За Тато, прехода и интернет търсачките

За Тато, прехода и интернет търсачките | StandartNews.com

От години поддръжниците на дясното у нас винят поколението на дядовците ни, че живее с носталгия по Живков. Че евтините почивки на бунгало и билетчето от 6 стотинки надделяват в съзнанието му над "демократичните ценности", които в последните години прекръстихме на "европейски". И изведнъж - изненада: едно проучване на недолюбвания НЦИОМ показа, че носталгията по Живков е, както се казваше в някогашните лозунги, "по-жива от живите". Защото е съхранена в съзнанието на хора, не живели нито ден в годините на социализма. Според данните от изследването около 18 на сто от младите ни хора искат да живеят във времената на Тато, а едва 30 на сто - да обитават неуютните години на прехода. И вина за това едва ли имат само учебниците по история. Които били пропуснали да говорят за страшните черти на комунизма като репресии над инакомислещите, "Белене" (което не е АЕЦ), Държавна сигурност и факта, че на девойките с къси поли им биели печати по бедрата. Факт е, че в учебника за тези неща се говори оскъдно, а и часовете, в които се изучава историята след Първата световна война, най-често се пропускат от учителите поради липса на време. Затова за годините на социализма младите хора черпят информация от родители и баби, които все по-често свързват соца с работа и сигурност, а не с репресии и Желязна завеса. Около 40 на сто от запитаните младежи са посочили като предимство на Живковите времена възможността да си намериш работа. Хайде сега да сравним това число с друго, посочено в доклада за младежта - 40 на сто от работещите млади се осигуряват на минималната заплата или не се осигуряват изобщо. Всеки четвърти от безработните под 30 години престоява на пазара на труда повече от година - което на финала поставя под съмнение квалификацията му да започне каквато и да било работа. Как при това положение и младите да не закопнеят за едно време, в което трудът е бил не само право, но и задължение - излезеш ли от училище, държавата моментално се погрижва да влезеш в завода. На фона на тази ценност, която е не само демократична, а и общочовешка, вече започват да бледнеят недостатъци като "ограничаване на личната свобода", която за много от младите хора е само на хартия. Защото, когато нямаш средства за препитание, личната ти свобода е ограничена по дефиниция. Когато парите едва ти стигат за насъщните нужди, прословутите магистрали така или иначе остават само картинка от телевизията, а свободата на словото се изражда във възможността да чуеш какво мисли по даден проблем Азис или как поредните звезди се ругаят във "ВИП Брадър". За днешните млади хора, преситени от социални мрежи и заливаща ги отвсякъде глобална информация, е трудно да си представят как някой с трепет се вслушва в хриптящите звуци на радио "Свободна Европа", за да долови края на поне едно незаглушено изречение. Но за това помогнаха в по-голяма степен технологиите, а не така нареченият демократичен преход. Технологиите направиха така, че всяко свободно слово, дори и най-глупавото, да може да достигне до теб със скоростта на светлината. А преходът е отговорен за това, че в живота ни днес господства глупавото, а не свободното слово.

Преходът смачка и обезформи ценностите, които би трябвало да ни е донесла демокрацията. Опакова ги в евтината хартия на глупостта, беззаконието и хаоса и сега ги поднася на младите като дар, на който те би трябвало особено много да държат. Може би затова едва 10 на сто смятат, че през последните 23 години са се замогнали хора, които си струва да бъдат описвани с някакви положителни епитети. Всички останали са на мнение, че този период донесе добър материален стандарт на мутри, политици и ченгета. Това е тъжната равносметка на прехода, заради която носталгията по Тато го надживява - ние превърнахме демокрацията в псевдоценност. Такава, което не си струва да бъде защитавана. А на този фон не е от чак такова значение колко процента от младите не знаят що е Желязна завеса или смятат ГУЛаг за интернет търсачка. Може би просто се появява поколение, което не иска да рови в озлоблението на миналото и е склонно да се помири с него. Тъжното е, че го прави, защото не вижда бъдещето си.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай