Пол Макартни подкрепи кравата Пенка. Десетки наши рок и джаз звезди пяха в подкрепа на каузата, козметика да не се тества върху четириноги. Учители от цял свят се съблякоха в подкрепа на своя колежка от Омск, която си пуснала в социалните мрежи снимки по бански.
В България от месец край парламента стои един палатков лагер, крой който минават и така наречените наши звезди, и депутати. Отвреме-навреме някой журналист се отбие и им забие микрофона - "Ама какво не ви достига?". Минат по късните новини, някъде преди тази за кралското семейство.
Един министър подаде оставка поради невъзможност да реши проблема, пък после се върна, но думите ми не са за това. Как пък нито един от нашите музиканти не се опита да организира концерт в името на тези деца? Какво ги притеснява - че половината са в инвалидни колички, втората част не разбират какво се случва около тях, третата част са хиперактивни? Е, май е по-добре да пеем в подкрепа на белите мишки или на норките. Тук става дума за визия, която ще изплаши някого. Защото тези деца са неудобни. Държавата знае, че те няма да й донесат допълнителен брутен вътрешен продукт, няма да емигрират в чужбина, за да я облекчат в плащането на помощите, и ще й тежат до края на живота - точно както и заслужава. Това я кара да се чувства гузна. В подкрепа на хората с увреждания никога не пее никой, не рецитира никой, не рисува никой. Е, някой отвреме-навреме мине и им пусне стотинка, но те не искат това. Техните родители искат възможност да полагат пълноценна грижа за децата си, а не някой да им пробутва подаяния. Някои от тях са наистина болни и със силни ментални отклонения. Други може наистина да имат физически заболявания, но да са с потенциала на Стивън Хопкинс. Е, всеки би искал да пусне левче на Хопкинс, но той би се оправил без нас. В училище тези деца всяка година би трябвало да получават подкрепата на ресурсни педагози, но такива не достигат. Директорите не искат да ги приемат, защото създават огромни проблеми сред останалите си връстници, които наричаме нормални. Интегрираме ги по начин, който само в най-лошия начин би могъл да се нарече интеграция. Даже Пенка я интегрирахме по-добре.
Тези деца са ни някак неудобни - плашат ни, вероятно защото карат съвестта ни да се пробуди. А когато се пробуди, тя се чувства неуютно. Както и когато виждаме десетки възрастни хора на годините на родителите ни по пейките в болниците, към които администрацията се отнася като към биологичен отпадък.
Държавата вероятно също се чувства по същия начин - свива платната, когато види подобно дете или възрастен. Ако премиерът се просълзи - е, това вече е друга работа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
