За камикадзетата на пътя и Дивия запад

Кой казва, че в България няма гражданско общество? Двама жители на столичния квартал "Младост" - братята Георги и Ивайло, направиха това, което би следвало да го прави всеки човек, заслужаващ да се нарича съвестен гражданин - да спре видимо пиян човек, засилил се да седне зад волана. Много вероятно така братята са предотвратили поредна трагедия на пътя. Кошмарните примери за шофьори камикадзета напоследък зачестиха, а заради тях загиват и напълно невинни хора, имали малшанса да се окажат насреща в неподходящия момент.

Навярно ще се намерят мнозина хора, които ще се понамръщят на подобно поведение с аргумента: "Дотам ли го докарахме, че да се въвежда ред със саморазправа". Други пък ще застъпят тезата на кибиците: Ако някой иска да си чупи главата, нека я троши!

Ако обаче разсъждаваме все така, наистина България ще се превърне не в държава, а в територия. Подобна на американския Запад от края на ХIХ век. Територия, в която не само престъпният свят е изгубил елементарен респект пред закона. Вече не става въпрос за банкови обири в духа на уестърна, измами или ДДС афери. Става въпрос за личната сигурност и за живота на всеки от нас. И за този на нашите деца. Живот, застрашен от безотговорни автоджигити, на които морето им е до колене. Те или се качват пияни като кирки в колите, или пък натискат педала на газта като във Формула 1 по селските улици. Последният кървав пример е Лесидрен с двамата погубени тийнейджъри. Въпросът е дали трябва да чакаме държавата да ни избави от този кошмар, или трябва да й помогнем.

"Държавата - това съм аз!" изкрещял някога "кралят слънце" Луи ХIV на непокорните си аристократи, които нагло претендирали за старите си свободи и права. И е бил прав - в смисъл, че във Франция е трябвало да се въведе някакъв общ ред и закон.
В днешна България това трябва да прозвучи по следния начин: "Държавата - това сме ние!" Т.е. да започнем сами да помагаме за спазването на закона. Още повече, че такъв - правото на т.нар. граждански арест - съществува от доста години.
Явно родители и близки не могат да вкарат в пътя автомобилните хулигани. Полицаите все не стигат, макар и да са най-много на калпак в Европа. Остават будните граждани, на които им е писнало от джигитите на пътя. Подходът "да си помогнем сами" важи и за друго бедствие- мародерите, които вилнеят в повечето села. Бабаити пребиват престарели пенсионери заради някакви жалки сто - че и по-малко! - лева или заради бурканите в мазето. Затова на много места възрастните хора отделят левчета от хляба си, за да плащат на доброволци, които патрулират в селата и разгонват апашите кокошкари.
В крайна сметка на хората все по-малко им пука за Украйна или новата студена война между Русия и Запада, даже и за опасността от ислямския фундаментализъм. Но домашният обир - да не говорим за убитото от автохулигани съседско дете! - е нещо, което държи в шок всички дни наред.

Явно ни е писано да почнем да градим държава от там, откъдето са почнали някога американците - с налагането на закона от обикновените граждани. Там и днес на полицейските коли често се мъдри призивът: "Подкрепете местния шериф!"