О'Съливан възхитен от публика и жените в България

София. Българската публика най-сетне видя на живо трикратния световен шампион по снукър Рони О'Съливан. Заедно с 20-годишния Джак Лисовски Ракетата направи демонстративно Black Ram Snooker Show в препълнената зала 10 на кино "Арена Запад". Английските звезди на снукъра изпитаха възможностите и на най-добрите български играчи. Мачът беше излъчен от 23,15 часа в неделя по ТВ7.

- Направихте запомняща се вечер за феновете на снукъра в България. Рони, как се чувстваш след демонстративния мач и какви са впечатленията ти от страната?

Рони: Беше брилянтно. Невероятна публика. Много възторжена. Получи се хубаво шоу. Направих няколко сенчъри брейка и феновете се забавляваха. Аз и Джак прекарахме много добре. Надявам се съвсем скоро да се върнем отново в България.

- Как изкара във времето, когато не беше край масата за снукър?

Рони: Фантастично. Хората, които се грижеха за нас, направиха престоя ни чудесен. Те бяха изключително приятелски настроени. Сега не ми се прибира вкъщи. Иска ми се да остана още малко. Надявам се следващия път да бъда по-дълго в България.

- Да разбираме, че Рони О'Съливан ще дойде отново в България?

Рони: Сто процента.

- Какво знаеше за България, преди да дойдеш тук?

Рони: Имам българи приятели в Англия. Много близки хора. От много време ми казваха да дойда в България, че страната ви е страхотна и че ще ми хареса. Убеждаваха ме, че съм много известен тук. Когато разбраха, че ще идвам за шоуто, бяха много развълнувани. Изненадан съм какво прекрасно място е вашата страна и колко добре прекарахме. Определено ще дойда на почивка някой път.

- Опита от нощния живот на София. Харесаха ли ти жените?

Рони: Те са красиви. Най-красивите, които съм виждал.

- Може би някой ден ще се върнеш и ще се ожениш за българка?

Рони: Да, казал съм да ми търсят българка.

- Какви са хобитата ти извън снукъра?

Рони: Много обичам атлетиката. Член съм на малък клуб по лека атлетика в Англия. Обичам да тичам.

- Има ли спортове, които обичаш да гледаш?

Рони: Обичам да гледам футбол и "Барселона"

- А някой лондонски футболен отбор?

Рони: Не, не. Те не са добри. Плащам си да гледам "Барселона", но не бих платил за друг отбор. Всъщност не съм суперзапален фен, не плача, когато "Барса" губи. Опитвам се просто да се наслаждавам на играта. Обичам да гледам всякакви спортове и състезатели, които са много добри в това, което правят. Възхищавам им се.

- Ще гледаш ли олимпиадата в Лондон?

Рони: Бяганията в леката атлетика. Но още не съм си купил билети.

- Хареса ли последното дерби "Реал" - "Барса"?

Рони: Гледам всички дербита. Винаги е интересно. От една страна, има Жозе Моуриньо, един гений в тактическо отношение, а от друга - малкият магьосник Меси. И в случая магьосникът победи тактика, което е страхотно.

- Какво мислиш за някои от известните български футболисти - Бербатов, Стоичков?

Рони: Димитър Бербатов е фантастичен игра.п Той е невероятен талант и находка за английския футбол, който има нужда от финес.

- Имаш три деца. Ориентира ли се някое от тях към снукъра или някакъв друг вид спорт?

Рони: Те са още малки. Синът ми е на 4 години, а по-малката дъщеричка е на 5. Опитах се да ги накарам да играят голф. На малкия му хареса. Дъщеря ми си играе с кукли, тя си е момиченце. Ще изчакам да порасне и ще видим.

- Направихте страхотен мач в Black Ram Snooker Show с Джак Лисовски в София. Ти удари 4 сенчъри брейка. Какво ще кажеш за Джак? Той е считан за един от най-талантливите играчи.

Рони: Джак е младо момче, което набира сила. Стилът му е по-различен от моя. Опитва много удари. Джак е част от новата вълна млади играчи и ще има страхотно бъдеще. Надявам се да не се развива прекалено добре, докато аз играя. (Смее се)

- Джак, Рони О'Съливан ли е твоето вдъхновение да започнеш да се занимаваш със снукър?

Джак: Рони и Джон Хигинс бяха моето вдъхновение. От малък ги гледам и се наслаждавам на тяхната игра. Наистина те бяха хората, които ме подтикнаха да започна.

- Вие, англичаните, толкова обичате футбола. Защо избрахте снукър, а не футбол?

Джак: Всъщност пробвах се и във футбола, но това, което истински обичам, е снукър.

- Джак, преживели сте много тежко препятствие в живота си - рак на лимфните възли. Как се справихте с болестта?

Джак: Снукърът много ми помогна. Даде ми мотивация да желая страстно да се излекувам, за да продължа да играя. Защото спортът е най-вълнуващата част от моя живот.

- Посетихте болни от левкемия деца в България. Какво им казахте, за да ги окуражите?

Джак: Те наистина се чувстваха зле. Влязох при тях в реанимацията и им казах, че аз съм минал през същото, че надежда винаги има. Излекувах се през 2009 г. и както виждате, играя с най-добрите в света.

- Няколко български играчи получиха възможност да играят срещу вас. Как ви се стори тяхното ниво? Имат ли потенциал играчите тук?

Рони: Някои от аматьорите, с които играх, ми се сториха доста добри. Сигурен съм, че могат да направят сенчъри брейк. Притежават добър контрол. Не трябва да забравяме факта, че върху тях тегнеше голямо напрежение. Играха пред 600-700 души, а това не е лесно. България тепърва започва да се развива в снукъра. Вярвам, че някой ден ще имате професионален снукър играч.

Джак: Българските играчи ми бяха добри партньори. Спечелихме, това е достатъчно.

- Рони, ти как започна да играеш снукър? Станал си професионалист, когато си бил едва на 16, а на 10 си направил първия си сенчъри брейк.

Рони: Бях късметлия. Намерих занимание, което ми доставяше удоволствие. Нямаше други спортове, в които да се забавлявам така, както в снукъра. Да, играех футбол и други спортове, но просто за удоволствие. Над снукър масата обаче прекарвах часове. Убеден съм, че трябва да обичаш силно нещо, за да можеш да му се отдадеш напълно. За да станеш добър, трябва да тренираш неуморно. Имах възможността да постигна това на ранна възраст. Затова станах и професионалист в тийнейджърските си години.

- Смятат те за най-талантливия играч в историята на снукъра. Талантът ли е най-важното нещо?

Рони: Аз съм доста агресивен играч. Техниката е изключително важна за нивото, на което играя. Важно е също да играеш добре, когато си под напрежение. Много от съперниците ми се паникьосват и губят концентрация. В тези моменти се вижда кои са топиграчите. При тях напрежението действа мотивиращо. За да стигнеш до най-високото ниво, не е достатъчен само талант. Трябва да си гладен за победи, да не си уплашен. Съдбата изигра своята решаваща роля в моята кариера.

- Какво имаш предвид под съдба?

Рони: Някои се борят от ранно детство за успеха, както е било при Серена Уилямс или Тайгър Уудс. При мен случаят не беше такъв. Баща ми просто искаше да играя и да се забавлявам. Не съм имал планове да стана шампион. Просто имах късмет.

- След толкова титли има ли я все още страстта към играта?

Рони: Става все по-трудно. Вече има много нови играчи. Когато бях млад, целта ми беше да съм номер едно, да съм световен шампион. Имах много мечти. Успях да спечеля всичко, което може да се спечели в снукъра, освен 7 световни титли.

- Феновете те обичат много заради шоуто, което правиш. Шегуваш се със съперниците си. Отвътре ли ти идва?

Рони: Обичам да получавам одобрението на публиката. Когато съм далеч от масата, съм тих и срамежлив. Когато застана под прожекторите, започвам да се забавлявам. Също така държа да бъда професионалист, да играя по най-добрия начин. Винаги искам да побеждавам. Опитвам се да правя 147 точки, перфектен фрейм. Когато това не е възможно, предпочитам да има шеги с рефера, да правя глупави физиономии. Ако изгубя любовта на публиката, просто няма смисъл да играя.

- Играеш еднакво добре с двете ръце. Един твой съперник даже беше питал дали се подиграваш с него, когато удряш с лявата ръка. Защо използваш и двете ръце?

Рони: Първоначално започнах да го правя, защото ми беше много удобно и ми се струваше естествено. Опитвах известно време. Но не можех да достигна нивото, което исках.

- Кога да очакваме мач между Рони и Питър Ебдън, та макар и демонстративен?

- Никога. Той направо ме приспива.