Сряда,

Вотът сложи точка на дясната агония

От: Failed to load user -
2859
Вотът сложи точка на дясната агония
A
A
A

Загуба на парламентарно представителство с малко, но завинаги. Това е най-кошмарният сценарий, пред който сега са изправени сините. Обясненията за краха звучат логично, но не намаляват горчилката. Доскоро лидерът на СДС Кабаиванов подчертаваше, че съюзът е единствената демократична партия на прехода, която е оцеляла, за разлика от всички реформаторски сили в Централна и Източна Европа, отмрели още в самия край на миналото столетие.

Бившият президент и пръв лидер на демократичната опозиция Желю Желев не гледа твърде драматично на угасването им. "СДС изпълни историческата си задача да разруши тоталитарната система на комунистическа България, а наследниците му се оказаха негодни", коментира той.

Възходът на партията на усмихналото лъвче с два разперени пръста достигна връхната си точка в периода 1996 - 2001 г. През този период Командира направи "комасация" - превърна хлабавата коалиция от 17 съставки в сплотена и боеспособна организация, която последователно спечели президентски и парламентарни избори, а дълго време управляваше и най-големите градове в страната.

С появата на царския тайфун в СДС тръгнаха серийни разколи, които доведоха до разрояването им на десетина малки партийки, предвождани от знакови фигури на "националния син отбор" - Стефан Софиянски, Евгений Бакърджиев, Христо Бисеров и т.н.

През разделната 2001 г. започна и лютата вражда между Костов и Петър Стоянов, избухнала покрай намека за "разбитите авари" на бившия президент. Най-големият трус дойде две години по-късно, когато Командира обяви, че "духът напуска тялото" и учреди своите Демократи за силна България. По същото време Софиянски за пореден път спечели кметските избори в столица, но вече за сметка на новия си проект - ССД. На "Раковски" 134 междувременно се превъртяха няколко лидери, които след кратки аплодисменти биваха изгонвани с ритници и шамари - Екатерина Михайлова, Надежда Михайлова, Петър Стоянов, Пламен Юруков и Мартин Димитров.

През СДС и ДСБ успяха самостоятелно да влязат в парламента през 2005 г. след братоубийствена кампания, в която довчерашните съратници яростно се заплюваха и си късаха взаимно плакатите. Четири години по-късно обаче и Костов, и тогавашният син лидер Димитров бяха наясно, че междуособиците изцеждат силите им, като отблъскват и последните им избиратели. Безконечните разправии доведоха до верижен разпад на местните им организации и постепенно сините партии ограничиха влиянието си до София, Пловдив и още няколко големи града. Все пак на вота през 2009 г. Синята коалиция получи съвсем приличен резултат - 285 хиляди гласа.

Синдромът "Каин и Авел" удари сините и при последните действия на драмата. На президентските и местни избори през 2011 г. двете партии успяха с вътрешни интриги и манипулиран предварителен вот за кандидат-президент да се докарат до нови степени на непоносимост. Резултатът се оказа плачевен за синия претендент за "Дондуков" 2 Румен Христов, който събра едва 65 хиляди гласа. На същия ден класическата десница загуби Плевен, а кметовете Живко Иванов (Монтана), Петър Паунов (Кюстендил) и Тодор Попов (Пазарджик) започнаха да се разграничават от тъмносиньото меле.

Практическото изчезване на СДС и ДСБ от картата на общините беше сигурен предвестник на бъдещия им крах. Финалните акорди в синята трагедия зазвучаха през миналата зима, когато Костов и Димитров заложиха капан на новия лидер на СДС Емил Кабаиванов и бламираха инициативата му за издигане на кандидати за Конституционния съд, които да бъдат избрани с гласовете на ГЕРБ. Инсценираният скандал приключи с напускането на всички депутати от СДС и създаването на поредната партийка от евродепутата Надежда Михайлова и Мартин Димитров, иронично кръстена "Единство". Последната партия тъкмо се накани да се съюзи с ДСБ, и отново се сдърпаха жестоко - заради пари и места в листата.

Стигна се дотам, че дългогодишните титулярни шамани се разделиха на два враждуващи лагера. Например Евгений Дайнов твърдеше, че най-голямото зло е десният избирател да подкрепи ГЕРБ. Друг трибун - Едвин Сугарев, застана на противоположна позиция - няма по-голямо зло от това да се гласува за БСП. В тази обстановка на разпокъсани сили, обезкръвени организации и липса на привлекателна идеология отвъд антикомунизма и русофобията малките сини вкупом съгрешиха и вкупом непотребни станаха.

Вчера дойде денят за покаяния и посипване на главите с пепел. Ръководствата и на ДСБ, и на СДС хвърлиха колективни оставки. Кабаиванов начерта единствения възможен път - отдръпване на досегашните лидери и опит за ново обединение на десницата заедно с "България на гражданите" и другите останки от десния спектър с хоризонт евроизборите, които ще бъдат следващата пролет. Горчивият опит обаче досега показва, че всяко ново обединително начинание на малките десни завършва с още по-голямо раздробяване и обезсилване.

Ден след вота трите "К"-та на десницата (Костов, Кунева и Кабаиванов) съкрушено хвърлиха оставки. Оставането извън парламента на партиите, претендиращи да олицетворяват класическото дясно, потопи в печал и безизходица верните им избиратели.

"Победа с малко, но завинаги". Малцина помнят тази крилата фраза, белязала първия голям успех на СДС през 1991 г. Тогава за сините гласуваха малко под 2 млн.души., а днес за наследниците - партиите на Иван Костов и Емил Кабаиванов, бюлетини са пуснали съответно 105 хиляди и 50 хиляди, според прогнозните данни на австрийската агенция СОРА.


Всички новини от категория БГ футбол.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички