Една снимка неизменно се появява всеки път, когато наближи датата 24 май. Избеляла, прекопирана стотици пъти. Но вечна, защото е запечатала миг, който отеква вече 100 години. На нея е първият отбор на "Левски", в чиито редици са и петима от основателите. Кирил Григоров - Барона, Стефан Тошков, Георги Манолов - Манолето, Владимир Григориев - Владиса и Борислав Василев - Боркиша. Именно на последния дължим това късче памет, което "Стандарт" подарява на привържениците на клуба. Защото без тези момчета и ентусиасти днес половината българи нямаше да могат с вдигната глава да казват, че са привърженици на един от най-старите и славни отбори. Според някои и нещо повече - религия.
Освен че е кръстник на клуба, Борислав Василев е запазил и тази снимка, която е дарена по-късно от сина му на клуба. Макар фотото да се свързва с 1914-а, то не е правено тогава. Първите играчи на "Левски" се строяват под обектива на фотограф, чието име за съжаление не е запомнено, година по-късно - през 1915-а. Датата пак е 24 май, а снимката трябва да ознаменува първия рожден ден на клуба. На нея липсват Манол Велев, Кочо Апостолов и Зафир Абрашев. Стефан Тошков пък е с ученическа форма. Не е ясно къде е била фланелката му. Тогава отборът разполага с 12 жълто-червени фланелки и една бяла, по-дебела, за вратаря. Левскарите събират пари помежду си и от бащите си, за да бъдат закупени от далечен Букурещ. Оттам идва и първата истинска, шита, кожена топка. През 1919 година обаче "Левски" е принуден да се сбогува с цветовете от основаването. Екип в жълто и червено трудно може да се намери. Избран е нов - сини ризи с бяла яка.
Загубени във времето са и дирите на някои от момчетата на снимката. Другите пък имат доста интересни съдби. Първият вратар Кирил Григоров - Барона се отдава на военна кариера. Цветан Генев, който ще завърши икономика в Париж, извежда "Левски" до първата титла през 1933 г. като треньор, Манол Велев се отдава на учителската професия. Като преподавател по психология и логика той запалва доста момчета по "Левски". Стефан Трайков се превръща в известен адвокат, а Георги Събев се отдава на Господ и учи в семинарията. Футболът тогава не е бил професия и всеки е имал по нещо зад гърба си. Първият тим ражда и доктор по икономика - Петър Стоянович. Нападателят завършва университет в Йена, а преди това е учил в Дижон и елитния и до днес "Роберт Колеж" в Истанбул. Именно на връзките на семейството му се дължат първите екипи. Стоянович участва в Първата световна война, а след това заема пост в най-голямата тютюнева корпорация по това време в Европа - немската "Реетсма". Опитът му там ще помогне по-късно на Димитър Димов. Писателят го ползва като съветник при създаването на шедьовъра си "Тютюн". Стоянович дълги години е президент на "Левски". Под неговото ръководство "сините" се сдобиват с първия си стадион. Негов архитект е друг от първите - Зафир Абрашев, който избира за свое поприще чертожната дъска. Стоянович обаче е принуден да се оттегли от "Левски" след 9 септември. Той е обявен за американски шпионин, но по-късно е оправдан. Стоянович е полиглот. Георги Манолов продължава дълги години да бъде секретар на клуба, за какъвто е избран още в началото. Той има и друга задача - да пази четирите греди, които служат като врати. Една от най-забележителните личности в първия тим е Спас Стоянов. Първият капитан на "Левски" си изкарва парите с четката. Той е художник, известен с псевдонима Папа Люро.
Кръстникът
Боркиша е юрист и полиглот
"Левски" ще го кръстим! С този възглас Борислав Василев завинаги ще има специално място в историята на клуба. Изборът на име и патрон тласкат стотици към "синята" идея. Боркиша е роден на 25 септември 1898 година, умира на 10 март 1983 година. До 1921 година рита като ляв бранител. Слага край на кариерата си и се превръща в успешен юрист. Успоредно с това продължава да е неизменна част от "Левски". Той е касиер, секретар, а по-късно и треньор. По негова идея се създава детско-юношески отбор. Владее няколко езика и по-късно му е поверена международната дейност в клуба. На 90-годишнината на "Левски" на дома му на ул. "Антим I" в София е поставена паметна плоча.
Председателят
Владиса оцелява в два атентата
Роденият на 11 септември 1897 година Владимир Григориев има бурна и тъжна съдба, след като слага край на футболната си кариера. Дядо му е руснак, герой от Руско-турската война. Синът му Иля слуша много за България. Той идва да работи у нас като учител, а по-късно се жени за българка. Владиса е избран за първи председател на "Левски". Той къса с клуба през 1919 година, когато завършва Военното училище. Кариерата му в униформа започва в Гвардейския софийски полк, който охранява двореца. На 6 май, Гергьовден, 1923 година осуетява опита на терорист да взриви залата на полка по време на банкет. Владиса е тежко ранен и осакатен. Награден е с орден и правото на пенсия по инвалидност, която отказва. Продължава да бъде под пагон като кавалерийски инструктор. През 1925 г. оцелява по чудо при атентата в църквата "Света Неделя". Повишен е в чин и става началник на Гранични войски на границата с Турция в началото на Втората световна война. След нейния край е освободен от армията. Осъден е на доживотен затвор от Народния съд. Амнистиран е през 1952 година. Последните си години от живота прекарва в Самоков, където е допуснат да сглобява щайги в ТКЗС-то. Умира през ноември 1958 г. в забрава.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
