Балъков: Аз съм демократичен диктатор

Сплит

В началото на този сезон Красимир Балъков пое поредното предизвикателство в треньорската си кариера. Българинът се захвана с нелеката задача да изправи на крака "Хайдук" (Сплит) и да го върне на върха в хърватския футбол, където вече доста години царува "Динамо" (Загреб). Засега отзивите за работата на Бала са положителни, макар че "Хайдук" изостава от големия си конкурент. В интервю пред хърватските медии бившият наставник на "Черноморец" разказа за амбициите си с тима от Сплит, за познанството си с Жозе Моуриньо и сподели кой е най-големият му успех като футболист.

- Добре говорите хърватски, откъде го научихте?
- Българският и хърватският си приличат, а и аз дълги години съм играл заедно с футболисти от бивша Югославия, като Звонимир Солдо, Юрица Вранеш, Борис Живкович, Томислав Ивич. Покрай тях научих езика ви.
- Какво беше детството ви в България?
- Имах щастливо детство. Моето поколение е последното, което имаше възможността да се развива в спортните училища. Сутрин ставах в 7,30 ч, следваше бърза закуска и отивах на училище. След тренировка обядвахме, после почивахме и отново тренирахме. Следобед си пишехме домашните, после идваше ред на вечерята и едва тогава се прибирах вкъщи. И така цели 5 години, докато завърших и станах професионален футболист.
- По това време знаехте ли нещо за "Хайдук"?
- Разбира се. Не само за Хайдук, но и за "голямата четворка" (най-силните четири отбора в Югославия - "Хайдук", "Динамо" З, "Партизан" и "Цървена звезда" - б.р.). Не можехме да ги гледаме, но въпреки това бяха доста популярни в България. Знаехме всичко за тях, дори повече, отколкото за английските и германските клубове.
- Това, че сте излязъл рано в чужбина, помогна ли ви да успеете?
- В България разрешаваха на футболистите да преминават в чужди клубове само след 28-годишна възраст. Това се промени след 1990 г. и аз заминах за Португалия, когато бях на 24. Това, както и законът "Босман", който се появи по-късно, направиха футбола много по-различен. Превърнаха го в голям бизнес.
- Съгласен ли сте, че вие сте пример за идеалната комбинация между балканския талант и дисциплината, характерна за Германия и Швейцария?
- Не мисля. По времето на комунизма също ни учеха на ред и дисциплина, въпреки че не печелехме големи пари и нямахме толкова възможности за изява. Формирах се като личност още в България, а в Германия и Швейцария само надградих върху вече наученото.
- Постигнахте много във футбола - спечелихте купи, играхте на полуфинал на световно първенств о… Кой обаче е най-големият ви успех?
- Цялостната ми кариера. Започнах да играя професионален футбол от 16-годишен, а се отказах на 38. През всичкото това време поддържах високо ниво. Спечелих уважение и си изградих добро име в света на футбола - това е най-голямото ми постижение. Всички трофеи и индивидуални награди не са толкова важни за мен.
- Може ли да се каже, че за вас "Хайдук" е трамплин към някой от големите клубове в Европа?
- "Хайдук" е голямо име, подобно на "Байерн", "Манчестър Юнайтед" и ЦСКА. Да, в момента клубът не може да се похвали с адекватни на историята си резултати, но няма съмнение, че хората, които работят в "Хайдук", правят всичко възможно за да го върнат там, където му е мястото. Това е и задачата пред мен.
- Доволен ли сте от това, което заварихте? Има ли талантливи играчи в "Хайдук"?
- Потенциалът е налице, но ни липсва време. В "Хайдук" се търсят бързи резултати, а това не е лесно да се постигне. Трябва много, много работа и дисциплина.
- С какво ви изненада Сплит?
- Бях наясно, че феновете създават уникална атмосфера на мачовете, но цялата тази страст и отдаденост на привържениците не може да се срещне никъде другаде в Европа.
- "Хайдук" има таланти, фенове, стадион и отлични условия за работа, но защо липсват добрите резултати?
- Пребройте колко президенти и треньори са се сменили през последните 7 години и всичко ще ви стане ясно. Няма успехи без постоянство.
- Играчите ви обожават - толкова ли сте благ към тях?
- Аз съм демократичен диктатор. Тълкувайте го както искате, но футболистите ме разбират.
- Често се оплаквате от съдиите. Очаквахте ли подобно отношение към "Хайдук"?
- Всеки клуб, независимо дали се казва "Хайдук", "Динамо", "Байерн" или "Реал", защитава интересите си. Така и трябва да бъде. Аз добре знаех къде идвам и затова не съм изненадан от нищо.
- Загуби ли "Хайдук" битката за титлата, или смятате, че можете да настигнете "Динамо"?
- До края на сезона остават много мачове, ние трябва да запазим добрата атмосфера в отбора и да задържим най-силните си футболисти. Е, ако имах в състава Иван Перишич и Никола Калинич, никакво съдийско лоби нямаше да може да помогне на Динамо.
- Как ви се вижда Сплит?
- Чудесен град, много ми напомня за Лисабон. Наслаждавам се на всеки ден тук.
- Познават ли ви по улиците?
- Да. Често хора ме спират за автографи. Изглеждат ми оптимистично настроени въпреки че изоставаме от Динамо. Представям си каква еуфория ще настъпи, ако станем шампиони. Надявам се да го изживея.
- Жозе Моуриньо е бил преводач в "Спортинг" по вашето време в клуба. Какви са впечатленията ви от него?
- Още тогава си личеше, че Моуриньо е много интелигентен човек и добре знае какво иска и как да го постигне. Футболният свят го познава само в светлината на треньорската професия, но в личния си живот той е напълно различен. Неговата философия е, че не го интересува кой го харесва и кой не, важното е да си върши работата добре.
- Наблюдавали ли сте негови тренировки?
- Миналата зима се разбрахме да посетя няколко занимания на Реал, когато съм свободен. Аз съм от хората, които не се срамуват да се учат. Всеки треньор си има собствен стил и е хубаво да познаваш работата на колкото се може повече колеги. Когато дойде паузата в първенството, със сигурност ще посетя Моуриньо.
- Колко дълго смятате, че ще останете в "Хайдук"?
- Поне 100 години. Шегувам се. Година или две - може и повече, може и по-малко. Всичко зависи от резултатите.