аз се опитах да му дам знак да се изтегли, но той не реагира. Накрая не му подадох, а той се ядоса. Избягвахме се, докато не свърши първото полувреме.

- Имате ли проблем с комуникацията с Гатузо и Касано, които често говорят на диалект?
- На Касано тогава не му разбирам и една дума.

- Кои са най-големите веселяци в отбора?
- Дзамброта и Йепес. Двамата са ветерани, но правят невероятно шоу в съблекалнята.

- Държал ли ви е сметка Берлускони за пропуснато чисто голово положение?
- Нито веднъж. Спомням си след един пропуск ми каза: „Бъди спокоен, следващия път ще вкараш”. Това е истината.

- Но как футболист като вас прави подобни пропуски?
- И аз искам да разбера. На „Луиджи Ферарис” срещу Дженоа от половин метър пратих топката над гредата и цяла нощ не спах. Когато нещата изглеждат прекалено лесни, се отнасяш лековато, не съм достатъчно хладнокръвен.

- Има ли нещо, към което силно сте се стремили?
- Имах само една мечта – да купя къща за майка ми. Изпълних я и не искам нищо друго.

- На какво държите най-много?
- На спечелените купи. Не давам на абсолютно никой да се докосва до тях, дори и на големия ми син. Правете каквото си искате с телевизора или другите предмети, но горко ви, ако ми пипнете купите!

- И това го казвате, след като навсякъде водите със себе си личен фризьор?
- Имам доверие на един в Милано. Вярно е, че косата е едно от нещата, които най-много харесвам в себе си. Също и усмивката.