Вотът задължителен, за да не бъде купен

За пореден път и на тези избори станахме свидетели на скандали с летящи бригади от застъпници, на съмнителни улични банкети насред ромските - а и не само ромски - махали и на взаимните обвинения между партиите в купуване на гласове.

Мащабите на тази карикатура на принципа на всеобщото избирателно право стават все по-застрашителни. И компрометират самата идея на демокрацията. За съжаление, до урните обикновено не отиват по-образованата част от гласоподавателите. Хора, следили или дори активно участвали в политическия живот в първите години след 1989 г., но напълно разочаровани от крайния резултат.

Сигурно имат право. Но негласуването не е начин да се променят нещата. Защото най-лесно е да кажеш: "Всички са маскари", и да отидеш за гъби в деня на вота. И по този начин да оставиш съдбините на държавата на тези, които избират цифрата на бюлетината според цифрата, отбелязана върху дадената им банкнота.

Да не се гласува в древна Атина е било политическо престъпление. И отклонилият се от гражданския си дълг е бил лишаван от атинско поданство. Сигурно затова и в днешна Гърция, а и в някои други европейски страни гласуването е задължително.

Май че се налага и ние да се върнем към древна Атина. Или по-точно към днешна Гърция. Не че това е панацея за всички проблеми на политическа корупция. Но привържениците на задължителния вот са все пак прави. Едно такова решение, от една страна, до известна степен, би обезсмислило купуването на гласове. А от друга - в значителна степен би ги затруднило - просто защото средствата за това ще станат твърде големи.