Българският лекоатлет Божидар Саръбоюков бе пренебрегнат за престижната награда „Изгряваща звезда“ на Европейската атлетика, въпреки поредицата си от впечатляващи успехи през сезона. Признанието отиде при поляка Хуберт Трошчанка, а българинът остана само подгласник – класация, която трудно може да бъде обяснена с обективни спортни аргументи.
Българинът, който скача по-далече от очакванията
Саръбоюков имаше една от най-силните години в кариерата си. Той стана европейски шампион на скок дължина в зала в Апелдоорн, спечели сребро на Европейското първенство за младежи под 23 години в Берген и се класира пети на Световното първенство за мъже и жени в Токио – резултати, които безспорно го нареждат сред елита на континента. Българският състезател не просто се състезаваше наравно с имената от „големите“ атлетически държави – той ги побеждаваше, често с впечатляващи резултати и постоянство, което рядко се среща при спортист на неговата възраст.
И все пак, когато дойде време за признание, това се оказа недостатъчно.
Полският рекордьор, който спечели сърцата на журито
Наградата „Изгряваща звезда“ за 2024 г. отиде при Хуберт Трошчанка – 20-годишен десетобоец от Полша, който стана европейски шампион при юношите в Тампере и постави световен рекорд за възрастовата си група. Несъмнено постижение, което заслужава внимание, но дали е по-впечатляващо от медалите на Саръбоюков при мъжете? Именно това поставя под съмнение логиката на избора.
В света на спорта рекордът винаги звучи ефектно, но в случая той е в юношеска категория – докато българинът вече се състезава сред най-добрите на планетата и заема позиции, каквито родната атлетика не е виждала от години. Въпреки това гласовете на експерти и фенове се оказаха наклонени в полза на поляка.
Подцененият талант на малките държави
Тази история не е само спортна – тя е и симптоматична. За пореден път България е на крачка от признанието, но остава в сянката на по-големите спортни нации. Подобни случаи не са изключение в европейската атлетика, където името и държавата често тежат не по-малко от сантиметрите и секундите.
Италианецът Матео Сиоли, който също бе сред номинираните, спечели европейската титла на скок височина при младежите под 23 години, бронз в зала и осмо място на Световното първенство – постижения, които обективно са по-скромни от тези на българина, но достатъчни за почетната тройка.
А Саръбоюков? Той отново показа класа и хладнокръвие, но остана втори – не защото не беше най-добър, а защото идва от страна, която рядко получава шанс да диктува тона на големите европейски форуми.
Големите имена и малките справедливости
На церемонията в Батуми наградите „Атлет и Атлетка на Европа“ очаквано отидоха при мегазвездите Арманд Дуплантис и Фемке Бол, които доминират световната сцена и вече по три пъти печелят това признание. При жените сред отличените бяха Одри Веро от Швейцария и испанката Мария Перес, а президентът на Европейската атлетика Добромир Карамаринов не пропусна да поздрави всички номинирани, наричайки ги „герои на една фантастична година“.
Думи, които звучат красиво, но не утешават, когато български шампион с европейска титла остава без награда за „изгряваща звезда“. За Саръбоюков това вероятно е само началото, но за нас остава въпросът – кога най-сетне талантът ще тежи повече от адреса на паспорта?
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
