За камикадзетата на пътя и Дивия запад

Кой казва, че в България няма гражданско общество? Двама жители на столичния квартал "Младост" - братята Георги и Ивайло, направиха това, което би следвало да го прави всеки човек, заслужаващ да се нарича съвестен гражданин - да спре видимо пиян човек, засилил се да седне зад волана. Много вероятно така братята са предотвратили поредна трагедия на пътя. Кошмарните примери за шофьори камикадзета напоследък зачестиха, а заради тях загиват и напълно невинни хора, имали малшанса да се окажат насреща в неподходящия момент.
Навярно ще се намерят мнозина хора, които ще се понамръщят на подобно поведение с аргумента: "Дотам ли го докарахме, че да се въвежда ред със саморазправа". Други пък ще застъпят тезата на кибиците: Ако някой иска да си чупи главата, нека я троши!
Ако обаче разсъждаваме все така, наистина България ще се превърне не в държава, а в територия. Подобна на американския Запад от края на ХIХ век. Територия, в която не само престъпният свят е изгубил елементарен респект пред закона. Вече не става въпрос за банкови обири в духа на уестърна, измами или ДДС афери. Става въпрос за личната сигурност и за живота на всеки от нас. И за този на нашите деца. Живот, застрашен от безотговорни автоджигити, на които морето им е до колене. Те или се качват пияни като кирки в колите, или пък натискат педала на газта като във Формула 1 по селските улици. Последният кървав пример е Лесидрен с двамата погубени тийнейджъри. Въпросът е дали трябва да чакаме държавата да ни избави от този кошмар, или трябва да й помогнем.
"Държавата - това съм аз!" изкрещял някога "кралят слънце" Луи ХIV на непокорните си аристократи, които нагло претендирали за старите си свободи и права. И е бил прав - в смисъл, че във Франция е трябвало да се въведе някакъв общ ред и закон.
В днешна България това трябва да прозвучи по следния начин: "Държавата - това сме ние!" Т.е. да започнем сами да помагаме за спазването на закона. Още повече, че такъв - правото на т.нар. граждански арест - съществува от доста години.
Явно родители и близки не могат да вкарат в пътя автомобилните хулигани. Полицаите все не стигат, макар и да са най-много на калпак в Европа. Остават будните граждани, на които им е писнало от джигитите на пътя. Подходът "да си помогнем сами" важи и за друго бедствие- мародерите, които вилнеят в повечето села. Бабаити пребиват престарели пенсионери заради някакви жалки сто - че и по-малко! - лева или заради бурканите в мазето. Затова на много места възрастните хора отделят левчета от хляба си, за да плащат на доброволци, които патрулират в селата и разгонват апашите кокошкари.
В крайна сметка на хората все по-малко им пука за Украйна или новата студена война между Русия и Запада, даже и за опасността от ислямския фундаментализъм. Но домашният обир - да не говорим за убитото от автохулигани съседско дете! - е нещо, което държи в шок всички дни наред.
Явно ни е писано да почнем да градим държава от там, откъдето са почнали някога американците - с налагането на закона от обикновените граждани. Там и днес на полицейските коли често се мъдри призивът: "Подкрепете местния шериф!"
Напрежение? Борисов каза истината за Гоце Делчев
Разтърсващ разказ на родилката с близнаци, спасена съ...
Волгин побърка БНР! Стига ли се до бой
Пощаджиите се готвят за стачка. Кой ще даде пенсиите?
Има ли спрени българи на границата? Министър Демерджи...
Ето кой ще води листата на "Промяната" в Кърджали
Какво да не ядем, ако сме болни от грип