България бе избрана за домакин на първите три етапа на тазгодишното Джиро д’Италия - колоездачната обиколка на Италия. Керванът ще потегли на 8 май от Несебър, преминавайки през Бургас, Велико Търново и Пловдив, преди да достигне последната си спирка на родна земя - София.
Известно като Corsa Rosa (“Розовото състезание”), Джирото е символ на италианския дух и едно от най-тежките изпитания в света на спорта. Тазгодишното му издание ще бъде под номер 109, а големият залог е т.нар. “Маля Роза” - “Розовата фланелка” на лидера в генералното класиране.
Най-големият и авторитетен сайт за спортни залози е сред компаниите, които са спонсор на българското участие в Джиро д’Италия. Платформата, която е генерален спонсор на ЦСКА и регионален партньор на Милан, вече предлага на феновете и множество възможности за залог, предоставяйки им внушителен брой разнообразни пазари.
Каква обаче е историята на Джиро д’Италия и откъде тръгва едно от най-престижните колоездачни състезания в света?
Раждането на една легенда
Всичко започва в ранните часове на 13 май 1909 г. на площад “Лорето” в Милано. Идеята е родена не от спортна амбиция, а от икономическа необходимост - вестник “Гадзета дело Спорт” търси начин да увеличи тиража си и да изпревари конкурента си “Кориере дела Сера”.
Първото издание включва 127 колоездачи, които се впускат в 2448-километрово приключение. От тях само 49 достигат финала. Победител става Луиджи Гана, който получава награда от 5325 лири - сума, която по онова време е била цяло състояние.
А защо розово?
Емблематичната розова фланелка (“Маля Роза”) се появява едва през 1931 г. Цветът е избран по много проста причина - страниците на вестник “Гадзета дело Спорт” са били (и все още са) розови. Да носиш този цвят означава, че си лидерът, върху когото са вперени очите на цяла Италия.
Титаните на пътя: величия и съперничества
Историята на състезанието е изтъкана от легендарни съперничества, които през годините са разделяли нацията на две.
През 20-те години Алфредо Бинда, известен като Куршума, е толкова доминиращ, че организаторите му плащат пълния размер на наградната премия само за да не участва, за да запазят интригата за зрителите.
След Втората световна война се ражда сблъсъкът между Джино Бартали и Фаусто Копи. Бартали, набожният традиционалист, и Копи, модерният атеист, превръщат колоезденето в религия за италианците.
По-късно се появява Еди Меркс (най-отгоре), наричан Канибала, който и до днес държи рекорда за най-много дни, прекарани в розовата фланелка, и общо пет крайни победи.
Рекорди и легендарни постижения
През десетилетията Джирото е видяло невероятни постижения, които днес изглеждат почти недостижими. Трима колоездачи - Алфредо Бинда, Фаусто Копи и Еди Меркс, споделят върха с по пет крайни успеха в генералното класиране.
Марио Чиполини остава в историята с най-голям брой етапни победи, достигайки впечатляващата цифра от 42 триумфа. Историята помни и крайностите в годините - от най-младия победител Фаусто Копи, спечелил на едва 20-годишна възраст, до Фиоренцо Мани, който вдига трофея на близо 35 години.
Любопитен факт е съществуването на черната фланелка в миналото, която се е присъждала на последния в класирането, предизвиквайки ожесточена тактическа борба между състезателите за това кой ще изостане най-много.
Митичните върхове и значението днес
Джирото е световноизвестно със своите тежки предизвикателства. Изкачвания като Стелвио, Мортироло и Гавия са местата, където се раждат герои и умират надежди. Склонове с екстремни наклони превръщат атлетите в свръхчовеци, борещи се със снега и вятъра дори през топлите месеци.
Днес събитието се излъчва в почти 200 държави и е еталон за иновации в спорта. В основата си обаче то остава същото - три седмици на страдание и слава, които ни учат, че няма твърде високо изкачване, ако имаш волята да продължиш да въртиш педалите.
Феноменът на тифозите и розовата еуфория
Джиро д'Италия не би било същото без своята розова армия” - тифозите. Това не са просто зрители, а страстни последователи, за които колоезденето е национална религия, а състезателите - съвременни гладиатори. Те са сърцето на събитието, превръщайки всеки етап в шумен, цветен и емоционален карнавал, който няма аналог в света на спорта.
Магията започва седмици преди пелотонът да премине, когато цели градове и села се оцветяват в розово. От фасадите на сградите до фонтаните, розовото става доминиращ цвят, символ на гостоприемство и гордост. По асфалта на планинските проходи тифозите изписват с огромни букви имената на своите любимци, създавайки гигантски текстови съобщения, които се четат от хеликоптерите на телевизионното излъчване.
“Маля Нера“ - битката за последното място
Един от най-романтичните и забавни периоди в историята на състезанието е времето на “Черната фланелка“ - “Маля Нера”.
Между 1946 и 1951 г. тя се е присъждала на колоездача, завършил последен в класирането. Вместо срам, тя носела популярност и парични награди, което водело до абсурдни ситуации. Състезателите са се крили в плевни, пукали са гумите си нарочно или са “губили“ пътя, само и само да натрупат повече изоставане от другите кандидати за последното място.
Тази традиция напомня, че в Джирото всеки има своята роля и че понякога най-голямата битка не е за върха, а за това просто да останеш в играта до самия край.
Най-големият сайт за спортни залози в България напомня, че хазартните игри са само за пълнолетни и към тях трябва да се подхожда с разум и отговорност.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
