Понеделник,

Ценовата война: ДКЕВР срещу електроразпределителите

От: Failed to load user -
Ценовата война: ДКЕВР срещу електроразпределителите
A
A
A

Проф. Кръстьо Петков,

Председател на УС на Съюза на икономистите в България

Електроразпределителите заедно с държавния монопол НЕК заявиха, че трябва да се повишат приходите им, за да могат да работят без прекъсване. Според пазарната логика постъпленията може да скочат, ако се повишат цените на тока. Група депутати от управляващото мнозинство твърдят обратното: токът следва да поевтинее още, за да са доволни потребителите. Тяхната позиция, подчинена на социално-популистката логика, се споделя от ДКЕВР - регулаторния орган, който по закон би трябвало да е независим, но на практика е послушно оръдие на политиците.

Студената война между регулатори и ЕРП-та през последните 18 месеца прерасна в гореща. Без много да се церемони с партньорите от електроразпределението, ДКЕВР свали на три пъти цената на тока. Предстои четвърто намаление.
Към днешна дата държавата като че ли надделява в ценовата битка. Само че победата може да се окаже пирова. Заигравайки с потребителите, лобистите от парламента и ДКЕВР нанасят удар върху енергоикономиката. Свалянето на цените под себестойността ще предизвика

срив по цялата верига

на доставките и разпределението на цените. Което окончателно ще постави националната икономика на колене.

Може ли да се избегне тази ситуация и да се предотврати нова вълна от социално недоволство и политическа дестабилизация? Да, но при едно условие: диалогът с ДКЕВР и неговите политически надзорници да се води на езика на икономиката. Или поне с аргументи, присъщи на здравия разум. Това е причината, поради която в следващите редове си позволявам да отправям преки питания към подстрекателите и участниците в ценовата война.

1. Факт е, че политиците преднамерено генерират негативни обществени настроения към един финансово-технически проблем - цената на тока, за да го отклонят от истински важния за България дневен ред. А той е: Защо енергетиката е под контрола на политико-корпоративни лобита, които доведоха този ключов отрасъл до колапс? Защо няма поминък в периферните градове и села? Защо не расте икономиката и не се създават работни места? Защо новите индустрии бягат от България, а заплатите са мизерни и несигурни?

Икономическата истина е, е цената на тока у нас е най-ниската в ЕС. Щеше ли някой в България да се интересува колко струва електричеството, ако хората имаха достатъчно доходи? И тъй като

доходите на българите съзнателно се държат на най-ниско ниво

в Европа, чрез административни манипулации се субсидира енергийно бедното население. Икономическият анализ показва категорично - да отнемеш парите за инвестиции на електрическите мрежи (пряко следствие от поръчковото сваляне на цените), да спестиш левчета от разходите на всеки потребител е ефикасен начин да убиеш мрежовата енергоиндустрия и да ограничиш още повече търсенето.

Прикриването на истината за силовото намаление на цената на тока ще върне назад електроподаването в цели региони на България с десетилетия. Без редовни и адекватни по обем инвестиции авариите по мрежите ще станат всекидневие. Първите симптоми вече са налице.
В периферните селища електроразпределителната мрежа е от времето на Априлския пленум.

2. Защо ДКЕВР и неговите работодатели държат регулацията в енергетиката да е напълно непрозрачна? Никой не знае обосновани ли са трите решения на ДКЕВР от 2013 г. за намаляване на цената на тока, защото са взети на тъмно. Наскоро ръководителят на държавната комисия си позволи да заяви на всеослушание, че знаел резултатите от одита на ЕРП-тата, но нямало да го съобщи публично! Не ни ли връща тази практика във времената, когато партията държава взимаше единствено правилните решения, а масите бяха длъжни безропотно да ги изпълняват?

Има ли случай ДКЕВР да е направила полеви изследвания - на място, в генераторните зали, в подстанциите, в трафопостовете и складовете, а не на хартия - на реалните разходи, които правят НЕК, ЕСО и ЕРП-тата? Излиза, че ДКЕВР взима решения в кабинетите по документи, на око, без да проверява какво реално стои зад числата в таблиците?

3. Защо законодателството не изисква от ДКЕВР да посочва последиците от своите решения за цените? Искаме да знаем как например ще се отрази на поддръжката на АЕЦ "Козлодуй" намалението на цената за разполагаемост от 22,45 на 22,11 лв./МВтч, а на цената на пренос през мрежата високо напрежение на ЕСО от 9,71 на 4,15 лв./МВтч? Експертите вече казаха своето мнение -

този път води до финансова катастрофа

до спиране на инвестициите за рехабилитация.

Колективната безотговорност, затварянето между институционалните стени в определянето на цените на тока ще ни струва шоково увеличение на цените на тока в рамките на 1 до 3 години.
Настоявам: решенията, вземани от ДКЕВР, да бъдат персонализирани. Да е посочено кой от членовете как е гласувал и защо е гласувал именно по този начин. В крайна сметка при нанесени щети съдът трябва да решава за мярката на отговорност на комисарите, т.е. да установи откъде е дошла грешката: поради обективни обстоятелства, калпав анализ или просто заради некомпетентност.

4. Цените в енергетиката, фиксирани едностранно от ДКЕВР, убиват шансовете за високотехнологична реиндустриализация на България. Няма нормативен акт, който да задължава ДКЕВР да гарантира чрез цените на тока необходимото ниво на поддръжка на енергийната система и на инвестиции в развитието й. Няма и луди инвеститори, които да строят цехове и заводи, които се захранват само от една електропроводна линия. Затова си тръгват от България.

Постоянно ни пробутват нелепици за това, че енергийните дружества можели по някакъв вълшебен начин да се финансират самостоятелно, да взимат милиарди кредити, за да инвестират за модернизацията на енергийната система. Нито една банка по света няма да даде инвестиционен кредит за финансирането на енергийна система, в която реалната норма на възвръщаемост е отрицателна.

5. Може ли някой от управляващото мнозинство да обясни защо у нас не се борави с понятието енергийна бедност? В ЕС то служи за критерий при оценките за подпомагане домакинства, които най-трудно да покриват сметките си за ток, газ и топлинна енергия. У нас енергийно бедни по експертни оценки са над 65% от домакинствата. Само че специализирани изследвания за идентифициране на разпределението на тази категория от населението няма. Как ги разпознават на място институциите, когато дойде време да се дават енергийни помощи? Как се планират и разпределят на регионално равнище средствата за помощи?

Трябва да сме наясно: социално мотивираното намаляване на цените на тока е пагубно за енергетиката и в средносрочен план води до ерозия на икономиката. Днес политическият популизъм печели, но утре всички ние, гражданите данъкоплатци, губим!


***


Надявам се най-сетне ДКЕВР да се отзове на неколкократните покани за участие в дебат по невралгичната тема за цените на тока. Досега инициативите на Съюза на икономистите и сродни професионални гилдии не бяха удостоени с внимание от регулатора. Поканата се отнася и за всички депутати от енергийната комисия, които в последно време се изживяват като второ правителство: заявяват преди всички кога, как и с колко ще падне цената на тока. Посоката е: все надолу!

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички