Неделя,

За амнезията и мръсните лъжи

От: Администратор -
За амнезията и мръсните лъжи
A
A
A

"Паметта ни е къса"
(Цитат от Иван Яхнаджиев)

Съзнавам безсмислието на отговор като този във време, в което едва ли истината има смисъл, особено за събития, които малцина помнят и които всеки заинтересуван може да манипулира както му е изгодно. Съзнавам, че отговорът ми придава някаква значимост на този, към когото е насочен, но когато връщаме историята с цел да злепоставим някого, в случая моя милост, не е лошо да се прочете чрез нейните конкретни факти. В едно интервю на Албена Атанасова с Иван Яхнаджиев във в. "Стандарт", в което разголва артистичната си душа, прибавя и няколко откровени лъжи, неприлични дори за неговия манталитет. Цитирам буквално:

"През 1980-а ме изключиха от съюза на художниците - бил съм имитирал артисти от Запада, бил съм проводник на капиталистическото изкуство и други подобни глупости. Светлин Русев беше подписал изключването ми. След това животът ми стана много труден. Изолираха ме. Живеех само от продажби на картините си - а те не се случваха всеки ден. Особено в онази епоха и това беше организирано. Но никой вече не помни всичко това. Паметта ни е къса. Рано или късно тази "амнезия" ще ни провали."

Наистина тази, по-точно неговата амнезия, за пореден път го проваля. Фактите:
Този толкова "драматичен" момент, с който започва пренаписването на светлата си биография, се е случило не през 1980 г., а през 1982. Но това не е толкова важно, особено за "свежата" памет, с която облъчва добронамерените въпроси на журналистката. Иван Яхнаджиев през 1982 г. беше изключен с решение на УС на СБХ за най-обикновено плагиатство! Сега той може да го нарича "имитация на артисти от Запада", но и тогава, и сега е плагиатство. Защо?
Първо. С писмо до мен като председател на СБХ Стефан Продев, тогава главен редактор на списание "София", ми изпрати и следния текст заедно с рисунка на Яхнаджиев (пардон, Ханс Белмер) и неговия "безкомпромисен" текст. Цитирам писмото буквално.

До председателя на Съюза на художниците в България народния художник Светлин Русев
Другарю Председател,

Поводът за това писмо е един възмутителен факт. Смятам, че като ръководител на художествения живот у нас Вие трябва не само да знаете този факт, но и да вземете необходимото отношение по него. Списание "София" от дълго време поддържа рубриката "Рисунка с автограф". Това е цяла страница, върху която се публикуват рисунки на наши художници с техни мисли за живота и изкуството. Досега на страницата са участвали мнозина народни и заслужили художници. Но наред с тях ние сме канили за сътрудничество и редица млади автори. За жалост един от младите не оцени нашето внимание и направо се подигра както с читателите на списанието, така и с доброто име на нашето младо изкуство.

Става дума за Иван Яхнаджиев, който публикува "своя" рисунка в брой 12 от 1981 г. Преди няколко дни видях "неговата" рисунка, отпечатана в албума "Ди сюрреалистите цайхнунг", издаден в Прага от издателство "Артиа" през 1974 г. В сборника рисунката е подписана от Ханс Белмер и носи дата 1960 г.

Излишно е да Ви обяснявам огорчението, което изпитах. Не само заради кражбата, която младият Яхнаджиев е извършил, но и заради автографа, който е поставил под нея. Автографът гласи: "Рисувам без компромис и сериозно мисля за времето, с което живея!" Излишно е да давам оценка на този автограф. Той като че ли идва да потвърди цинизма на плагиата.
Съжалявам, че моето първо писмо до Вас е написано по такъв неприятен повод. Вярвам, че ще опънете добре ушите на хитрото момче!

С другарски поздрав,
Главен редактор на сп. "София" /Стефан Продев/
4 февруари 1982 г.

Бел. на редакцията: Случаят "Яхнаджиев" не подлежи на коментар. Въпреки това редакцията се извинява на своите читатели за неприятния факт.

Второ. Първият заместник-председател на СБХ Димитър Остоич публикува в "Работническо дело" от 26 февруари 1982 г. голяма статия "За творческите пориви и за морала", в която освен публикация на рисунките на Яхнаджиев и Ханс Белмер и коментар за случая привежда доста факти за роднинските ходатайства, за уреждане на изложби на "зетя" у нас и в чужбина и т.н. Четиво доста интересно като фактология и като превъплъщения на една артистична биография. Но тъй като тази биография отдавна е извън моите художествени интереси, прилагам само факсимилето от "Работническо дело" с текста към него.

(За по-качествени репродукции - сп. "София", бр. 12, 1981, в. "Работническо дело" от 26 февруари 1982 г. и Die suerrealistische Zeichnung, F. Smejkal, 1974)

Трето. В началото на демокрацията "амнезията" отново налегна Яхнаджиев, вече като жертва на режима, и Остоич отново трябваше да занимава медиите.

Четвърто. На палавата артистична биография на Яхнаджиев сериозен ироничен прочит му посвети Диана Попова във в. "Култура", бр. 30 от 31 юли 1998 г., припомняйки и историята с плагиатството и изключването му от СБХ.
Към тези факти се налагат и няколко уточнения. Не знам освен във фриволното въображение на Яхнаджиев някога да е обявяван за "проводник на капиталистическото изкуство"! Вярно е, че това му придава някакъв ореол на мъченик, но истината е в двете рисунки - на Ханс Белмер и неговата.

Третираните по един или друг повод като формалисти или нещо подобно от някои ортодоксални критици са били откупувани от Националната галерия и дори от ЦК на БКП и сега са изложени в новата Национална галерия като класици. От Кирил Петров, Генко Генков, Иван Кирков и Лика Янко до Галин Малакчиев и Георги Божилов - Слона. А официално не друг, а Тодор Живков при срещата с актива на СБХ и на заседание на Политбюро заяви: "Известно е, че Светлин Русев поддържаше модернизма.." въпреки че това беше част от истерията около Русенския комитет и не отговаря на истината. Винаги съм поддържал, и слава Богу, че съм имал възможност, всичко сериозно и талантливо, независимо откъде идва като тенденция - от Запад или от Изток и независимо кой как ще го нарича - модернизъм, формализъм, реализъм и т.н.

През 15-те години, в които бях в ръководството на съюза - три като първи зам.-председател и 12 като председател, само двама души бяха изключени. Освен Яхнаджиев, който тогава беше зет на известен културен и политически функционер, и един скулптор - на известен официален и политически добре поставен писател. Това го споменавам, защото ръководството на Съюза на художниците по това време не се стряскаше от високопоставени партийни и държавни служители. Нещо, което новите биографи на СБХ не е лошо да го знаят.

Без да иска, Яхнаджиев е казал нещо смислено: "Рано или късно тази "амнезия" ще ни провали" особено, когато паметта ни е къса. Жал ми стана за журналистката Албена Атанасова, която несъзнателно, дали от незнание или наивност с това интервю обслужва една доста мръсна лъжа. Има моменти, които са забавни в пренаписването на една биография, но има и такива, които стават опасни, когато клеветата е част от съдържанието им. Не знам защо Яхнаджиев е изровил от боклука нещо, заради което би трябвало да се срамува. Искрено съжалявам, че ми наложи да го припомня - и той, и случаят бяха отдавна в ненужния архив на паметта ми.

Надявах се, че красивото му заиграване с децата нещо е променило. Уви!

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички